|
|
         
|
Алистър Рейнолдс:
Издателска къща „ИнфоДар“ се настани трайно на българския книжен пазар като едно от издателствата, които публикуват качествена и силна научна фантастика. Именно те представиха за първи път на родния читател британския писател Алистър Рейнолдс и великолепната му сага “Пространството на откровенията” през 2003 година. Повече за автора ще намерите ТУК. Досега на български език са издадени четири от седемте книги, посветени на една от най-вълнуващите, загадъчни и детайлни истории на бъдещето, излизали у нас. Сагата обхваща книгите “Пространството на откровенията”, “Корабът на изкуплението”, “Казъм сити”, “Пропастта на опрощението”, Diamond Dogs, Turquoise Days, The Prefect и Galactic North, като Diamond Dogs, Turquoise Days съдържа две обширни повести в света на Рейнолдс, а Galactic North е събрал в себе си всички разкази, свързани с вселената. С какво е толкова привлекателен Алистър Рейнолдс за българските читатели? На първо място, с детайлното описание на световете, които създава. Рейнолдс гради жива и пълнокръвна атмосфера, която разработва до най-дребния детайл. Описанията са вплетени умело в основната сюжетна линия, без да се натрапват и да затормозяват текста. Авторът не се отличава с лек, непринуден или четивен стил. Книгите му са като мрачни опуси за едно враждебно бъдеще, в което човечеството е разпиляно сред звездите, оставено на произвола на съдбата; последното е сякаш казано не на място. Рейнолдс нееднократно заявява, че определя себе си като рационалист, а сами ще забележите, че в книгите му няма място за мистични и свръхестествени сили и понятия като Съдба или Предопределение. Мрачния му стил навява на читателя представата за мащаб и пространство, безмилостни астрофизични закони, царуващи на милиони и милиарди светлинни години, според които в звездите се извършват термоядрени процеси, късове студена скала кръжат по елиптичната си орбита около тях, а човечеството е като семе, разпръснато от порив на вятъра, самотно в изолираните си колонии и металните черупки на космическите си кораби. Това, което ме възхищава в Алистър Рейнолдс, е че той не зацикля на едно място. Всяка следваща книга разширява представата на читателите за вселената на сагата - нова картина, като фотография на друго място, друго време, друга област от бъдещата история на човечеството. Друг поразителен момент е отказът на Рейнолдс да въведе в сагата технологията за пътуването с свръхсветлинна скорост. Авторът споделя, че го смята за невъзможно и му е интересно да екстраполира в научните спекулации с един свят, в който то не съществува. Това придава допълнителна свежест на произведенията му – ПБС (по-бърз от светлината) технологията е едва ли не задължителна в една история на бъдещето или космическа опера. Експериментът определено е удачен – писателят създава логически издържана и много интересна вселена, в която цялата политическа, икономическа, социална структура на човешките общества и взаимоотношенията между тях е следствие от липсата на ПБС.
Рейнолдс не забравя и героите си. Приятно е да забележиш у автор, при когото идеите изпъкват на преден план, внимателна и прецизна разработка на интересни образи, които не се “губят” в сложността на идеите. Прави впечатление склонността на Рейнолдс да обособява отделните човешки фракции около ядра в науката или взаимовръзката между отношението им към високите технологии и структурата на обществото – ултрите с техните биомеханични присадки, демаршистите с тяхната свобода на личността, съчетана с постоянна връзка в глобална мрежа, и техният контрапункт – конджойнърите, изградили колективен разум чрез нея. Преди да кажа няколко думи за сюжета на всяка една от книгите, искам да отбележа, че ще ми бъде трудно да привлека вниманието на читателите към тях по начина, по който заслужават, без да вкарвам спойлери, още повече че две от тях са преки продължения на първата, но ще се опитам. В “Пространството на откровенията” Рейнолдс разказва историята на Дан Силвест, обзет от маниакална страст учен археолог, поставил си за цел да разкрие причината за изчезването на цяла извънземна раса, дълбоко убеден, че подобна съдба заплашва и човешката колония, и живеещ с призрака на печално известния си баща – един от най-известните учени в сферата на високите технологии. Търсенето на истината е отвело Силвест на прашния и враждебен