Сред светлини и сенки

k.

(За наркотиците, връзката автор – герой, връзката спортни коли – писане и няколко анекдота от "Аурелион")

Продължение от предишния брой

Калин: Разбрах, че ти си измислил Алекс Тревата. Как ти хрумна герой-наркоман?

Теньо: Идеята беше да бъдат такива – по-пропаднали ученици – наркомани...

К: Като тези в Художествената гимназия ли?

Т: Те в Художествената не всички са наркомани.

К: Много добре, въпросът беше подвеждащ. (смеем се) Самият ти познаваш ли такива хора, наркомани? Откъде ти дойде героят, как си го представи?

Т: Ами да е нещо като мен сега, но да е наркоман.

К: Имаше ли за пример жив човек, или Алекс Тревата е събирателен образ, или си го измислял?

Т: Аз нали казах, че е като мен, и съм добавил и това, че е наркоман.  Наркоманите трябва да са някакви, които не знаят какво правят и какво искат, и къде са, на коя земя – на горна, на долна, на лява или на дясна.

К: Имал ли си конкретни хора наум, когато си го измислял?

Т: Ами не, нямаше.

К: А твоите наблюдения върху наркоманството откъде са? От телевизията...?

Т: Да, по-скоро от телевизията.

К: Ясно. На мен ми стана интересно, защото това е голям проблем и чак сега на Запад започват да пишат за него във фентъзито. В момента е редовният номер, особено при британските автори, да имат герои, които са наркомани и се борят през цялото време със зависимостта си. Гледаш го фентъзи, гледаш някой ангел, и изведнъж той свие криле и се бухне в някоя горичка – за да се разбере, че е в тежка абстиненция. Много ми е интересно, че и вие имате такъв герой. Та как успява Алекс да се пребори?

Т: Успява, защото Дарен му помага. А също и защото сам иска да се пребори; станал е наркоман заради приятелите си, искал е да ходи с „модерните“. Затова по-лесно се отказва от наркотиците.

К: Той е пушел трева, не се е занимавал с тежки наркотици?

Т: Не. Нали те му викат Алекс Тревата – това е прякорът му.

Валя: Алекс си е такъв по принцип – отнесен от вихъра, и даже накрая се разбира, че няма нужда от трева, за да е такъв. Но като се напуши, съвсем не знае къде се намира. Теньо нито пие, нито пуши – ако той се напие и напуши, ще е някакво чудо... защото той си е чудо и без това. И наистина е гледал много от себе си, но може би си е представял какъв би станал, ако направи нещо такова.

К: Дарен какво прави, за да го накара да спре, да му помогне?

Т: Дарен първо се сприятелява с Алекс...

Валя: Дарен се сприятели с него най-лесно, защото Алекс е добър – напушен или не, си е добър и весел. Юмрука е малко по-страшен; въпреки че поощрява Дарен – това все пак е Тони Юмрука, биячът. Докато Алекс е веселяк, плещи простотии, обаче е симпатичен и добър и Дарен се привързва към него. В книгата Тони отвлече Алекс и го върза – за да не пуши известно време и да види къде се намира всъщност. После му разказаха. Той симпатизираше на Дарен и тръгна с него.

К: Значи той е намерил някого, с когото не е нужно да пуши, за да му е в компанията?

Т: Да.

К: Това е много... хайде няма да казвам, да мислят читателите. А следващите книги – какво ще правим там?

Т: В "Светлини сред сенките" моят герой се казва Люк Резовски.

В: Руснак, с американско гражданство. (Майката на Теню е рускиня – бел. ред.)

Т: Той много обича технологиите – колите. Рапър е и пак като мен... исках образите да са като мен – весели, да пускат гаври. Също така е по-разлигавен, защото е богат и родителите му не са чак толкова вкъщи, рядко се срещат, тук-там, ей тъй, понякога се виждат.

В: Повечето герои там са такива – един-двама с проблеми, а останалите са глезльовци.

(следва леко объркване с "Шахтата")

В: Те децата се побъркаха вече, с толкова книги. Теньо във всяка има различен герой – 5 героя в 5 книги – става лудница.

© Димитър Милчев, „Монетата“, кликнете върху картините за по-голямо изображение

Т: В “Аурелион” имам едно джудже, което е ниско, дебело, набито...

К: Нищо общо няма с Гимли, значи.

Т: Нищо общо няма, да. То пак е много весело. И фъфли. Казва се Типодин. Държи фирма за превозване на хора и има цепелин с турбодвигатели.

К: Това как пори въздуха?

Стефан: Намазано е с животинска слуз.

В: ...и има едни животни, които се хранят с нея, те му пукнаха балона....

