Роман, 2007 г., изд. “Анхира ЕООД”, София, 172 стр., тираж: неотбелязан.
Футуристична история за бъдещето през 2208 г. В жанрово отношение романът е от една страна тайм-фантастика, тъй като главният герой попада в 2208 г. от нашето време, а от друга страна – антиутопия. Романът описва перипетиите на журналиста Филип Крумов, който попада 200 години напред в бъдещето в свят, управляван от единствен тираничен владетел, където достъпът до информация е напълно ограничен, а свободната воля на хората – изцяло подтисната. Но както може да се очаква, все пак има една нелегална група борци за възвръщане на свободата на човечеството. Крумов трябва да сложи край на мракобесната система с помощта на тези хора и посланието, което той самият е написал в тукашното минало, което за самия него все още е бъдеще. Последното обстоятелство не позволява на журналиста да прочете сам написаното от него и се налага да действа според убежденията и интуицията си. Помага му красивата Ина, която е негова пра-пра-внучка.
Историята е изпълнена с технологични нововъведения и описанието им. След преодоляването на множество препятствия тя завършва с неочакван финален обрат. И въпреки че произведението може да бъде възприето като битка между Доброто и Злото, в която супер-героят се стреми да спаси Света, авторът залага на рядката хуманистична идея, че дори и Злият човек в основата си е добър и зад маската на Злото притежава човешки чувства. Дори може да се окаже, че не се знае при дадени конкретни обстоятелства кое всъщност е Добро и кое – Зло. В морално отношение авторът набляга на тезата, че всички хора са братя и знанието е висша ценност. От тази гледна точка хората са истински ценни само когато разполагат със свободата да се развиват и самоусъвършенстват, използвайки цялото знание, което човечеството е съхранило. Един от най-ценните моменти в книгата е пребиваването на главните герои в българско село, съхранило се без изменение от нашето време. Там те попадат на цигански катун и в мъдростта на стария циганин намират израз основните послания на автора:
“- Това ли е смисълът на живота? Да отъпчеш пътека, която някой да продължи? - Смисълът е да намериш нещо, за което да живееш. Ако не успееш да намериш тов, намери нещ, за което да умреш.”
От литературна гледна точка има какво да се желае от романа. Авторът използва дълги изречения с пространни обяснения, второстепенните образи не са достатъчно детайлно очертани, сюжетът е до голяма степен наивен и прекалено опростен. Романът се нуждае от сериозна стилистична редакция – в настоящата си форма не е убедителен и въздействието му се ограничава само до няколко силни концептуални пасажа. Във втората половина на книгата се срещат и печатни и правописни грешки.
Оценка от 1 до 6: 3,5 от tchujdenetza, 3 от Goa
П.П. Авторът явно е голям фен на 2pac. В романа има няколко текстове на негови песни, които при това са преведени.
Да се намери информация за детството на писателя Робърт Силвърбърг в световната мрежа, е почти невъзможно. В повечето му интервюта не се споменават отношенията с родителите му и само тук-там се говори за ученическите му години. Робърт е роден на 15 януари 1935 г. в Ню Йорк и е единственото дете на Майкъл и Хелън Силвърбърг. От рано започва да се увлича по фантастиката и още на 14-годишна възраст основава научнофантастичен фензин Spaceship; на 19 вече е продал първата си научнофантастична творба, на 20 вече е публикувал и първия си роман – Revolt on Alpha C.
Класическото му образование, комбинирано с популярните по онова време научнофантастични списания, ще формира специфичния му, както сам казва, „шизофреничен” вкус към литературата...
Има книги, които са обречени на по-специално отношение заради хубавите думи, които човек предварително е чул за тях. Изказаните преди няколко месеца адмирации от запознати с ръкописа бяха предпазливи и лишени от гръмки обещания. Просто добронамерен намек, че след “Вирт” Георги Малинов отново ще изненада нищо неподозиращите читатели. И съвет всеки сам да прочете и прецени, за да не се тълкуват положителните думи като прозрачна реклама в стил ‘най-хубавото гардже’.
Създадох си очаквания в аванс, ала това е нож с две остриета. Вдигнатата високо летва се прескача по-трудно, но ако все пак се получи, удовлетворението е голямо, а удоволствието – в пъти повече.
Как се справи “Орфеус слиза в Ада” в тази ситуация?
Робърт Силвърбърг пише вече повече от половин век. Каквито и сметки да правим – петдесет години са много. А разгледани в контекста на литературата, която той пише основно – научната фантастика, те са впечатляващ период, обхванал раждането и рухването на цели вътрежанрови империи. Тук са отзвукът на един Златен век, стихията на Новата вълна, динамиката на киберпънка, (въз)раждането на фентъзито, идването на така желаната зрялост на фантастиката...
След трилогията за емисаря на ООН Такеши Ковач, издателска къща "Бард" представя на вниманието на своите читатели новия роман на Ричард Морган “Вариант 13”. Предполагам, феновете на военната фантастика и фантастичния трилър няма да останат разочаровани.
Книгата излезе на английски в средата на тази година, като заглавието във Великобритания е Black Man, а в САЩ – Thirteen, и е плод на двугодишен труд. Морган се е справил чудесно със задачата да поднесе на читателите си един мрачен и въздействащ фантастичен трилър...
Франсис О’Брайън отчаяно мечтае за космически полети. Той живее в сграда с милионно население и работи в банка, където мечтите не са на почит. Прочел е хиляди томове научна фантастика и гори от желание сам да покорява звездни светове. Попада на мошеници, които го обучават на симулатор от увеселителен парк и му дават фалшива диплома за астропилот първи клас.
После среща Лафайет – професионален пилот на космически кораб, болен от жълтата меланхолия: състояние на пълна апатия, в което болният губи вкус към живота. Двамата открадват товарна ракета и завладяват най-съвременния космически кораб „Уинър”, без да знаят, че на борда има хора, затворени в камери с понижена температура...
У нас тази книга се появява след вече известния роман „Ускорение”, с който Уилсън грабна Хюго 2006, макар че е писана няколко години по-рано. Тогава „Хронолитите” не остава незабелязана, печели няколко награди, измежду които „Джон Кембъл”, и прави компания на финалистите за Хюго 2002. Читателите, на които Уилсън вече е допаднал – а те са доста – ще харесат и тази история. Може би по-малко, но все пак ще я харесат.
А това е история за един човешки живот на фона на мистериозен феномен, който преобръща познатия свят. На различни места по света започват да се появяват странни паметници – неразрушими артефакти от бъдещето, които прославят незнаен водач, чиито подвизи ще бъдат извършени след двадесет години. Кой е този човек, как успява да изпрати материя в миналото и защо го прави?
