|
|
         
|
Вчера Вселената ми зададе въпрос.
Моля за извинение всички, на които ей сега ще досадя, но трябва да го кажа: Да пишеш за текстове, сграбчили сърцето и ума ти, наистина е трудно. Още по-трудно става, когато авторът им ти е близък – идейно, по дух, като цяло – като човек. Оня въпрос винаги те гложди: възможно ли е да приписвам качествата на човека върху текста? Да виждам в думите това, което съм видял – и ме е грабнало – у личността? Още по-трудно е, когато вътре в себе си наричаш сборника, за който ще говориш, книгосъбитието на 2007-а. Необходимо уточнение: Може би прибързвам да наричам „Мигновечност“ книгосъбитието на годината – още не съм стигнал до „Орфеус слиза в ада“ и „Пергаментът“, за да ги сравня с него. Така че нека се поправя: „Мигновечност“ е най-впечатлилата ме книга, прочетена през 2007-а.Понеже почвам да досаждам и на себе си с тия встъпления-извинения, веднага скачам на дълбоко (...пък вие ако искате, си ги припомняйте сегиз-тогиз ;): Сборникът с разкази и новели „Мигновечност“, дебютният на Атанас П. Славов (след романа му „Психопрограмираният“, 1992 г.), заема челно място в личната класация на този рецензент за 2007-а, защото:
(А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“... а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което Атанас печели точки и за смелост.)
Сега – понеже обожавам да опитвам работи, които досега не съм – ще дам оценката си за „Мигновечност“ в цифри. И то – в цифрите, които ползвам като оценяващ, четейки текстовете за Копнежа. Описал съм критериите тук. Нужно е уточнение: тези критерии са разработвани за оценяване на единичен, кохерентен текст. А тук имаме сборник, който (ако се вярва на преценката на този рецензент) е изключително разнообразен и като идеи, и като реализация. Решението, на което съм се спрял: ще взимам като образци онези три или четири текста в сборника, които най-ярко демонстрират качествата, за които ще говоря. И още едно уточнение, важно и последно: от целия сборник все още не съм прочел само „Феести“. Пазя си го... за следващата част на тази рецензия.
И тъй: 1. Фантастичност За този няма нужда да ви убеждавам. Цитирам Весела Люцканова от задната корица: „Атанас П. Славов е човек и писател, вградил живота и творчеството си в българската фантастика“. Сборникът „Мигновечност“ е най-обхватният обзор на Насковото творчество – произведенията в него отразяват три десетилетия авторов път; и тъй като наистина са преживени – и три десетилетия авторов живот. Текстовете до един са ярко фантастични – научна, социална, психологическа фантастика, киберпънк, хорър („Пентаграм“), пастиш-закачка с цялата история на жанра („В търсене на изгубеното време“) и сайънс (научно) фентъзи (...не казвам – изненадайте се ;). Премахнем ли от тях елемента „фантастично”, рухват и като сюжет, и като логика. Вземете „След пустинята“ - започва като детективски трилър в стил „латиноамерикански (магически?) реализъм“... но как успява главният злодей да се измъкне от откос на автомат? И после да преведе преследвача си през пустинята – тая хем истинска, хем толкова символична пустош? Оценка: 5 2. Оригиналност По-горе писах „разнообразие на идеи“. По време на представянето на сборника в клуб „Ефремов“ Атанас пък сподели, че сяда да пише текст само щом е силно убеден, че никой друг не е дълбал в същата посока. Оттам и ниската му продуктивност: за тридесет години – двеста странички. Само че – двеста странички, в които няма ни една излишна, повтаряща вече познатото ни. Ето какво имаме предвид: - Какви оръжия би използвала една по-развита цивилизация? („Сиянието на реката“) - Какво не й достига на „Матрицата“, за да е неопровержимо убедителна? („Матрицата 4: Резолюции“) - Какво е отношението към смъртта в свят, в който живите същества са част от нещо по-голямо? („Предсмъртната или първата болка“) - Как би изглеждал град, чийто замисъл е да събере на едно всички световни етноси и да им помогне да се опознаят най-добре? („Пентаграм“) - Кога най-сетне Африка ще се освободи от европийците? („Време разделно“) (Всъщност най-трудно ми е да давам оценка на сборника по този критерий. Идеите в него са ми толкова близки, че всеки път ме гложди чувството да съм ги срещал вече... После обаче напрягам памет – и неизменно се оказва, че те са просто част от мои текстове. По-голямата част – още ненаписани. Благодаря ти, Атанасе, че ми ги спестяваш! :D) Оценка: 5 3. Логика на повествованието Ами... той Атанас е системик. ;) Неведнъж ме е впечатлявал в живи разговори с умението си да обхваща в ума си огромни системи – социални, информационни, културни – и да съзира взаимовръзките, и да насочи погледа ми към нови. Така е и с текстовете му – в тях няма нищо непоследователно, нищо неаргументирано, нищо непремислено – веднъж, дваж, чикирнайсет пъти. Това