Т: Останалите – Рафаел, Киа, Айк, Мефоди – идват при мен (Теньо вече се е вживял в образа си Типодин – бел. ред.) да ме помолят да ги превозя и аз се съгласявам и даже, защото много съм харесал елфчето – то ми се плези и аз му се плезя, и то ми се беше ядосало, защото го копирам, и аз му се ижвиних (Типодин така говори) и даже му казах, че ще смъкна малко от цената.

В: Джуджето тръгва да преговаря най-комерсиално и да убеждава колко му е надежден превозът, и в един момент наднича и казва "Ой, какво е шлатко това малкото", и забравя превоза, цените – "Аш ще ви шмъкна от цената". Наистина мил момент. А Типодин много лесно се привързва към нещо симпатично.

© Димитър Милчев, „Монетата“

Т: Той също имаше една секретарка, която май беше трол, нали?

В: Да, и беше най-грозното същество, Рафаел не можа дума да каже, като я видя, толкова беше шокиран. А тя, шикритарката, не може да бъде прекъсната дори от шефа си, като почне да говори.

Т: Какво друго за Типодин – а да, много обича да яде!

В: Много повече от хобитите...

Т: Хобитите пасти да ядат! Даже с това пътуване открива нови видове храна. (смеят се многозначително) Когато една птица му се изхрачи и се оказа, че това е вкусно и сладко, той много го хареса и подгони птицата.

В: ... и така ги плениха всъщност, покрай храната.

Т: Той е много мил и даже не е враждебен. Иначе да – само при самозащита се бие, силен е и им помага с каквото намери, замярга...

В: Иска да пази елфчето, но не му дават, защото не му вярват, което е много обидно за него, защото той го харесва и иска да си играе с него.

Т: Имаше нещо и с врачката, с курабийките...

В: А да, тя постоянно ги хранеше с едни ужасни курабийки и Типодин каза, че никога през живота си повече няма да опита това нещо.

В: Беше много готино, когато тя ги броеше – 1, 2, 3, еди-колко-си, 22, сложи ги да изстиват. По едно време елфчето ооп...

Т: 21 останаха.

В: Елфчето откраднало една, отхапало, не му харесала и я върнало. Я, 21 и половина?!... Но то трябва да се прочете, на фона на всичките сериозни работи, такива гаври.

К: Кои неща ти харесват, като пишеш заедно с другите хора?

...или се готвим да превземем световната метъл сцена...

Т: Че пишем в екип и си помагаме взаимно, всеки дава идеи на другия и постигаме нещата заедно, че сме приятели.

К: А освен да пишете, и други неща правите заедно, предполагам?

В: Правят си домашните заедно.

Т: Да, ние сме от едно училище повечето и си помагаме.

Стефан: Или се бием с лазерни мечове...

В: За някои по-елементарни домашни помагам дори аз, която нищо не разбирам от рисуване, но тук изрязвам... Като едно голямо семейство сме.

К: Свикнали сте много неща да правите заедно – това си е подарък.

Станислава: От медитация до бой със светлинен меч.

К: Ти всъщност тая година ще кандидатстваш?

Т: Тази година кандидатствах – сега съм осми клас.

К: Значи ти остават още 4 години. Имаш ли някаква представа какво ти се прави после? Къде искаш да учиш, работиш?

Т: Мислех си след Художествената да уча автомобилен дизайн, защото това много ми харесва, и в момента правя един проект в училище. С две момчета правим макет на кола.

К: Спортна, нормална?

Т: Нещо между спортна и седан.

К: А какво трябва да представлява макетът, готова, триизмерна фигурка?

Т: Да, трябва да е триизмерна фигура на колата. Първо се правят чертежи, доклади, скици. Като са готови, започва да се прави самият макет – от стиропор или глина.

К: Имаш си двама приятели, с които сте се хванали – значи обичаш колективната работа.

В: Много добре се вписва в колектив.

К: Като казваш автомобилен дизайн, някъде в чужбина ли ще се опиташ?

Т: Да, ще се пробвам в чужбина някъде, мислех във Великобритания, Англия, може и в Италия, и тук в София май имало някакво такова училище.

К: Не знам, но мога да питам. Добре, добре. Освен ако не ти се услади много писането на книги.

Т: Даже и да уча там, пак ще пишем.

В: По интернет. И така ще е интересно, само ще е гадно, че няма да се виждаме.

К: Аз се уморих да мисля въпроси... Има ли нещо, което ти искаш да ми кажеш? Или някой от тук присъстващите? Ако се сетите после, няма проблем, винаги можем да го добавим.

(Продължение... следва?)

Коментирай...