|
|
         
|
Робърт Силвърбърг пише вече повече от половин век. Каквито и сметки да правим – петдесет години са много. А разгледани в контекста на литературата, която той пише основно – научната фантастика, те са впечатляващ период, обхванал раждането и рухването на цели вътрежанрови империи. Тук са отзвукът на един Златен век, стихията на Новата вълна, динамиката на киберпънка, (въз)раждането на фентъзито, идването на така желаната зрялост на фантастиката. Творчеството на Силвърбърг е нещо като хроника на това време. Той е бил навсякъде, видял е всичко и познава всеки. В последното изречение няма и грам преувеличение (а в настоящото – само едно зрънце патос) и доказателство са многобройните разкази и повести на автора. Те идват от страниците на пълп-списания и измежду твърдите корици на престижни антологии, разказват за най-висшите стремежи на човека и най-обикновените му страсти, срещат ни с хора от миналото, настоящето, бъдещето и другите светове, които са винаги тук и сега, но за които малцина знаят: алтернативните на нашия. Като всеки истински майстор на изкуството и играта, Робърт Силвърбърг е творец с много лица. Тази многоликост е може би най-ярка в романите му, но най-важните детайли ни дават по-кратките форми, именно там оживяват и безбройните образи на Силвърбърг, за да останат в съзнанието на читателя като спомен от реален, жив човек. Робърт Силвърбърг неведнъж е казвал, че идеалната форма за жанра е повестта. По-стегната от романа и с повече възможности от разказа, повестта дава оптималното пространство за развитие на героя и убедително представяне на идеята. Затова и в творчеството му на повестите е отредено специално място. Някои от тях са публикувани като отделни книги, други са централна част на класически сборници, трети са използвани, за да бъде разказана историята на света, който доминира целия трети период от кариерата на Силвърбърг: Маджипур. Има и такива, които по-късно се превръщат в романи. Българският читател е запознат с повести от всеки творчески период на автора. Това са “С огън и чук” от ранните години, “Роден с мъртвите” и “Нощни криле” от 60-те и 70-те, повестите за Валънтайн от антологиите “Легенди”, издадени в последните десетина години, както и тези от “Маджипурски хроники”. Повести има и сред историите, от които е изтъкан и последният роман на автора – “Рома Етерна”. Все още непреведени обаче остават някои от най-важните произведения на Силвърбърг. Онези, които представят основните му идеи и интереси и които демонстрират способностите му на писател. Пет от тях, всички до една сътворени в третия период, са особено показателни както за размаха на въображението му, така и за ‘обсега’ на перото му. Всички те са свързани от две основни идеи: пътуване между различни светове и връзката между различни съзнания. Световете и съзнанията някъде са човешки, другаде - извънземни, а разказите за тях винаги звучат истински.
В “Homefaring” един мъж от нашето бъдеще е изпратен още по-напред във времето като участник в научен експеримент. Пътува не тялото, а съзнанието му и затова, милиони години след неговото време, той се озовава в чуждо тяло. То принадлежи на един от наследниците на човечеството – огромни ракоподбни, изградили сложна подводна цивилизация, която вярва в Деня на Промяната, който ще се случи на единственото сухо място на света и чийто предвестник е мъжът от миналото, заселил се в чуждо тяло. Пътуването към сушата и търсенето на острова са основа и на сюжета на великолепния роман на автора от 1991 г. The Face of the Waters. А търсенето на Онова място, където желанието ще намери своя обект, изтривайки меланхолията от лицето на света, където амбициите ще намерят оправданието си и всеки – себе си, казано най-просто, е може би Големият сюжет в творчеството на Силвърбърг. То е неговата История. ”Enter a Soldier. Later: Enter Another” отново е разказ за пътуване във времето и среща между съзнания от различни исторически епохи, но идеята е доста по-нестандартна. В неопределеното бъдеще компютърните технологии са достатъчно добре развити, за да създават виртуални реалности и съвършени копия на известни личности от миналото. Така от древната история и Средновековието са “доведени” Сократ и Франциско Писаро. Повестта описва срещата между двамата и в голямата си част е диалог. Сократ така или иначе е в известен смисъл “виртуален” философ – той идва до нас чрез произведенията на Платон. Силвърбърг буквализира това по оригинален начин и аз не се сещам за друго произведение, което по-добре да показва синтеза на двете любими науки на автора: философията и историята.
