|
|
         
|
Ричард Морган: Вариант 13
След трилогията за емисаря на ООН Такеши Ковач, издателска къща "Бард" представя на вниманието на своите читатели новия роман на Ричард Морган “Вариант 13”. Предполагам, феновете на военната фантастика и фантастичния трилър няма да останат разочаровани. Книгата излезе на английски в средата на тази година, като заглавието във Великобритания е Black Man, а в САЩ – Thirteen, и е плод на двугодишен труд. Морган се е справил чудесно със задачата да поднесе на читателите си един мрачен и въздействащ фантастичен трилър. Когато четох трилогията за Такеши Ковач (“Суперпомандос”, “Сразени ангели” и “Разбудени фурии”), Морган ми направи приятното впечатление на автор, който успешно разчупва жанра на типичната военно-криминална фантастика и привнася дълбочина, сериозност и детайлност в книгите си, разпростирайки ги извън рамките на поджанра. “Вариант 13” обаче наистина ме впечатли. Книгата е великолепно написана. Действието на романа се развива в близкото бъдеще, края на 21 век, в мрачна, почти посткиберпънк атмосфера. Марс е колонизиран и тече процес на тераформиране. Гигантската и супермогъща транснационална корпорация КОЛИН се е заела със задачата; тя наема и изпраща заселници в новата земна колония. Мечтите и вярата в обещанията за бляскаво бъдеще и шедри перспективи – новата земя на неограничените възможности – бързо се изпаряват, щом заселниците стъпят на Червената планета. Всички заселници започват да мечтаят договорите им с КОЛИН да изтекат по-бързо и да се завърнат на Земята. Бягството от Марс изглежда невъзможно, до момента, в който в Тихия океан не се разбива кораб-призрак, долетял от там. Разследващите органи от КОЛИН откриват на борда му зловеща картина. Всички пасажерски криокамери са отворени, пътниците – мъртви, а труповете им – осакатени и обезобразени. Купчините кости от липсващите им крайници говорят за едно – някой се е събудил по-рано от останалите и в оставащите месеци на междупланетното пътуване се е хранил с “човешкия товар” на борда на кораба. Още по-лошо – садистичният сериен убиец и канибал очевидно е оцелял от катастрофата и е напуснал кораба, преди спасителните екипи да достигнат до мястото на катастрофата. Версията се потвърждава от генетичния материал на местопрестъплението, а по-късно из територията на бившите Съединени американски щати започва поредица странни убийства.
Разследващите органи на КОЛИН са принудени да признаят: имат си работа с изключително опасен индивид – образец от “Вариант 13”: генномодифицирани бойци с огромна интелигентност, сила и потенциал, отживелица от близкото минало (когато войните на планетата все още са били реалност), които сега са затворени в резервати заради тяхната агресивност. Тринайсетките, мистични образи, изтъкани от слухове, страх и омраза, будят ужас и ксенофобия у норманите хора. Бившата детективка от Нюйоркската полиция, сега – служител на КОЛИН, Севги Ертекин, и нейният колега Том Нортън, на които е възложено разследването, са наясно, че без помощ от тринайсетка няма да могат да спрат убиеца. Нещо повече – трябва им не каква да е тринайсетка, а такава, която е била на Марс и се е върнала от там. Списъкът с лица, които отговарят на тези условия, се свежда до едно име: Карл Марсалис, ренегат сред “генетичните супермени”, наемник на свободна практика, наеман най-често от ООН за да издири и залови или ликвидира укриващи се представители на собствения си “вид”. В очите на събратята си Карл е предател, а в очите на останалото човечество – чудовище-мутант. Нищо чудно, че в момента се намира в затвор някъде из Джизъсленд – отцелипите се от САЩ южни щати – по скалъпено обвинение, на което дори не е даден ход, с надеждата, че някой от останалите затворници ще “освободи света от тази мерзост”. Влиянието на КОЛИН осигурява на Карл свободата срещу условието да помогне на разследващия екип да открие и обезвреди вилнеещото чудовище. “Прати крадеца да хване крадеца”. Звучи логично, но дали е толкова просто?
“Вариант 13” е написана изключително добре. Морган е успял майсторски да създаде една мрачна картина, киберпънковска картина на близкото бъдеще. Действието на книгата се развива по-бавно, отколкото в трилогията за Ковач, повествованието и екшънът са изпъстрени с майсторски, детайлни описания на бъдещата история на Земята. Между нациите цари несигурен мир. Транснационални корпорации официално са излезли на сцената и диктуват условията в международната и националната политика, оказвайки натиск на местните правителства и конкурирайки се силно с ООН. Охранителната, спасителната и полицейската дейност до голяма степен са преминала в ръцете на местни частни организации, а взаимоотношенията с “държавните органи”, доколкото все още съществуват такива, са доста хладни и обтегнати. Лично мен ме порази разцепването на Щатите и неговият упадък, описан от Морган. Във фантастиката, писана в последното десетилетие, рядко може да се срещне нещо различно от обединена Земя под флага на велика Америка. Югът, или новата държава Джизъсленд, е средище на невежество, религиозен фанатизъм и расови предразсъдъци, в което липсват основни ценности като свобода на словото или граждански права. Северът, държавите от Ръба, пък е попаднал в ръцете на транснационалните корпорации. Противно на очакванията, детайлната картината на Морган обхваща и бъдещето на Щатите, но и на Близкия изток, Латинска Америка и Европейския съюз. Приятно впечатление ми направиха главните герои в книгата - Карл Марсалис, тринайсетката, и Севги Ертекин, детективката на КОЛИН от турски произход. Морган е успял да вдъхне живот на донякъде стереотипния мачовски образ на Карл Марсалис, супермена-единак, представяйки го в драматичната светлина на самотника, мразен от всички – свои и чужди. През неговите очи читателят проследява менталния модел на тринайсетките, ловците, хищниците в човешкото общество. В образа на Севги Ертекин пък авторът се е постарал да пресъздаде социалното поведение и психиката на емигрантите от ислямските държави. В сравнение с хладния, дистанциран и алиенизиран Марсилис, Еретекин е по-сложен и многопластов образ, изживяващ дълбоко своите вътрешни противоречия и житейски драми.
Считам "Вариант 13" за най-добрата книга на Морган, излизала досега на български език. Откъс от българското издание на "Вариант 13", предоставен с любезното съдействие на ИК "Бард" можете да прочетете ТУК.
|
||||||||||||||||||||
Сюжетът на книгата е логически издържан и макар да не се придържа към обичайната динамика на произведенията в поджанра, не мисля, че читателят ще го приеме за скучен. На мен лично ми се струва по-близък до трилърите на Лъдлъм и Томас Харис, отколкото до военната фантастика на Бюджолд, Диксън или Зан.