h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl

Сред светлини и сенки

k.

За любовта, секса, гръцките трагедии, секса, спонтанните бисери, секса, защо се правим на интересни, секса и... ъъъ... секса

(Специален поздрав за Shannara, която държи да оставяме само по-скандалните моменти ;)

(Продължение от предишния брой)

Любооооооов!!!
(Секс...? Ъъъ, ми то всъщност няма...)

К: Чудех се как ще стигнем до въпроса за любовта. В първите ви, детските книги предполагам, че няма...

В: Няма. В “Шахтата” има харесване, тийнейджърски свалки, правене на впечатление. Красавицата трябва да е забелязана и да си завиждаме.

В “Светлини сред сенките” има две любовни истории. Едната е просто харесване, по-дълбоко чувство на симпатия, между моя герой Лукас и героинята на Ани, Шарлот, която е добра, затворена, със семейни проблеми, трябва да печели пари, за да лекува майка си – алкохоличка, и участва в реалити-играта заради парите. Затова първата част се нарича “Играта”. А Лукас е един темерут без родители. Постепенно почват да се харесват... той й съчувства, тя на него – също, защото е по-особен. Той е в Играта, за да вземе парите, но й дава дневника – за да спечели тя. Тая любов променя Лукас, прави го по-добър.

Втората любовна история е по-ярката, разпростира се през цялата книга – любовта на Ил’ниер и Тика Харт. Тя е луда фенка, която идва от външния свят, среща един полуелф... хвърля му се на врата, тръгва да го преследва и накрая той се влюбва в нея.

К: С какво го спечелва?

В: Той е красив и тя е красива.

К: Само това?

В: Любовната история е банална, но е и симпатична и трагична, защото той *ЦЕНЗУРА*. Тя убива *ЦЕНЗУРА*, защото той убива *ЦЕНЗУРА*...

Станислава: ...убива един от двамата, които счита за достойни противници и приятели.

К: Това случайно ли е, или нарочно?

Станислава: Нарочно.

К: Ама вие съвсем на гръцка трагедия сте го обърнали...

Станислава: ...противник, който може да ти съсипе управлението, човек, когото държиш в замъка си насила като гост – и ти дере мебелите...

К: А защо трябваше да се стига до смърт?

Антарес... или не?

 Станислава: Антарес казва: "Човек има четири живота. Първият е детството. Изгубих детството си, когато убих първата си жертва. Вторият е любов. Изгубих любовта си, когато убиха майката на дъщеря ми. Третият е бащинството, което, надявам се, никога няма да свърши. Четвъртият е приятелството." Той изгубва последния си, четвъртия си живот, убивайки *ЦЕНЗУРА*, държейки Елириан в замъка си насила. Но същевременно го предпазва... и прецаква. Изгубва последния си живот, значи няма смисъл да живее. Единствената цел на Антарес е да запази дъщеря си и рода си...

В: Лошият ни герой не е лош, той е наранен. Жена му е отнета и оттогава той пази само дъщеря си. Идеята за приятелството трябва да се доразработи и сега, като го каза Станислава, ще го запомня... Бащинството е много по-силно засегнато в нещата, които са написани засега. Антарес много държи на дъщеря си и когато тя се влюбва...

Стефан: Тя започва да страни от него... и той се чувства все едно е изгубил третия си живот.

В: Тя харесва Кардам, защото го разбира. Докато за Антарес той е един побъркан скитник. Всъщност той е истинският наследник на трона.

Станислава: Антарес не е крал или наместник, той е просто губернатор.

В: Истинският наследник е Кардам, но той не го знае. Когато го разбира, той не е като Арагорн да тръгне да спасява. Това не го вълнува... кара един разбит мотор, пуши си борови иглички...

Стефан: Единственият човек, който може да преминава през двата свята...

Станислава: Направил е това, за да намери упътване как да си поправи Харлито и да си купи трева.

Стефан: Не точно как се поправя; на корицата на списанието отпред пишеше "Как да си направиш сам Харли Дейвидсън".

К: Сладко преплитане на фентъзито и нашата реалност. Това, което казвате, е важно – пак стигаме до въпроса за доброто и злото.