Третата от избраните повести, “The Secret Sharer”, взима името и донякъде сюжета си от произведението на Джоузеф Конрад. Конрад е писателят от края на 19 и началото на 20 век, оказал може би най-силно влияние върху Силвърбърг, а и върху цялата американска фантастика. Заедно с “Downward to the Earth”, “The Secret Sharer” е най-известното отдаване на почит към него от страна на Силвърбърг. На борда на странен, почти нереален космически кораб пътуват повече хора, отколкото са се качили: в съзнанието на самия капитан се крие непонятен разум. Силвърбърг често експлоатира темата за пътуване в чуждо тяло и тази повест е един от най-добрите примери, а откриването на другия в себе си тук е показано със силата, с която гори и подобният на лъч светлина кораб, в който пътуват хората. Срещата между двете съзнания е съвсем интимна, скрита в сенките на тайната, страха, удивлението и, накрая, откровението. В това отношение “The Secret Sharer” е достойна да бъде поставена редом с шедьоври на себеопознаването и свързването с останалите около и в теб като Thorns, The Second Trip и Shadrach in the Furnace.
Връзката между двама души, този път разгледана през призмата на обичта, е в центъра на “Sailing To Byzantium”. Повестта е една от няколкото истории на Силвърбърг, които описват любовта между мъж и жена от различни времена и светове. Разказът “Death Do Us Part” е друг добър пример, а романът Son of Man също съдържа този елемент. В “Sailing To Byzantium” мъж от нашето време се озовава в безкрайно далечното бъдеще, когато на Земята живеят съвсем малко хора. Населението на бъдещето се забавлява с изграждането на велики древни градове и заселването им с изкуствени подобия на човешки същества. На фона на възродените и отново падащи Константинопол, Мохенджо Даро и Александрия се развива класическа любовна история, която в един момент рухва, разкъсана от прозренията на главния герой за собствената му природа, спомени и истинност. Тази повест заслужено е едно от основните произведения на Силвърбърг от 80-те. Стилистичните умения и зрелите идеи на твореца с опит, както и убедителните герои тук се виждат по-ярко, отколкото във всяка друга история на автора от това време.
Последната повест често бива определяна като кратък роман, защото се появява като отделна книга в началото на 90-те. “Thebes of the Hundred Gates” обаче не е роман – нито като структура, нито като история. Тя е част от няколко произведения за организация от бъдещето, която извършва различни дейности из различни времена. Романът The Time Hoppers е донякъде свързан с повестта, макар че дистопичното бъдеще, описано в него, е точно обратното на романтичното древно минало, което пленява главния герой на “Thebes of the Hundred Gates”. Едуард Дейвис е изпратен в Древния Египет, за да разбере какво се е случило с няколко заминали преди него агента. Действителността, в която попада, го хваща така здраво, че с всяка страница на повестта първоначалният му свят става все по-блед и по-блед. Силвърбърг съживява Тива, все едно е един от архитектите от бъдещето в “Sailing To Byzantium”. Религия и политика, светът на мъртвите и този на живите участват в един от най-запленяващите примери за светостроене в модерната фантастика. Търсенето и пътуването и тук започват като основна цел (и главна задача на героя), за да се превърнат в нещо тривиално на фона на по-големи истини накрая. Фантастиката ни показва, че това, до което не можем да се доближим сега, с телата си, е достъпно за нас чрез умовете ни. (Също както приказките и фентъзито ни показват световете, които сърцата докосват много преди, или въпреки, пръстите.) За мен Силвърбърг е съвършеният фантаст.
Други материали свързани с автора:
|
|||||||||||||||||||||
Тези повести и повечето му романи доказват не само, че добрият писател може да реализира фантастиката по начина, по който я представихме току-що, разкривайки пътища към бъдещето и миналото, а и да хвърли светлина върху неподозирани пътеки към опознаването на себе си и останалите. В съвременната фантастика творчеството на Силвърбърг е онова, което е изплело може би най-здравата мрежа между всички възможни светове.