Сред светлини и сенки

k.

За любовта, секса, гръцките трагедии, секса, спонтанните бисери, секса, защо се правим на интересни, секса и... ъъъ... секса

(Специален поздрав за Shannara, която държи да оставяме само по-скандалните моменти ;)

(Продължение от предишния брой)

Любооооооов!!! (Секс...? Ъъъ, ми то всъщност няма...)

К: Чудех се как ще стигнем до въпроса за любовта. В първите ви, детските книги предполагам, че няма...

В: Няма. В “Шахтата” има харесване, тийнейджърски свалки, правене на впечатление. Красавицата трябва да е забелязана и да си завиждаме.

В “Светлини сред сенките” има две любовни истории. Едната е просто харесване, по-дълбоко чувство на симпатия, между моя герой Лукас и героинята на Ани, Шарлот, която е добра, затворена, със семейни проблеми, трябва да печели пари, за да лекува майка си – алкохоличка, и участва в реалити-играта заради парите. Затова първата част се нарича “Играта”. А Лукас е един темерут без родители. Постепенно почват да се харесват... той й съчувства, тя на него – също, защото е по-особен. Той е в Играта, за да вземе парите, но й дава дневника – за да спечели тя. Тая любов променя Лукас, прави го по-добър.

Втората любовна история е по-ярката, разпростира се през цялата книга – любовта на Ил’ниер и Тика Харт. Тя е луда фенка, която идва от външния свят, среща един полуелф... хвърля му се на врата, тръгва да го преследва и накрая той се влюбва в нея.

К: С какво го спечелва?

В: Той е красив и тя е красива.

К: Само това?

В: Любовната история е банална, но е и симпатична и трагична, защото той *ЦЕНЗУРА*. Тя убива *ЦЕНЗУРА*, защото той убива *ЦЕНЗУРА*...

Станислава: ...убива един от двамата, които счита за достойни противници и приятели.

К: Това случайно ли е, или нарочно?

Станислава: Нарочно.

К: Ама вие съвсем на гръцка трагедия сте го обърнали...

Станислава: ...противник, който може да ти съсипе управлението, човек, когото държиш в замъка си насила като гост – и ти дере мебелите...

К: А защо трябваше да се стига до смърт?

Антарес... или не?

 Станислава: Антарес казва: "Човек има четири живота. Първият е детството. Изгубих детството си, когато убих първата си жертва. Вторият е любов. Изгубих любовта си, когато убиха майката на дъщеря ми. Третият е бащинството, което, надявам се, никога няма да свърши. Четвъртият е приятелството." Той изгубва последния си, четвъртия си живот, убивайки *ЦЕНЗУРА*, държейки Елириан в замъка си насила. Но същевременно го предпазва... и прецаква. Изгубва последния си живот, значи няма смисъл да живее. Единствената цел на Антарес е да запази дъщеря си и рода си...

В: Лошият ни герой не е лош, той е наранен. Жена му е отнета и оттогава той пази само дъщеря си. Идеята за приятелството трябва да се доразработи и сега, като го каза Станислава, ще го запомня... Бащинството е много по-силно засегнато в нещата, които са написани засега. Антарес много държи на дъщеря си и когато тя се влюбва...

Стефан: Тя започва да страни от него... и той се чувства все едно е изгубил третия си живот.

В: Тя харесва Кардам, защото го разбира. Докато за Антарес той е един побъркан скитник. Всъщност той е истинският наследник на трона.

Станислава: Антарес не е крал или наместник, той е просто губернатор.

В: Истинският наследник е Кардам, но той не го знае. Когато го разбира, той не е като Арагорн да тръгне да спасява. Това не го вълнува... кара един разбит мотор, пуши си борови иглички...

Стефан: Единственият човек, който може да преминава през двата свята...

Станислава: Направил е това, за да намери упътване как да си поправи Харлито и да си купи трева.

Стефан: Не точно как се поправя; на корицата на списанието отпред пишеше "Как да си направиш сам Харли Дейвидсън".

К: Сладко преплитане на фентъзито и нашата реалност. Това, което казвате, е важно – пак стигаме до въпроса за доброто и злото.

Стефан Василев (c)

В: А в “Аурелион” засега няма любов, но ще има по-нататък, може би. Там по-скоро е към приятелите, към хората. Те в момента се учат да бъдат приятели. Абсурд е Киа да се влюби след тоя живот. Тя първо трябва да отгледа елфчето, да свикне да обича някого, и чак после да тръгне да обича възрастните, защото тя се страхува от тях...

К: Значи тогава за секс въобще няма да ви питам.

В: Не, секс нямаме в тези книги, нито в моите има. Повечето секс, който съм чела в книги, или не е както трябва, или е грозен.

Стефан: Като в “Меча на истината”...

В: В “Меча на истината” има отврати отвсякъде. Моето мнение за фентъзито е, че ако не се вкара както трябва, по-добре да не се пише за секс. В един идеалистичен свят, където искаш да вложиш по-въздушно послание, някакъв брутален секс стои грозно.

К: Ами въздушен секс? Ти каза "въздушно послание"...

