В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.
В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:
Да се намери информация за детството на писателя Робърт Силвърбърг в световната мрежа, е почти невъзможно. В повечето му интервюта не се споменават отношенията с родителите му и само тук-там се говори за ученическите му години. Робърт е роден на 15 януари 1935 г. в Ню Йорк и е единственото дете на Майкъл и Хелън Силвърбърг. От рано започва да се увлича по фантастиката и още на 14-годишна възраст основава научнофантастичен фензин Spaceship; на 19 вече е продал първата си научнофантастична творба, на 20 вече е публикувал и първия си роман – Revolt on Alpha C.
Класическото му образование, комбинирано с популярните по онова време научнофантастични списания, ще формира специфичния му, както сам казва, „шизофреничен” вкус към литературата...
Има книги, които са обречени на по-специално отношение заради хубавите думи, които човек предварително е чул за тях. Изказаните преди няколко месеца адмирации от запознати с ръкописа бяха предпазливи и лишени от гръмки обещания. Просто добронамерен намек, че след “Вирт” Георги Малинов отново ще изненада нищо неподозиращите читатели. И съвет всеки сам да прочете и прецени, за да не се тълкуват положителните думи като прозрачна реклама в стил ‘най-хубавото гардже’.
Създадох си очаквания в аванс, ала това е нож с две остриета. Вдигнатата високо летва се прескача по-трудно, но ако все пак се получи, удовлетворението е голямо, а удоволствието – в пъти повече.
Как се справи “Орфеус слиза в Ада” в тази ситуация?
Робърт Силвърбърг пише вече повече от половин век. Каквито и сметки да правим – петдесет години са много. А разгледани в контекста на литературата, която той пише основно – научната фантастика, те са впечатляващ период, обхванал раждането и рухването на цели вътрежанрови империи. Тук са отзвукът на един Златен век, стихията на Новата вълна, динамиката на киберпънка, (въз)раждането на фентъзито, идването на така желаната зрялост на фантастиката...
След трилогията за емисаря на ООН Такеши Ковач, издателска къща "Бард" представя на вниманието на своите читатели новия роман на Ричард Морган “Вариант 13”. Предполагам, феновете на военната фантастика и фантастичния трилър няма да останат разочаровани.
Книгата излезе на английски в средата на тази година, като заглавието във Великобритания е Black Man, а в САЩ – Thirteen, и е плод на двугодишен труд. Морган се е справил чудесно със задачата да поднесе на читателите си един мрачен и въздействащ фантастичен трилър...
Франсис О’Брайън отчаяно мечтае за космически полети. Той живее в сграда с милионно население и работи в банка, където мечтите не са на почит. Прочел е хиляди томове научна фантастика и гори от желание сам да покорява звездни светове. Попада на мошеници, които го обучават на симулатор от увеселителен парк и му дават фалшива диплома за астропилот първи клас.
После среща Лафайет – професионален пилот на космически кораб, болен от жълтата меланхолия: състояние на пълна апатия, в което болният губи вкус към живота. Двамата открадват товарна ракета и завладяват най-съвременния космически кораб „Уинър”, без да знаят, че на борда има хора, затворени в камери с понижена температура...
У нас тази книга се появява след вече известния роман „Ускорение”, с който Уилсън грабна Хюго 2006, макар че е писана няколко години по-рано. Тогава „Хронолитите” не остава незабелязана, печели няколко награди, измежду които „Джон Кембъл”, и прави компания на финалистите за Хюго 2002. Читателите, на които Уилсън вече е допаднал – а те са доста – ще харесат и тази история. Може би по-малко, но все пак ще я харесат.
А това е история за един човешки живот на фона на мистериозен феномен, който преобръща познатия свят. На различни места по света започват да се появяват странни паметници – неразрушими артефакти от бъдещето, които прославят незнаен водач, чиито подвизи ще бъдат извършени след двадесет години. Кой е този човек, как успява да изпрати материя в миналото и защо го прави?
Футуристична история за бъдещето през 2208 г. В жанрово отношение романът е от една страна тайм-фантастика, тъй като главният герой попада в 2208 г. от нашето време, а от друга страна – антиутопия. Романът описва перипетиите на журналиста Филип Крумов, който попада 200 години напред в бъдещето в свят, управляван от единствен тираничен владетел, където достъпът до информация е напълно ограничен, а свободната воля на хората – изцяло подтисната...
Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?
Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.
Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.
Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.
Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.
Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.
