Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Наскоро отворих стар роман, на чиито последни страници попаднах на изключително странна анотация, касаеща „Тай пан”. Това, което ми се заби като бургия в главата, бе фразата „Дирк Струън – велик любовник, пират и наркотрафикант”. Първо се смях с глас около десет минути, после тъпо препрочитах въпросното резюме в ням и ужасен възторг от неговата неадекватност и нелогичност. За тези, които не са чели въпросната книга, ще обясня, че „Тай пан” е невероятен исторически роман за основаването на Хонконг като английска колония, а Дърк Струан съвсем не вършее с гола пишка и гол пищов из Китай. Вместо това строи търговска империя...
От „Франкенщайн” насам образът на хахавия учен, който ръчка из механизмите на природата с неподходящия вид отвертка, е един от най-експлоатираните в литературата и най-вече в киното. Помислете си само – „Д-р Джекил и г-н Хайд”, „Островът на д-р Моро”, „Батман в началото”, „Пурпурните реки”, „Кураж, страхливото куче”, безброй второразредни екшъни от 80-те и 90-те. Винаги съм си мислела, че този стереотип се дължи на факта, че човек, който се занимава с изследване свойствата на дънния аромат на кварките и приноса му към цветните взаимодействия от гледна точка на квантовата хромодинамика, ще бъде странно и дори подозрително гледан от хората, чиито знания за кварките се базират на един урок по физика...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