планета Ризургам, където човешката колония в опитите си да превърне планетата в по-гостоприемно за живот място случайно се е натъкнала на останките от цивилизацията на амарианците. Деветдесет години по-рано един гигантски космически кораб навлиза във звездната система Йелоустоун, някогашна перла в короната на човешката цивилизация, културен и социален център на колониите, сега поразена от зловеща напаст. Малобройният му екипаж от “ултри” отчаяно се нуждае от помощта на Силвест, но акостирайки на планетата, разбира, че той е заминал за Ризингаум преди няколко години. Подобни скокове в действието са характерни за Рейнолдс и са продиктувани от своеобразното “разтегляне” на времето при пътуване със субсветлинна скорост. Случилото се през 2246-а в системата Йелоустоун има важно значение за сюжета. Корабът поема към Ризингаум, пътува до там деветдесет години, като екипажът му е в хибернация. През това време същият път за същото време е изминат от заселниците. Когато “Носталгия по безкрая” пристига в системата, колонията съществува едва от няколко години, реалното раздалечаване на двете събития е относително малко. Пътуването с субсветлинна скорост позволява на отделния човек да живее стотици години, прекарвайки голяма част от това време в междузвезден сън на борда на някой лайтхейгър (така се наричат гигантските междузвездни кораби, произвеждани от друга фракция на човечеството - конджойнърите) и да стане свидетел на няколко епохи в човешката история. Същевременно Рейнолдс привнася в света на “Пространството на откровенията” множество “заемки” от киберпънка със завидно майсторство: виртуално съществуване на човешкото съзнание, нанотехнологии и нанооръжия, като съчетава жанровете на космическата опера, военната фантастика и киберпънка в една великолепна и поразяваща с мащабите си история. Останах наистина впечатлен от този дебют – защото това е първият публикуван роман на Рейнолдс.
Следващата книга, “Казъм Сити”, излезе през 2004 година. В нея Рейнолдс преплита две сюжетни линии – едната се развива няколко години след “Пространството на откровенията”, а другата – няколко десетки преди това. Главният герой Танър Мирабел се отправя към системата Йелоустоун, оставяйки зад себе си целия си предишен живот на Края на небето, отдалечена земна колония, подтикван от жаждата за отмъщение към един човек – безскрупулния мафиотски бос Арджънт Рейвич... По пътя обаче криокамерата му е повредена и Мирабел се пробужда безпаметен на един от изкуствените спътници на орбита около Йелоустоун. Амнезията е временна и отминава бързо, като оставя след себе си необичайни “сънища наяве” – спомени от друго време, кризи на личността, които се засилват. Мирабел се впуска в надпревара с времето – той трябва да открие и отмъсти на Рейвич, преди да е полудял окончателно. За да го направи, е принуден да се спусне в Казъм Сити – градът бездна, изроден от загадъчната семенна чума, лишен от някогашния си блясък и високите си технологии, дал убежище на безкрайно богатите и на безкрайно жестоките, свърталище на банди, убийци и търговци на дрога и плът. Танър трябва да предприеме своето спускане в един ад, в който му предстои да бъде както хищник, така и мишена. Динамичният и напрегнат сюжет на “Казъм сити” стои встрани от основната сюжетна линия, започната в “Пространството на откровенията”. Когато го прочетох, останах още по-възхитен от Рейнолдс (между другото и досега “Казъм сити” е любимата ми повест в цялата поредица). Рейнолдс успява да запази консистентността на вселената, която описва, въпреки че “Казъм сити” – силен и напрегнат фантастичен трилър (в стил “Самоличността на Борн”) е много, много по-различна от “Пространството” – която е по-скоро военна фантастика и космическа опера. Интересно е, че всъщност “Казъм Сити” е готова още преди публикуването на “Пространството” със заглавие “Shadow Play”, като книгата била относително малка. След успеха на дебютния роман английските издатели на Рейнолдс сключват с него договор за значително по-обемна книга. Рейнолдс има готовата сюжетна линия, която разказва историята на Танър Мирабел, но се налага да я разшири. Така на бял свят се появява втората сюжетна нишка, историята на Скай Хаусман и колонизирането на Края на небето. Когато разбрах това останах силно изненадан. Хармонията между двете сюжетни нишки и умението, с което са преплетени, са впечатляващи.
