|
|
         
|
Иска ми се това ревю да бъде също толкова емоционално, колкото самата книга. Уви, безсилна съм да боравя с думите по начина, по който един от най-добрите фантасти в последните десетилетия го прави – сбито, ясно и в същото време многопластово. Многоликият Силвърбърг отново ме изненада с непознато досега за мен лице. Познавам го от романтичния, почти приказен Маджипурски цикъл, виждала съм мрачната, предтехнологична, апокалиптична Земя в “Денят на пришълците”, катерила съм се заедно с групата Избраници по “Кралствата на стената”. И въпреки че Силвърбърг умее да обрисува героите си в малко детайли, но пък истински живи, досега не бях виждала в романите му толкова детайлно описание на вътрешния им живот. Четирима приятели студенти се отправят в търсене на мистично братство, което държи ключа към портата на безсмъртието. Водач на групата е евреинът филолог Ели, който е открил ръкопис, наречен “Книга на черепите”. В нея се говори, че веднъж преминал през изпитанията и обучението, всеки може да се превърне в член на Братството на черепите и да обитава вечно тази, тленната земя. Примамливо, но и капан, защото кандидатите трябва да се представят в групи по четирима: “двама трябва да отидат в мрака” – единият да бъде убит от останалите, вторият да се самоубие.
“Книга на черепите” е пътепис за шосетата на САЩ, пътуване през времето към годините на сексуалната революция и хипитата, описание на степените на човешката вяра. Силвърбърг е избрал да пише в първо лице, единствено число и безсрамно разголва миналото, настоящето и мечтите за бъдещето у всеки един от четиримата герои. Във всяка глава читателят вижда случващото се от различна гледна точка и постепенно се запознава с героите. Единият е евреин, изгубил вярата си в Бога, другият е хомосексуалист от католическо семейство, намразил религията и ограниченията й, третият е протестант, опитващ се да излезе от канзаските царевични ниви, а последният е богат и циничен англиканец. Различните им религии, произход и възпитание ги водят по различни пътища към една и съща точка – “Вярвам ли? Какво мога да спечеля и какво ще загубя, ако вярвам?” Темите за вярата във Висш разум и за отвъдния живот са често срещани в творбите на Силвърбърг, но за мен “Книга на черепите” е най-успешното му произведение на тази тематика. Въпреки че при първото си издаване през 1972 г. романът не генерира големи продажби, той е оценен от критици и читатели като една от най-емблематичните му творби, наред с Dying Inside, Thorns и “Нощни криле”. През следващата година романът е номиниран за наградите на списание “Локус”, “Небюла” и “Хюго”. Други материали свързани с автора: Интервю с Робърт Силвърбърг за Starlighter.info
|
Въпреки това “Книга на черепите” далеч не е фантастика, защото фантастичното е оставено на избора на читателя. Това е роман, излизащ извън рамките на жанра – странна смесица между трилър, хорър и философско изследване. Един Паскалов облог, в който участват пет страни, а мизата е вечен живот или смърт. Горещо я препоръчвам на всеки, който умее да цени пълнокръвно описаните герои. 