Стефан Василев (c)

В: А в “Аурелион” засега няма любов, но ще има по-нататък, може би. Там по-скоро е към приятелите, към хората. Те в момента се учат да бъдат приятели. Абсурд е Киа да се влюби след тоя живот. Тя първо трябва да отгледа елфчето, да свикне да обича някого, и чак после да тръгне да обича възрастните, защото тя се страхува от тях...

К: Значи тогава за секс въобще няма да ви питам.

В: Не, секс нямаме в тези книги, нито в моите има. Повечето секс, който съм чела в книги, или не е както трябва, или е грозен.

Стефан: Като в “Меча на истината”...

В: В “Меча на истината” има отврати отвсякъде. Моето мнение за фентъзито е, че ако не се вкара както трябва, по-добре да не се пише за секс. В един идеалистичен свят, където искаш да вложиш по-въздушно послание, някакъв брутален секс стои грозно.

К: Ами въздушен секс? Ти каза "въздушно послание"...

В: Имам нещо като загатване за секс в пета част на “Мечтирия”, но е много красиво направено. Делена и принцът са в една река и си говорят; той е по-очовечен, тя - пораснала девойка (за да няма педофилия... тя първо е дете, но може да расте в този свят, докато той си остава на една възраст). И когато пак се събират, а те са стари приятелчета и той не може да я приеме като жена, двамата си говорят във водата и в един момент тя му раздира дрехата. Не звучи добре, като го говоря, но е готин момент. Ефектът с шареното наметало, неговия тъмен поглед, в който можеш да се удавиш... да се убиеш, като в пещера; цялата самота, с която той е свикнал и която идеализира... Това не е толкова секс, то е любов и красота. И е красиво, аз държа да е красиво, когато се описва любовна сцена.

К: Питам за това не заради сензационната част, а защото то е проблем, който стои пред тях, и ми е интересно дали се опитват да пишат нещо в тази посока, пак с тая израстваща цел, както израстват в отношенията си, докато мислят героите си...

В: Докато пишат?

К: Не докато пишете, а докато си живеете живота, защото това е големият страх по принцип, особено през пубертета.

Станислава: Да се страхуваш от нещо, което е ново.

К: Вие пишете за неща, които са важни за вас; а това също ще ви дойде на дневен ред един ден и ще ми е много интересно да видя как ще го представите. Също както приятелството, завистта, желанието да задържиш някого само за себе си – ако го споделиш с всички останали, по някакъв начин лекува, докато пишеш за това, ставаш такъв, какъвто искаш да си... Сексът също е тук, като част от интимността, от това, което губиш, за да допуснеш другия човек, или другите хора, максимално дълбоко в себе си... Сега оставяме нещата на етапа, на който са. Ще следим как се развиват, наистина с интерес.

В: Теньо е тук, може и той да разкаже нещо...

К: Как му е хрумнал този герой Алекс Тревата?

В: На него всичко му идваше така, от нищото, и става готино...

Теньо

Стефан: Ние го бъзикаме, че е пиян по рождение...

В: Една негова реплика стана култова. Събрали сме се, хората пишат, по-точно аз, защото тогава пишех по-бързо... и той закъснява, защото ходил да яде. Той закъснява само по тази причина; и аз много му се карах – не може ли да яде по пътя?

К: Това не е възпитателно, как ще яде по пътя...

В: Зная, че не е. (смеем се) Та той закъснява пак... хората пишат... тъкмо сме стигнали до неговия герой и аз питам: "Какво би казал сега Алекс Тревата?”, за да напишем репликата, и после, ако Теньо не я харесва, да я променим. Той влиза с гръм и трясък и казва: “Хора, слушайте сега, два изтребителя ми минаха има-няма на 1-2 метра от главата”, а ние: “Перфектно!”, и почваме да го пишем, и всичко тука избухва в смях... Той обиден: “Сериозно ви казвам...” Едно от момчетата, Калин, го пита как тъй на два метра от главата му, а той отговаря: “Добре де, на 20-30”. Оказа се, че било истина. Това остана и в крайния вариант.

К: Значи части от "Шахтата" са много спонтанни...

В: Да, имаше и друг спонтанен момент. Шенай, която е автор и в първата книга, я продава на премиерата... и снимката й се подгънала, а тя вика: “Какво правите тука, повреди ми се симпатичността!” Това също стана реплика на героинята й, по-точно на блондинката, тя героинята й беше Вик, тая лошата. Само не можах да разбера защо кръстихте лошата героиня на Вики? Тя е толкова мила.

