Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Забелязали ли сте, че много често семейните празници минават под знака на Марс? Независимо дали сте двама или пет човека у дома, винаги ще има поне един член на семейството, който ще гледа сърдито. Винаги съм подозирала, че това се дължи на многото реклами, които постоянно ни убеждават колко весело, щастливо и топло на душата трябва да ни бъде, и вината ни, че все пак не сме толкова весели и щастливи, колкото се предполага да сме. Всъщност препъникамъкът на пътя на каруцата с доброто настроение са много малки решения, които трябва да вземем за кратко време...
Еманципацията на жените донесе много права на нежния пол, но за съжаление имаше и един неприятен ефект. А именно – отидоха си истинските мъже, истинските жени и истинските малки космати същества от Алфа Кентавър. В памет на онова време, когато ги е имало, решихме да ви запознаем с едно явление, което вече не се среща, или поне не по нашите географски ширини – рицарството. Корените му се крият далеч назад в миналото, но ние успяхме да ги проследим и отсечем, за да ви ги представим тук като хербарии:
Един ден Прекрасните Дами разбрали, че могат да ползват белите дантелени кърпи не само за да се сополивят, но и за да махат някому с тях...
Наскоро се натъкнах на интересна находка – „Разкриване на научните тайни от Янг”*, който е всъщност нещо средно между наръчник за оцеляване и рецептурник за производство на всевъзможни продукти, които ползваме в ежедневието си – като се започне от оцет и се стигне до мастило. Помня как навремето баба ми правеше домашен сапун – уморителна процедура, свързана с неприятна миризма, много бъркане, баене и подклаждане на огъня. И макар че й помагах, така и не научих рецептата. Ако по някаква причина утре настъпи Апокалипсисът и световната козметична индустрия спре да бълва малките калъпи чистота, аз ще умра без повече да подуша сапун...
Солнрихт беше същински мегаполис, с население от двайсет милиона души, от които петнайсет бяха представители на висшите раси – хора, елфи и джуджета, а останалите пет милиона – разнородни същества, като се почне от крадливите коболди и изобретателните гоблини и се свърши с гореспоменатите огрета. Част от низшите раси бе подложена на ресоциализация – процес, свързан с премахването на агресията и животинските начала и интегрирането на нови поведенчески модели...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
