В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.
В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:
Алистър Рейнолдс (Alastair Reynolds) е сравнително ново явление за любителите на научната фантастика в България, но неговото майсторство моментално го издигна в очите на читателите му като една от водещите фигури в съвременната фантастична литература. Още с първата си книга, “Пространството на откровенията” (2003 г.) авторът спечели любовта на читателите си със своя изумителен мироглед, великолепен стил и майсторското съчетаване на идеи, характерни за различни жанрове, със сила и увереност, придавайки им реализъм, консистентност и размах, в нещо невиждано досега...
Фантаstika 2007
Как да отгледаме
страстен
ум
и мъдро сърце Признания на съставителя
Някои неща все пак се случват.
Представях си нещо като Този алманах още през далечната 1980 г., когато под шапката на клуб ФЕП „Ефремов” сглобявахме първите антологии на млади фантасти „Модели 1” „Модели 2”, „Модели 3”, „Модели 89”.
Тайно го мислех, докато работехме над пилотния брой на „ФЕП” – първото списание за фантастика у нас.
Въобразявах си Го като перспектива, докато произвеждахме книжките от поредица „Орфия”; англоезичното списание за славянска фантастика ORPHIA според замисъла трябваше да бъде път към такова наше издание.
Измислях си несъществуващи рубрики в Него, докато съставях антологиите „Нова българска фантастика `91”, „Моделириум”, „Вирт”, десетките „Фентернети”...
Издателска къща „ИнфоДар“ се настани трайно на българския книжен пазар като едно от издателствата, които публикуват качествена и силна научна фантастика. Именно те представиха за първи път на родния читател британския писател Алистър Рейнолдс и великолепната му сага “Пространството на откровенията” през 2003 година.
Досега на български език са издадени четири от седемте книги, посветени на една от най-вълнуващите, загадъчни и детайлни истории на бъдещето, излизали у нас. Сагата обхваща книгите “Пространството на откровенията”, “Корабът на изкуплението”, “Казъм сити”, “Пропастта на опрощението”, Diamond Dogs, Turquoise Days, The Prefect и Galactic North, като Diamond Dogs, Turquoise Days съдържа две обширни повести в света на Рейнолдс, а Galactic North е събрал в себе си всички разкази, свързани с вселената...
Когато през 1954 г. излиза повестта на Ричард Матисън „Аз съм легенда”, тя е събитие. Филмирана е неколкократно и мнозина смятат, че дава облика на „новия вампирски роман”. Да, „Аз съм легенда” разказва за вампири, но тя е много повече научна фантастика, отколкото хорър в чистия му вид.
Повестта е историята на „последния човек на Земята” и борбата му със самотата. Началото ни хвърля в опустошения Лос Анджелис, където в една къща със заковани прозорци живее Робърт Невил. Единствено той е останал незасегнат от вампиризма, с който са заразени всички останали разумни същества. Ежедневието му се състои от дялкане на ясенови колци, избиване на живите и мъртвите вампири и пиене на фона на класическа музика...
„Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?” – може би най-добрата картина на Гоген и точно за нея се сетих, като затворих последната страница на романа „Ген”.
Обърнете поглед назад към историята на човечеството и вижте кои научни открития са разтърсили из основи света. Парната революция, електричеството, атомната енергия, компютрите, мобилните телефони и още много научно-технически чудеса, без които в момента просто не можем да си представим живота и които са се вмъкнали в него някак леко и без особени сътресения.
Теорията на относителността и квантовата физика променят коренно представата ни за вселената, но въпреки това не предизвикват бурната реакция на човечеството, която постигат Коперник и Галилей...
Моля за извинение всички, на които ей сега ще досадя, но трябва да го кажа:
Да пишеш за текстове, сграбчили сърцето и ума ти, наистина е трудно.
Още по-трудно става, когато авторът им ти е близък – идейно, по дух, като цяло – като човек. Оня въпрос винаги те гложди: възможно ли е да приписвам качествата на човека върху текста? Да виждам в думите това, което съм видял – и ме е грабнало – у личността? Още по-трудно е, когато вътре в себе си наричаш сборника, за който ще говориш, книгосъбитието на 2007-а...
Много ми се щеше да започна тази статия направо с думите: Ето най-накрая една наистина качествена, родна научна фантастика. Е, но както ще се види – останах си само с желанието. И този път няма да изрека заветните думи. Явно ще си останат пак за някога в неясното бъдеще.
Наистина очаквах доста от книгата на Ники. От една страна заради автора и от друга заради всичките суперлативи, които се изприказваха по неин адрес, както на представянето й, така и преди това. Чувах какви ли не неща, че книгата била уникална, че нямало такова нещо в световната фантастика. Още тогава свивах скептично вежди, а сега, след като съм я прочел, все още се мъча да открия корена на тези похвали и все не мога.
Да започна с положителните страни на книгата. Вътре наистина има много хубави идеи...
Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?
Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.
Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.
Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.
Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.
Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.
