|
|
         
|
Има книги, които са обречени на по-специално отношение заради хубавите думи, които човек предварително е чул за тях. Изказаните преди няколко месеца адмирации от запознати с ръкописа бяха предпазливи и лишени от гръмки обещания. Просто добронамерен намек, че след “Вирт” Георги Малинов отново ще изненада нищо неподозиращите читатели. И съвет всеки сам да прочете и прецени, за да не се тълкуват положителните думи като прозрачна реклама в стил ‘най-хубавото гардже’. Създадох си очаквания в аванс, ала това е нож с две остриета. Вдигнатата високо летва се прескача по-трудно, но ако все пак се получи, удовлетворението е голямо, а удоволствието – в пъти повече. Как се справи “Орфеус слиза в Ада” в тази ситуация? Отговорът: Изумително! В една друга възможна реалност всички пътища водят към Плиска. И всичко става само след разрешението на владетеля в Скрития град. Защото българският цар, господар на всички българи, ромеи, латини, франки, маври, испанци, готи и гали, е този, който властва над териториите от Херкулесовите стълбове до Сирия. Такава е България през петнайсти век след Христа в света на Георги Малинов – могъщо, богато царство на прага на Великите географски открития. Но без излишни великобългарски лозунги. Без шовинистични локуми и високопарна българщина. Защото този роман не пропагандира съмнителни теории за божествена, свръхинтелигентна или уникална натура на българина, който заслужава повече. Този роман е алтернативна история за едно възможно минало, описано с всички свои предимства и недостатъци. Една неосъществена нишка на историята, която ще ни заведе по следите на Орфеус. Аналогията с легендата за Орфей и Евридика се набива на очи още със заглавието, а се развива и на страниците на книгата. Този явен намек обаче далеч няма да ви помогне в разгадаването на мистерията, нито ще развали удоволствието от четенето, защото Орфеус всъщност е много различен от Орфей. Княжески пратеник, колобър, възпитаник на Мадарската школа, следите му ще ви отведат в сърцето на Родопите, където една страшна тайна се опитва да остане неразкрита с цената на всичко. Сюжетът е интересен и добре замислен, въпреки че самата история не е нещо невиждано. Удоволствието в случая идва от самия акт на четене и потапяне в атмосферата – заради увлекателния глас на разказвача и умението му да те накара да повярваш в света, който е измислил. Очарован съм от стила на Георги Малинов. Ритмичен, балансиран, идеална смес между нужната за подобен проект описателност на непознатия свят и динамичността на разплитащата се загадка. С майсторски изказ – жив, колоритен, достоверен, от типа, който те кара да поглъщаш страница след страница. В перфектно темпо. Прави впечатление и начинът, по който образите влизат в кадър – в точното време, ненатрапчиво, внимателно планирано, за да не стоят като зашити на фона на останалите. И всеки един от тях – без значение дали става дума за важен спътник на главния герой или съдържател на хан – е със своя собствена история, характер и тежест в повествованието, което прави постъпките и думите достоверни и реалистични. Светът на Орфеус е изпъстрен със стари легенди, древна история и изкуство, теологични спорове, премълчани исторически истини, късчета мъдрост от опита, вплетени една в друга стара и нова вяра. Всичко това се разкрива леко и непринудено, винаги на място и целенасочено. Не твърдя, че книгата е перфектна по всички точки, слаби места винаги могат да се открият. Но професионализмът, който лъха от всичко написано, ме кара да мечтая за повече такива български книги – изпипани, добре замислени и прекрасно реализирани. Финалът е нещото, за което ще се говори много, сигурен съм. След последния ред мисълта ми се луташе в различни посоки, опитвах се да събера доказателства из прочетените страници и да избера най-достоверното обяснение. Откъс от "Орфеус слиза в Ада" можете да прочетете ТУК.
|
||||||||||||||||||
Защото сигурната нишка, която авторът следва през цялото време, накрая се разплита в един миг и сочи няколко възможни посоки, давайки възможност на всеки да прецени сам. На фона на силен контраст и неочаквани последни страници, внушението е силно, но не еднозначно. Дали това е в плюс за романа или не, убедете се сами. Ако не го направите, пропускате събитие. 