Стефан: Понеже по едно време Вики се правеше на гадна и интересна... Представяше се пред другите по този начин.

Виктория Захариева (c)

К: Тук пак стигаме до въпроса кой как се представя, за да бъде интересен...

Станислава: По едно време ми казваха, че тази книга едва ли не само за мене е писана, нали се правя на интересна. Но човек като се замисли, му става ясно, че иска да е интересен, център на вниманието, независимо от всичко.

В: Не зная, аз не го искам.

К: Има хора, които го искат интензивно, други не го искат.

В: Да, понякога ни се иска да впечатлим другите, но не непрекъснато.

К: В момента, в който откриеш колко си си интересен, този въпрос става несъществен.

В: В детството си измислях разни щуротии и все ме тикаха да бъда водач, но не ми е харесвало. Първо, че винаги си патиш ти, отговорността е по-голяма. Второ, че не е забавно, ти се изтощаваш да си център, да поддържаш интерес... Аз бях интересна, но лидер – не. И не съм искала.

Стефан: Изтощително за този, който не го иска.

К: А ти в резултат на тая работа с децата развила ли си хубавите си лидерски качества, например как да се оправяш с различни хора?

В: Не, държа се като тях, карам се, както те биха се карали.

К: Все пак някаква промяна с годините?

В: Ами покрай тях пиша по-добре. (смее се) И научих много неща. Да общувам с повече хора накуп. Аз съм си някакъв тип темерут, въпреки че много говоря. Не мога да общувам с всеки, трябва да си пасваме. Но поне съм откровена и си казвам кое ми харесва. Някой път се обиждаме взаимно, после си се извиняваме.

Следва продължение

 

 

Коментирай...

l

Още в рубриката:
За повечето почитатели на фантастиката Робърт Силвърбърг е добре познато име, но е добре да споменем за по-младите от тях, че той е създал повече от 300 фантастични заглавия (без да броим писаните под псевдоними), над 60 нефантастични книги и е редактирал поне 100 антологии. Според индекса на сп. „Локус” за значими награди в жанра той има 203 номинации, предимно за повести и разкази. Носител е на четири награди „Хюго”, пет „Небюла” и пет „Локус”. През 1994 година е отличен с наградата Гранд Мастър. На българския читател Робърт Силвърбърг е познат като автора на „Замъкът на лорд Валантайн”, „Време на промени”, „Човекът в лабиринта” и „Нощни криле”.
Имаме удоволствието да ви представим любезно даденото ни от г-н Силвърбърг интервю от края на ноември 2007.

Да обичаш Сам Сама

Too much love will kill you Just as sure as none at all...
(от помагало по мелодика, трети клас по Унисис)
.

~1~
Амарантовият ирис набъбва от влагата и в ъгълчето му напъпва алена капка. Аленото увисва за миг от края на златистите ресници, после плахо се плъзва по алабастровата кожа, надолу по едва загатнатата извивка на носа, през ръба на горната устна, върху заострената мекота на брадичката, по тетивата на шията, изпъната и трептяща, аха да се скъса... За миг замира в долчинката над ключиците – миниатюрен водопад от червено на ръба на бездната от сребро и злато, която се вие надолу, надолу, напред, надолу, там, където неговите пръсти рисуват картини по нейните криви и търсят сърцето й...


Първи срещи

В този брой четете откъси от:

Георги Малинов: Орфеус слиза в Ада
Гай Гавриел Кай: Бог на императори
Урсула Ле Гуин: Дарби
Ричард Морган: Вариант 13

 

 

 

Робърт Силвърбърг: Книга на черепите

Иска ми се това ревю да бъде също толкова емоционално, колкото самата книга. Уви, безсилна съм да боравя с думите по начина, по който един от най-добрите фантасти в последните десетилетия го прави – сбито, ясно и в същото време многопластово.
Многоликият Силвърбърг отново ме изненада с непознато досега за мен лице. Познавам го от романтичния, почти приказен Маджипурски цикъл, виждала съм мрачната, предтехнологична, апокалиптична Земя в “Денят на пришълците”, катерила съм се заедно с групата Избраници по “Кралствата на стената”. И въпреки че Силвърбърг умее да обрисува героите си в малко детайли, но пък истински живи, досега не бях виждала в романите му толкова детайлно описание на вътрешния им живот...


l


 
Home Home Forum