|
|
         
|
Сим Николов представя: Галактоптерикс
Инженер, доктор по философия. Израсъл в Казанлък. Завършва Политехническия университет в гр. Тула, Русия, защитава докторат в Политехническия университет на Санкт Петербург, Русия. Работи дълги години като научен сътрудник. Преводач от английски. Автор на поезия, детски книги, сценарии за детски телевизионни филми, научнофантастични разкази и романи. Награди за фантастика: – Втора награда на изд. „Квазар” за романа „Дезармери” (2002 г.); – Втора награда на изд. „Аргус” за романа „Грешка от един милион години” (2005 г.); – Втора награда на изд. „Аргус” за романа „Изплачи ми река” (2006 г.); – Втора награда на изд. „Аргус” за романа „Галактоптерикс” (2007 г.).
Сим Николов Франсис О’Брайън отчаяно мечтае за космически полети. Той живее в сграда с милионно население и работи в банка, където мечтите не са на почит. Прочел е хиляди томове научна фантастика и гори от желание сам да покорява звездни светове. Попада на мошеници, които го обучават на симулатор от увеселителен парк и му дават фалшива диплома за астропилот първи клас. После среща Лафайет – професионален пилот на космически кораб, болен от жълтата меланхолия: състояние на пълна апатия, в което болният губи вкус към живота. Двамата открадват товарна ракета и завладяват най-съвременния космически кораб „Уинър”, без да знаят, че на борда има хора, затворени в камери с понижена температура. Като най-осведомен по въпросите на научната фантастика, О’Брайън се провъзгласява за капитан. Нарича бордовия компютър Папа Джо и често се спречква с него. Името на кораба не му харесва, според него то трябва да звучи като лъч надежда. О’Брайън нарича кораба „Галактоптерикс” – космическата птица на щастието. Първата планета, към която отлитат, е Венера. О’Брайън е чел много фантастични книги за Вечерницата. Той толкова се е сраснал с фантастиката, че приема за реално съществуването на триопс ноктививанс венерис – полуинтелигентни същества с три очи, които раздират с крясъци мрака на планетата. Вярва, че има хлорохора и хора плешиви мишки, дошли от Юпитер. Напразно Лафайет му обяснява, че тези неща съществуват само във въображението му. О’Брайън настоява да кацнат със совалката на Венера. За да го предпази от чудовищното налягане на Венера, Лафайет имитира повреда. О’Брайън приема това за намеса на извънземни същества. Той изпраща радиограми до Революционния съвет на Вечерницата и до Института по онкология, в които успокоява гражданите на Венера, като ги насърчава да се борят с молекулярните пирати, да използват естествените ензими и им обещава, че няма да допусне анексии и контрибуции. За какво, той си знае. После изпраща първото си писмо до прекрасната марсианка, в която е влюбен. Тази марсианка е героиня от известна фантастична книга. Звездните пътешественици се отправят към Марс, който отдавна е колонизиран, а градовете му са построени под прозрачни куполи. Най влиятелна организация там е Туристическата агенция, която гъмжи от адмирали и фелдмаршали. Двамата пътници кацат без проблеми на Марс. И тук действителността го разочарова . Той очаква малки зверчета, подскачащи сред пясъците, летящи пиявици, канали, пълни със зелена влага, кристални плодове, а среща само мизерия и упадък. На няколко пъти се сблъсква със силите на реда. Бие се с машините за почистване на улиците, които приема за електрически паяци. И когато всички се разбягват, той се качва гордо на победената машина и казва: "Къде сте, мои тъмносини братя? Нали за вас проливам кръвта си?" Той прекарва една нощ в полицейски участък. Превратностите на съдбата срещат О’Брайън с маршал Шулц – един от най-влиятелните хора на Марс. В борбата между различните служби кой да залови капитана на „Галактоптерикс” той успява да се измъкне и да се върне на кораба с болката, че не е срещнал своята любима. Второто писмо до прекрасната марсианка е пълно с оптимизъм. Той се извинява за пропуснатата срещна с нея, но дългът го зове. Обещава да се справи с някои диктатори, да оправи живота на няколко планети и да се върне при нея. Заедно с двамата звездни пътници на кораба пристига Тим Фаулър, марсианец, космически пилот. По пътя към Юпитер на кораба се появяват една манекенка, една гримьорка и един пияница. Обществото на „Галактоптерикс” се превръща в панаир на суетата. Празните приказки на кораба стават ежедневие. В мислите си капитанът се спасява в хиперпространството, на което той се смята за некоронован крал. На Юпитер Некоронования крал на хиперпространството не вижда провинциални десетмилионни градчета, на Ганимед всичко е пусто. Той е сигурен, че хората на Ганимед, цялата им материална и духовна култура, са унищожени от юпитерианските орди. По-късно, на един от спътниците на Сатурн, той очаква да открие космическия мост, който да го свърже с извънземна цивилизация, но и тук го среща разочарование. О’Брайън остава сам. Само той се бори за идеята, останалите са случайни спътници. Той не изпраща последното писмо до прекрасната марсианка, защото се срамува от себе си. В боричкането за власт надделява желанието за връщане на Земята, където ги посрещат като герои. Но духът на капитана е сломен, той е болен от жълтата меланхолия. Ще оцелее ли О’Брайън в този груб меркантилен свят? Да, той не само ще оцелее, но ще стане и по-силен.
|
||||||||||||||||||