В: Имам нещо като загатване за секс в пета част на “Мечтирия”, но е много красиво направено. Делена и принцът са в една река и си говорят; той е по-очовечен, тя - пораснала девойка (за да няма педофилия... тя първо е дете, но може да расте в този свят, докато той си остава на една възраст). И когато пак се събират, а те са стари приятелчета и той не може да я приеме като жена, двамата си говорят във водата и в един момент тя му раздира дрехата. Не звучи добре, като го говоря, но е готин момент. Ефектът с шареното наметало, неговия тъмен поглед, в който можеш да се удавиш... да се убиеш, като в пещера; цялата самота, с която той е свикнал и която идеализира... Това не е толкова секс, то е любов и красота. И е красиво, аз държа да е красиво, когато се описва любовна сцена.

К: Питам за това не заради сензационната част, а защото то е проблем, който стои пред тях, и ми е интересно дали се опитват да пишат нещо в тази посока, пак с тая израстваща цел, както израстват в отношенията си, докато мислят героите си...

В: Докато пишат?

К: Не докато пишете, а докато си живеете живота, защото това е големият страх по принцип, особено през пубертета.

Станислава: Да се страхуваш от нещо, което е ново.

К: Вие пишете за неща, които са важни за вас; а това също ще ви дойде на дневен ред един ден и ще ми е много интересно да видя как ще го представите. Също както приятелството, завистта, желанието да задържиш някого само за себе си – ако го споделиш с всички останали, по някакъв начин лекува, докато пишеш за това, ставаш такъв, какъвто искаш да си... Сексът също е тук, като част от интимността, от това, което губиш, за да допуснеш другия човек, или другите хора, максимално дълбоко в себе си... Сега оставяме нещата на етапа, на който са. Ще следим как се развиват, наистина с интерес.

В: Теньо е тук, може и той да разкаже нещо...

К: Как му е хрумнал този герой Алекс Тревата?

В: На него всичко му идваше така, от нищото, и става готино...

Теньо

Стефан: Ние го бъзикаме, че е пиян по рождение...

В: Една негова реплика стана култова. Събрали сме се, хората пишат, по-точно аз, защото тогава пишех по-бързо... и той закъснява, защото ходил да яде. Той закъснява само по тази причина; и аз много му се карах – не може ли да яде по пътя?

К: Това не е възпитателно, как ще яде по пътя...

В: Зная, че не е. (смеем се) Та той закъснява пак... хората пишат... тъкмо сме стигнали до неговия герой и аз питам: "Какво би казал сега Алекс Тревата?”, за да напишем репликата, и после, ако Теньо не я харесва, да я променим. Той влиза с гръм и трясък и казва: “Хора, слушайте сега, два изтребителя ми минаха има-няма на 1-2 метра от главата”, а ние: “Перфектно!”, и почваме да го пишем, и всичко тука избухва в смях... Той обиден: “Сериозно ви казвам...” Едно от момчетата, Калин, го пита как тъй на два метра от главата му, а той отговаря: “Добре де, на 20-30”. Оказа се, че било истина. Това остана и в крайния вариант.

К: Значи части от "Шахтата" са много спонтанни...

В: Да, имаше и друг спонтанен момент. Шенай, която е автор и в първата книга, я продава на премиерата... и снимката й се подгънала, а тя вика: “Какво правите тука, повреди ми се симпатичността!” Това също стана реплика на героинята й, по-точно на блондинката, тя героинята й беше Вик, тая лошата. Само не можах да разбера защо кръстихте лошата героиня на Вики? Тя е толкова мила.

Стефан: Понеже по едно време Вики се правеше на гадна и интересна... Представяше се пред другите по този начин.

Виктория Захариева (c)

К: Тук пак стигаме до въпроса кой как се представя, за да бъде интересен...

Станислава: По едно време ми казваха, че тази книга едва ли не само за мене е писана, нали се правя на интересна. Но човек като се замисли, му става ясно, че иска да е интересен, център на вниманието, независимо от всичко.

В: Не зная, аз не го искам.

К: Има хора, които го искат интензивно, други не го искат.

В: Да, понякога ни се иска да впечатлим другите, но не непрекъснато.

К: В момента, в който откриеш колко си си интересен, този въпрос става несъществен.

В: В детството си измислях разни щуротии и все ме тикаха да бъда водач, но не ми е харесвало. Първо, че винаги си патиш ти, отговорността е по-голяма. Второ, че не е забавно, ти се изтощаваш да си център, да поддържаш интерес... Аз бях интересна, но лидер – не. И не съм искала.

Стефан: Изтощително за този, който не го иска.

К: А ти в резултат на тая работа с децата развила ли си хубавите си лидерски качества, например как да се оправяш с различни хора?

В: Не, държа се като тях, карам се, както те биха се карали.

К: Все пак някаква промяна с годините?

В: Ами покрай тях пиша по-добре. (смее се) И научих много неща. Да общувам с повече хора накуп. Аз съм си някакъв тип темерут, въпреки че много говоря. Не мога да общувам с всеки, трябва да си пасваме. Но поне съм откровена и си казвам кое ми харесва. Някой път се обиждаме взаимно, после си се извиняваме.

Следва продължение

Коментирай...