Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
За повечето почитатели на фантастиката Робърт Силвърбърг е добре познато име, но е добре да споменем за по-младите от тях, че той е създал повече от 300 фантастични заглавия (без да броим писаните под псевдоними), над 60 нефантастични книги и е редактирал поне 100 антологии. Според индекса на сп. „Локус” за значими награди в жанра той има 203 номинации, предимно за повести и разкази. Носител е на четири награди „Хюго”, пет „Небюла” и пет „Локус”. През 1994 година е отличен с наградата Гранд Мастър. На българския читател Робърт Силвърбърг е познат като автора на „Замъкът на лорд Валантайн”, „Време на промени”, „Човекът в лабиринта” и „Нощни криле”.
Имаме удоволствието да ви представим любезно даденото ни от
г-н Силвърбърг интервю от края на ноември 2007.
Too much love will kill you Just as sure as none at all...
(от помагало по мелодика, трети клас по Унисис).
~1~
Амарантовият ирис набъбва от влагата и в ъгълчето му напъпва алена капка. Аленото увисва за миг от края на златистите ресници, после плахо се плъзва по алабастровата кожа, надолу по едва загатнатата извивка на носа, през ръба на горната устна, върху заострената мекота на брадичката, по тетивата на шията, изпъната и трептяща, аха да се скъса... За миг замира в долчинката над ключиците – миниатюрен водопад от червено на ръба на бездната от сребро и злато, която се вие надолу, надолу, напред, надолу, там, където неговите пръсти рисуват картини по нейните криви и търсят сърцето й...
Иска ми се това ревю да бъде също толкова емоционално, колкото самата книга. Уви, безсилна съм да боравя с думите по начина, по който един от най-добрите фантасти в последните десетилетия го прави – сбито, ясно и в същото време многопластово.
Многоликият Силвърбърг отново ме изненада с непознато досега за мен лице. Познавам го от романтичния, почти приказен Маджипурски цикъл, виждала съм мрачната, предтехнологична, апокалиптична Земя в “Денят на пришълците”, катерила съм се заедно с групата Избраници по “Кралствата на стената”. И въпреки че Силвърбърг умее да обрисува героите си в малко детайли, но пък истински живи, досега не бях виждала в романите му толкова детайлно описание на вътрешния им живот...
За любовта, секса, гръцките трагедии, секса, спонтанните бисери, секса, защо се правим на интересни, секса и... ъъъ... секса (Специален поздрав за Shannara, която държи да оставяме само по-скандалните моменти ;) (Продължение от предишния брой) К: Чудех се как ще стигнем до въпроса за любовта. В първите ви, детските книги предполагам, че няма... В: Няма. В “Шахтата” има харесване, тийнейджърски свалки, правене на впечатление. Красавицата трябва да е забелязана и да си завиждаме...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
