В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
“Приказките са най-важното нещо на света. Без приказките не бихме могли да бъдем хора” („Stories are the most important thing in the world. Without stories, we wouldn't be human beings at all.”)
Филип Пулман е роден на 19.10.1946 година в Norwich, Великобритания. Баща му (а след това и вторият съпруг на майка му) са летци в кралските военновъздушни сили и служат в най-различни екзотични кътчета на света. От ранно детство въображението на малкия Филип се развихря около безбройните пътешествия на семейството. Началото на петдесетте прекарват в южна Африка (най-вече Зимбабве) и Австралия, където за пръв път открива пълния с чудеса свят на комиксите и се влюбва в него, особено в Superman и Batman...
Приятна изненада на Панаира на книгата бе новият сборник с разкази, публикуван от „Инфодар”. Това издателство все повече печели уважението ми заради това, че предлага на българския читател не само фантастични произведения, предназначени за различни възрастови групи, но и рискува, публикувайки неизвестни у нас писатели. Същевременно, книжните тела са с качествено полиграфско оформление и създават усещане за леко позабравен офсетов лукс.
Антологията, която ни предлага този път издателството, е „Омагьосано време” със съставител Волфганг Холбайн. Той е един от най-продаваните немски писатели в световен мащаб и под негово покровителство редица от по-младите му колеги са пробили на немския и англоезичен пазар...
Този месец на български излезе дългоочакваната втора книга от поредицата „Сарантийска мозайка”. Ненапразно наричат Гай Гавриел Кай „майстор” – този роман за пореден път ме убеди, че умението му да разказва съвсем не е преувеличено.
Началото на дилогията – „Пътуване към Сарантион”, беше преди всичко създаване на фона – въвеждане в имперския град през очите на Гай Крисп, запознаване с основните участници в голямата игра за власт. В „Бог на императори” интригите, зародили се в първия том от поредицата, се заплитат в няколко сюжетни връзки и в една мащабна картина на политика, омраза и любов...
След „Землемория” и „Лявата ръка на мрака” "Бард" правят коледен подарък на почитателите на една от най-титулуваните писателки в областта на фантастичното Урсула Ле Гуин с издаването в едно книжно тяло на двете й последни книги – „Дарби” (Gifts) и „Гласове” (Voices), написани съответно през 2004 и 2006 година. „Дарби” е носител на Literary Awardза 2005 г. в категорията „детска литература” и на второ място в категория Best Young Adult Book на Locus за същата година (където бе изпреварена само от A Hat Full of Sky на Тери Пратчет)...
Странно защо Пулман си е мислил, че ще му бъде трудно да намери читатели точно за тази история, та тя е безспорният му и най-награждаван световен бестселър. Малката Лира, сираче с благороден произход, е отглеждана в оксфордския колеж „Джордан”. Животът й е низ от пакости и малки детски войни, до момента, в който поредната пакост не го преобръща завинаги. В случая „любопитството убива котката” важи с пълна сила за нашата героиня. Търсенето на изчезнал приятел довежда Лира и нейният демон Пантелеймон в далечния Север, където господстват говорящите бронирани мечки, а в мразовитото небе летят вещици от различни кланове. Където учените провеждат експерименти, за които е страшно дори да се мисли. На Лира е писано не само да победи великото зло, но и да открие източника му...
Както самият автор е отбелязал, книгата представлява “урбанистичен фентъзи екшън с холивудски романтични елементи”. Това произведение съвсем естествено може да бъде наречено “Дон Кихот” на фентъзито, защото също както “Дон Кихот” е пародия на бълваните с купища рицарски романи, така и “Раиа” пародира купищата фентъзи, които ни заливат. Авторът дори стига дотам, че на някои места (повечето, ако трябва да бъдем съвсем точни) директно се гаври с клишетата във фентъзито. Изразяването на добрите герои със статистиката или предсказването на края на битката според очакванията на главната героиня е най-малкото, което можете да очаквате. Това е може би българското фентъзи, което най-много се доближава до Пратчет...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