въобще не значи, че няма да ви изненадат; но в ретроспекция всяка изненада има обяснение, основа, обосновка. Тук особено ярко се открояват диалозите в „Матрицата 4“ и „След пустинята“ и развоя на историята в „Сън в лятна нощ“. Оценка: 6 (Да, по това Атанас П. Славов се откроява сред авторите на фантастика изобщо, не само в нашите земи) 4. Емоционален заряд Понеже доста текстове в сборника се градят върху идеите и логиката, логично е понякога героите и чувствата им да остават на заден план – и да оставят нас, читателите, недокоснати, неразвълнувани. Само че... горе аз съм писал „вълнува“. Че даже и с курсив съм го натъртил. Хммм...? Още една отличителна – и спасителна по отношение на този критерий – характеристика на текстовете в „Мигновечност“ е зърнатото чувство в тях, даже да е мигновено. „Да – казах мълчаливо, – погали ме пак.“ Или, на края на преобладаващо интелектуалния диалог между Нео и ИИ-събеседника му: откровението за причините, накарали ИИ да съгради виртуалната реалност. А в някои от новелите (като „Предсмъртната или първата болка“) цялата история се носи върху чувството – и, стига да й се оставим, може да понесе и нас над думите. Понеже включвам тук и хумора: отдавна не се бях смял така, както с „Време разделно“. Такива (в същността си) сатири обикновено твърде ми горчат, за да се забавлявам с тях... но не и тук. Единственото сравнение, което ми хрумва, е един скорошен документален филм, „Алтънджиите идват“. Оценка: 4 (= между 3 и 5) 5. Динамика Отново: не достига само там, където е най-важно да се предаде идея в минимум обем („Трудно е да бъдеш дог“, „Матрицата 4“, „Виталертон“). В „Сън в лятна нощ“, „Война и мир“, сцената с взрива във „Виталертон“, „След пустинята“ действието се развива толкова шеметно и плътно, че забравям на моменти да чета с критическо око – разблъсква се сърцето ми, припомням си какво е да се взирам в екран със зяпнала уста... само че тук е екранът на въображението ми, в лъчите на прожектора на Атанас. Оценка: 4 (= между 3 и 5) 6. Структура Хорхе Родригес. Трийсет и седем годишен. Особени белези... Какви особени белези имаше днес, Хорхе? Я виж в огледалото. Така... Очите ти са някак замъглени. Нещо си замислен. Особени белези: замислен. Нещо друго? Да. Замислен и небръснат. Вземи се обръсни. Хорхе. Ще имаш един особен белег по-малко. Нямам повече за казване. (И, не, при Наско няма инфодъмпове – големи блокове от информация без художествена обосновка. Само то да беше, пак си заслужаваше петицата.) Оценка: 5 7. Стил Шлифован, лишен от излишества и най-важното: разнообразен. Последното само по себе си е постижение за всеки пишещ. Сравнете сдържания, размишляващ тон на Ден Сир с витиеватия, старинен изказ на Дан Саминик в „Сиянието на реката“; или секващата дъха, стисваща стомаха жестокост в „Пентаграм“ с нежната, танцуваща мелодика в „Предсмъртната или първата болка“. Без съмнение заслуга тук има и съавторът, Георги Арнаудов; но пък „Тази тиха и неизразимо всеобхватна музика... Тя приижда на високи и бавни вълни, обтича хълмовете на мисълта ти, удря се... не, като огромна топла длан натиска стената на сивотата в теб и я пропуква...“ или „Никой не ме гони в другата стая – и аз, тупарлака, съм утрешен мъж, вика тати, нека се уча на мъжки приказки. Много ми се иска да бъда днешен мъж, ама като не може, съм съгласен и на утрешен.“ са си само и единствено на Атанас.
Само и единствено на Атанас са и думички като „европийци“ и „некрофилософ“ . Всъщност той е сглобил цял речник от такива – „Полуречник по инженерВно язЪкознание“, със 600 единици по последни преброявания. ;) Голяма част от речника се появи в антологията „Моделириум“ (ИК „Офир“, 2001 г.). Оценка: 5 8. Правопис и граматика ...Какво тук значат някакви си запетайки... Оценка: 4 (Шегувам се, бре! От книга, минала през ръцете на Вихра Манова и Александър Карапанчев, братята коректори могат само да се учат... Но пък – да сте виждали персийски килим без кусур? Горното е закачка с творчеството на Атанас, преди да му се случи коректор. ;) 9. Общо впечатление Всъщност споделих общото си впечатление още в началото на тази статия, в списъка с отличия на „Мигновечност“. Почти не познавам други автори – фантасти или не – с такава обич към Човека и възможностите му, с такъв стремеж да ги изследват и издигат, по-нататък, все по-нагоре по спиралата... И тъй като това е главното, което търся, докато чета – вече ви е ясно колко съм бил впечатлен. (Нали не забравяте, дори за миг, че всяка оценка отразява оценяващия?) Оценка: 5 (ако изобщо давах повече – щеше да е повече) Цялостна оценка: 97 :. Трябва да го преведем и представим пред света, колеги фантазийски преводачи, просто трябва... Следва продължение
|
||||||||||||||||||||||
Може да прочетете „Виталертон“, една от седемте новели в „Мигновечност“, 