В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
Робърт Лин Асприн (Robert Lynn Asprin) е роден на 28 юни 1946 година в американското градче Сейнт Джонс (St. Johns), Мичиган. Баща му е машинист, а майка му – детска учителка. Детството му преминава в обкръжението на десетки музеи и библиотеки, което развива у него усет към красивото и преклонение към безкрайното разнообразие в живота. Интересите и увлеченията му също са най-разнотипни – фехтовка, музика, риболов (предимно на тропически рибоци), шиене. По собствените му думи е бил какво ли не – учител по фехтовка, монголски пълководец, клингон, счетоводител, космически наемник.Биографите му обаче се отнасят към тези данни доста скептично, особено що се отнася до клингонството и наемничеството. За кратко посещава занятия в Мичиганския университет в Ан Арбър, след което две години прослужва в армията по време на войната във Виетнам ...
Започвайки това ревю, подозирам, че няма да се получи особено разбираемо. Е, след като „Пергаментът” е трудна за четене и разбиране книга, мисля, че ще ми простите. Да започнем с това, че „Пергаментът” е първата част от дилогията „Книгата на всички часове” и дебютна за шотландеца Хал Дънкан. Един дебют, който веднага поставя писателя на световно равнище и колкото вдъхновява, толкова и обърква читателя. Миналата година „Пергаментът” бе сред финалистите в категорията за най-добър роман на читателите на списание „Локус” и за Световна награда за фентъзи.
Неслучайно книгата има успех точно при Световната награда за фентъзи, а не при популярните „Хюго”. Това е експериментална творба, която никога няма да придобие популярността на „Властелинът на пръстените” или дори тази на „Колелото на времето”, въпреки че по размах на въображението и мащабност на вселената се нарежда до тях...
Доколко това ревю трябва да попадне в секция „Фентъзи”, е спорен въпрос. Все пак въпреки че романът не е фентъзи, той се основава на древногръцка митология и не можахме да намерим по-подходяща секция за тази статия.
„Повелителят на сребърния лък” е първа книга от трилогията „Троя” и бих казала, че е начало, което сграбчва читателя за гърлото. Едва ли има образован човек, който да не е чел в пълен текст или поне отчасти Омировата „Илиада”. Епосът се изучава в училище, адаптиран е за деца, неведнъж е филмиран. Така че, бихте се запитали вие, какво ново може да ни поднесе един съвременен автор...
Понякога не ние четем книгите, те ни четат. Сборникът на Нийл Геймън „Чупливи неща” е точно такава любопитна книга, която изучава сърцата и умовете на човеци и чудовища, а тук-таме дори гадае за същността им върху вътрешностите им. Уводните изречения на това ревю може би звучат малко зловещо, но и повечето от произведенията в сборника са в доста тъмни краски. Едно е сигурно – независимо дали Геймън пише романи, комикси, поеми или разкази, винаги ще има някаква леко зловеща нишка, която се прокрадва в сюжета. В този сборник обаче се е постарал да събере такива произведения, че да ни напомнят за крехките неща, които можем да счупим – тук нечие сърце, там нечия мечта или спомен...
Едно от удоволствията, свързани с пътуването, е да посещаваш нови градове и да се срещаш с нови хора. (Чингиз Хан) В края на седемдесетте години на миналия век младият писател Робърт Асприн решава да промени представата на читателите за хумористично фентъзи. И се подхващат едни митове, каквито досега не сме и сънували. „Още един прекрасен мит” веднага привлича вниманието на читателя. Написана в далечната 1978 г., книгата звучи учудващо съвременно. Ако това определение изобщо може да се използва за фентъзи роман, изпъстрен с магьосници, дракони, деволи, первекти и бунаци...
Минус по минус прави плюс – правило в математиката. Доколко е приложимо в литературата обаче? Възможно ли е произведение, на практика изтъкано от клишета, да бъде едновременно с това адски оригинално?
Да си призная, харесвам първата трилогия “Драконово копие” на тандема Вайс-Хикмън и “Градът на Мрака” на Салваторе, първата книга за Дризд До’Урден, но и едната, и другата поредица за мен са пример на безмилостна комерсиализация на жанра.
Трябва да призная също, че когато захванах поредицата “Порталите на Смъртта”, бях силно повлиян от компютърния куест, направен по книгите. Мога да кажа само: “Е, усилието си струваше”. Минус по минус наистина прави плюс...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
