Когато през 1954 г. излиза повестта на Ричард Матисън „Аз съм легенда”, тя е събитие. Филмирана е неколкократно и мнозина смятат, че дава облика на „новия вампирски роман”. Да, „Аз съм легенда” разказва за вампири, но тя е много повече научна фантастика, отколкото хорър в чистия му вид.
Повестта е историята на „последния човек на Земята” и борбата му със самотата. Началото ни хвърля в опустошения Лос Анджелис, където в една къща със заковани прозорци живее Робърт Невил. Единствено той е останал незасегнат от вампиризма, с който са заразени всички останали разумни същества. Ежедневието му се състои от дялкане на ясенови колци, избиване на живите и мъртвите вампири и пиене на фона на класическа музика. Еженощието – от борба с нагона, със спомени за по-добри времена и понякога – от престрелки. И пиене.
Постепенното натрупване на нови факти за вампирите обаче го кара да започне системни научни изследвания, които ще разкрият причината за болестта. Именно научното обяснение на вампиризма и изобличаването на някои от митовете за кръвопийците поставя „Аз съм легенда” в графата „научна фантастика“. Тук липсват мистиката и свръхестествени елементи на хоръра, а в интерес на истината – и усещането за страх, което все пак е основната характеристика на жанра.
Матисън определено не се е опитвал да всели чувство за ужас у читателя, защото в повестта липсват дълги моменти на напрежение, предхождащи кървава сцена. Нямаме и наистина потрисащи сцени на насилие или перверзии.
Запомнящото се в романа е самият Невил. „Аз съм легенда” е вивисекция на вкопчен в съществуването си човек, който бавно и сигурно оскотява от самота. Честите му емоционални сривове се дължат не толкова на загубата на любимите му съпруга и дъщеря, колкото на съзнаването, че е последният човек на планетата. Дългите му периоди на пиянство се редуват с гневна активност и пориви да излезе и да говори с виещите пред вратата му вампири. Невил изпитва такава необходимост да общува, че поставя оцеляването си на карта, нарочно удължавайки взаимното дебнене със съседа си вампир Бил.
За да пресъздаде пълната изолация на героя си и психическия му разпад, Матисън развива действието предимно в къщата на Невил и много рядко извън нея. Сюжетът не се отклонява и за момент от героя, описанията на разрушения град и вампирите са през очите на Невил. Този подход до голяма степен опростява сетинга на романа, като оставя на въображението на читателя твърде много елементи. Но по мое мнение жертвата си е струвала, защото така фокусът върху самотата на Невил е много по-силен.
Чисто стилистично „Аз съм легенда” не блести с големи достойнства, може би би се получила по-добре, ако беше с петдесетина страници по-дълга. И все пак си мисля, че психологически издържаният образ на Невил компенсира този недостатък.
А защо повестта се казва така, ще трябва да прочетете и разберете сами. Българското издание е от 1998 г. под No. 28 в библиотека „Фантастика” на ИК „Офир”, така че е малко трудно намираемо, но си струва да се поразшетатe по кашон-книжарниците. Томчето съдържа също така пет разказа и една поема, както и библиография и филмография на Ричард Матисън.
Информация за последната екранизация на повестта можете да намерите в секцията ни „Кино”, ТУК и ТУК.
Алистър Рейнолдс (Alastair Reynolds) е сравнително ново явление за любителите на научната фантастика в България, но неговото майсторство моментално го издигна в очите на читателите му като една от водещите фигури в съвременната фантастична литература. Още с първата си книга, “Пространството на откровенията” (2003 г.) авторът спечели любовта на читателите си със своя изумителен мироглед, великолепен стил и майсторското съчетаване на идеи, характерни за различни жанрове, със сила и увереност, придавайки им реализъм, консистентност и размах, в нещо невиждано досега...
Фантаstika 2007
Как да отгледаме страстен ум и мъдро сърце Признания на съставителя
Някои неща все пак се случват.
Представях си нещо като Този алманах още през далечната 1980 г., когато под шапката на клуб ФЕП „Ефремов” сглобявахме първите антологии на млади фантасти „Модели 1” „Модели 2”, „Модели 3”, „Модели 89”.
Тайно го мислех, докато работехме над пилотния брой на „ФЕП” – първото списание за фантастика у нас.
Въобразявах си Го като перспектива, докато произвеждахме книжките от поредица „Орфия”; англоезичното списание за славянска фантастика ORPHIA според замисъла трябваше да бъде път към такова наше издание.
Измислях си несъществуващи рубрики в Него, докато съставях антологиите „Нова българска фантастика `91”, „Моделириум”, „Вирт”, десетките „Фентернети”...
Издателска къща „ИнфоДар“ се настани трайно на българския книжен пазар като едно от издателствата, които публикуват качествена и силна научна фантастика. Именно те представиха за първи път на родния читател британския писател Алистър Рейнолдс и великолепната му сага “Пространството на откровенията” през 2003 година.
Досега на български език са издадени четири от седемте книги, посветени на една от най-вълнуващите, загадъчни и детайлни истории на бъдещето, излизали у нас. Сагата обхваща книгите “Пространството на откровенията”, “Корабът на изкуплението”, “Казъм сити”, “Пропастта на опрощението”, Diamond Dogs, Turquoise Days, The Prefect и Galactic North, като Diamond Dogs, Turquoise Days съдържа две обширни повести в света на Рейнолдс, а Galactic North е събрал в себе си всички разкази, свързани с вселената...
„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – може би най-добрата картина на Гоген и точно за нея се сетих, като затворих последната страница на романа „Ген”.
Обърнете поглед назад към историята на човечеството и вижте кои научни открития са разтърсили из основи света. Парната революция, електричеството, атомната енергия, компютрите, мобилните телефони и още много научно-технически чудеса, без които в момента просто не можем да си представим живота и които са се вмъкнали в него някак леко и без особени сътресения.
Теорията на относителността и квантовата физика променят коренно представата ни за вселената, но въпреки това не предизвикват бурната реакция на човечеството, която постигат Коперник и Галилей...
Моля за извинение всички, на които ей сега ще досадя, но трябва да го кажа:
Да пишеш за текстове, сграбчили сърцето и ума ти, наистина е трудно.
Още по-трудно става, когато авторът им ти е близък – идейно, по дух, като цяло – като човек. Оня въпрос винаги те гложди: възможно ли е да приписвам качествата на човека върху текста? Да виждам в думите това, което съм видял – и ме е грабнало – у личността? Още по-трудно е, когато вътре в себе си наричаш сборника, за който ще говориш, книгосъбитието на 2007-а...
Много ми се щеше да започна тази статия направо с думите: Ето най-накрая една наистина качествена, родна научна фантастика. Е, но както ще се види – останах си само с желанието. И този път няма да изрека заветните думи. Явно ще си останат пак за някога в неясното бъдеще.
Наистина очаквах доста от книгата на Ники. От една страна заради автора и от друга заради всичките суперлативи, които се изприказваха по неин адрес, както на представянето й, така и преди това. Чувах какви ли не неща, че книгата била уникална, че нямало такова нещо в световната фантастика. Още тогава свивах скептично вежди, а сега, след като съм я прочел, все още се мъча да открия корена на тези похвали и все не мога.
Да започна с положителните страни на книгата. Вътре наистина има много хубави идеи...
ИК „Офир”, така че е малко трудно намираемо, но си струва да се поразшетатe по кашон-книжарниците. Томчето съдържа също така пет разказа и една поема, както и библиография и филмография на Ричард Матисън. 