Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
Starlighter: Да започнем с необичаен въпрос. През 2004 г. заменихте научната си кариера с писателска. Коя страна от предишния си начин на живот Ви беше най-трудно да загърбите?
Моята мъничка, мънистена Лейла лежи по гръд на млечни постели, лежи, мълчи и диша. По прасковените й страни пълзи абажуреният каламбур на електричеството. Тя чака.
Рижите й котешки въздишки излизат като рязани кадри и бродират върху следобедното платно на нейния жасминов делириум, закопчават се над прахта по лавицата, докато не станат на плъстен мях, а тя диша, диша. Мехът полепва с брокат и изтънява, оживявайки като едроцветно лале, за да се налее с портокаленост и увисне на тавана, и той да натежи от екзотичната кислородна оранжевост вътре...
Наскоро отново за n-ти път си препрочитах „Хобит” и се замислих как ли са пресъздадени героите в него в десетките издания по света, какви образи са им дали художниците от различните страни. За „Властелинът на пръстените” всичко е ясно, филмът добре или зле така дълбоко се вкопа в съзнанието ми, че и сега (години след първа част) не мога да видя Орландо Блум, без да си представя Леголас. Съвсем по друг начин стоят нещата при „Хобит” – първите ми спомени са от комиксовата поредица в Дъга и май се оказаха най-силни. С годините толкинистката ми страст не угасна и наред с многобройните материали, събрани по темата, открих стотици илюстрации към любимата детска книжка. Безкрайно разнообразни и на места причудливи. В този обзор ще опиша тези, които ми направиха най-голямо впечатление...
а) - Желанието – рече й старият тек – е това, заради което съществува нашият свят.
Тя не му повярва, но остана известно време с него, за да се полюбува на светещите му очи. Жълти и червени искри играеха върху гладката черна повърхност под клепачи, които никога не се склапяха. Нищо не беше толкова живо в тялото пред нея, колкото очите. Ако наистина има желание, помисли си тя и легна до стария тек, то е в тези очи. Винаги отвъд мен.
От лявата й ръка беше изпълзяла змия на насладата, сега забила зъби във вените на мъжа, увила част от тялото си около мускулестата му дясна ръка...
Калин: Разбрах, че ти си измислил Алекс Тревата. Как ти хрумна герой-наркоман?
Теньо: Идеята беше да бъдат такива – по-пропаднали ученици – наркомани...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