Още по-голяма изненада ми поднесе “Корабът на изкуплението”, когато излезе на български през 2005 година. Рейнолдс отново сменя типа повествование, което поднася на читателите си – “Корабът”, макар да си остава фантастика, е с елементи на хорър. Книгата започва в околностите на системата Йелоустоун, няколко десетки години след “Казъм сити”. Планетната система е раздирана от военен конфликт. Някогашните й притежатели, фракцията на демаршистите, неспособни да се справят със смесената чума, са отстъпили управлението й на своите съюзници, загадъчните конджойнъри. Десетилетия по-късно, когато болестта е овладяна, демаршистите поискват системата си обратно, но придобитата власт не се дава с лека ръка. Някогашните съюзници се превръщат във врагове и войната избухва. Насред военните действия един изследователски конджойнърски кораб се завръща обезлюден в родното гнездо... Нещо странно витае във въздуха, някаква заплаха. Внезапно конджойнърите се изправят пред враг, който ги превъзхожда многократно. Единственият им шанс за оцеляване са изгубените Оръжия, супермогъщи творения на високата технология. От системата Ризингаум долита странен сигнал на свръхмощен излив на енергия. Дали оръжията не са там? След последните събития главнокомандващият силите на конджойнърите, Калвейн, някогашен ренегат, застанал 400 години по-рано на страната на конджойнърите, започва да си задава въпроса дали не е време отново да смени страната. Каквото и да става обаче, Оръжията трябва да бъдат върнати... Само че и новите им собственици имат какво да кажат по въпроса. Още повече че си имат и свои проблеми.
„Корабът на изкуплението“ е книгата, която най-малко ми допадна от четирите, издадени на български език, макар в нея да се появява един от най-силните образи в поредицата – този на Калвейн. Но фракцията на конджойнърите и техният колективен разум със частично запазване на индивидуалността са изключително любопитни и определено заслужават внимание. Последната (засега, надявам се не последна в действителност) книга на Алистър Рейнолдс, която „ИнфоДар“ пуснаха на пазара, е “Пропастта на опрощението”. В нея Рейнолдс отново отправя историята в различна посока – романът е със силно изразени елементи на апокалипсис. В една отдалечена, самотна звездна система кораб на ултри открива странен извънземен артефакт на една от луните, обикалящи около газов гигант. Разузнавателният кораб, изпратен да го проучи, се разбива, а единственият му пътник е на прага на неминуемата гибел. Корабът изпраща отчаяни сигнали за бедствие... които не могат да бъдат чути, защото гигантският кораб на ултрите се намира от другата страна на гиганта... И тогава, за част от секундата, планетата изчезва. Този феномен, връх в технологията на друга изчезнала цивилизация, дава началото на нова религия на човечеството. Десетилетия по-късно луната Хела е заселена, а поклонници пристигат всеки ден, сякаш около малкия спътник се е концентрирала цялата човешка надежда. Огромен керван от пътуващи катедрали обикаля утъпкания коловоз към планетата, а поклонниците са вперили очи в гиганта с надежда да зърнат чудото на спасението. Едно момиче, притежаващо необичайния дар да разпознава истината и лъжата, се отправя на пътешествие да открие брат си, заминал по Пътя преди години, и попада в полезрението на Министерството на кръвните дела, новата инквизиция. Дали нейната дарба ще й помогне да се изправи и устои срещу религиозната машина? Ще разгадае ли какво всъщност представлява чудото на Хела и какво носи – спасение или гибел на човечеството... Опитайте и едва ли ще съжалявате.
|
||||||||||||||||||||||
Искрено се надявам, че успях поне отчасти да възбудя интереса на хората, които досега не са се сблъсквали с Алистър Рейнолдс и неговите произведения. Книгите са дебели. Един приятел преди време сподели, че за него автор, който не може да изложи идеите си на двеста страници, не заслужава внимание. Тези обаче определено го заслужават. Рейнолдс умее да създава великолепни паралели между минало величие и царяща разруха, да разкрива света кътче по кътче, да разказва и внася в произведенията си невероятен емоционален заряд. 