|
|
         
|
Starlighter: Една от трудностите при писане на научнофантастичен роман е създаването на въображаем свят, достатъчно реалистичен, за да повярва в него читателя. Какво бихте ни споделили по въпроса? Колко време отделяте за проучвания, преди да започнете същинското писане? Кой аспект от романа първи приема завършена форма – главните герои, сетинга или сюжета? SL: Много автори трудно оставят романите си в ръцете на редактора, защото смятат редактирането за намеса в съзидателния процес. Имайки предвид богатия ви опит като писател и като редактор, каква смятате, че е задачата на един редактор? Трябва ли да дава препоръки за сюжета или само да се грижи за граматиката и правописа? Р.С.: Моите редактори не виждат книгите ми преди да съм ги написал, така че не играят роля при оформянето на сюжета. Рядко правя и граматически или правописни грешки, но когато се случи да допусна такива, редакторските поправки са добре дошли. Връзката между писател и редактор е различна за всеки автор и всеки редактор. Аз съм старателен писател и винаги съм обръщал голямо внимание на техническите аспекти на повествованието, така че през годините върху работите ми се е налагала много рядко, а напоследък почти никаква редакторска намеса. Като редактор понякога се случва да помагам на писател да създаде историята си, но разбира се предпочитам да работя с писатели, които изцяло владеят повествованието от самото начало. Мисля, че писателят трябва да знае какво иска да разкаже, преди да започнал да го разказва, но редакторът може да му помогне да доизчисти изказа си. SL: За читателите ни би било интересно да научат повече за редактирането на собствените ви творби. По колко пъти редактирате разказите и романите си? Като изключим редактора, чете ли някой друг работните варианти и кой ви дава мнението и препоръките си преди публикуване? Р.С.: В началото пишех само по един вариант на творбите си и обикновено той беше достатъчно добър, за да го издадат, макар че несъмнено би станал по-добър, ако го преглеждах повторно. (Заплащането по онова време превръщаше редактирането в непривлекателна алтернатива.) По-късно започнах да правя обстойни пренаписвания на всяка страница преди да обърна на следващата, а в дните преди компютрите това беше влудяващ процес на препечатване на една и съща страница отново и отново. От 1982 г. започнах да ползвам компютър и сега преправям параграф по параграф, спирам, връщам се назад, за да дооправя някои неща, а всяка сутрин чета работата си от предния ден и правя поправки преди да продължа. Така че всичко, което съм написал е било внимателно прегледано преди да го завърша. Щом приключа го разпечатвам и заедно със съпругата ми го четем, нанасяйки бележки с химикал, които най-накрая въвеждам в компютърната версия, и това е. В последните двадесет години почти не е имало допълнителна редакторска намеса по творбите ми. SL: Как постигате такава истинност при описанието на главните си герои? Решенията и действията им винаги изглеждат логични в целия план на творбата. Базирани ли са те на прототипи или си е просто дарба? Р.С.: Всеки герой вероятно има реален прототип някъде в същността си, но аз проектирам героите си според нуждите на темата и сюжета, като в момента, след повече от 50 години опит, този процес е силно интуитивен за мен сега. SL: Вие сте написал няколко романа в сътрудничество с покойния Айзък Азимов. Какви са трудностите при писането в съавторство? Р.С.: Всъщност съм писал изключително малко в съавторство. В началото на кариерата си си сътрудничех за няколко разказа с Рандал Гарет – обсъждахме идеята нашироко, после някой от нас започваше да пише, другият продължаваше, когато първия се умори, и накрая аз отредакритах ръкописа, създаден по този начин. Този подход работеше добре за млади писатели, които живеят наблизо, но в по-късните дни ми беше невъзможно да продължавам да работя по този начин. Трите романа с Азимов в основата си бяха написани от мен след кратко обсъждане с Айзък въз основа на трите му новели. Два пъти си сътрудничех за кратко и с Харлан Елисън, но освен в тези случаи не съм писал повече в съавторство. SL: Случвало ли ви се е някой от вашите приятели и колеги просто да ви “даде” идея за роман, защото смята, че ще Ви пасне повече? Или пък обратносто? Р.С.: Не. В един труден период от кариерата ми, когато започвах отново след четиригодишен период на бездействие, Харлан Елисън ми даде няколко идеи за разказ, които той не беше използвал, с надеждата да ми помогне да се върна към писането, но въпреки че това бе много щедър жест, не се възползвах от него. SL: Вие сте започнал да пишете в много ранна възраст и през годините на кариерата Ви читатели и критици са оценявали творбите ви много пъти с номинации и награди. Ако погледнете на творбите си като цяло, колко периода бихте могли да отличите? Кой от тях бихте посочил като най-значим върху жанра като цяло? Р.С.: Опитвам се да оставя тези класификации на творбите си на критиците и историците. Но виждам определени промени по пътя си – ранните години, когато се изучавах занаята си и желаех да пиша много екшън-ориентирани неща, само за да си платя наема. После бе периода след средата на 60-те, когато започнах да развивам истински умения, чиято връхна точка бяха книги като Dying Inside и „Книга на черепите”, които имаха успех с критиците, но бяха търговски провал. И накрая периодът от 80-те нататък, когато се опитах да впрегна уменията си с цел по-голям търговски успех, вместо безплодно да подхождам към писането на научната фантастика, като към високо-литературно усилие. Колкото до това кои мои работи са имали влияние върху жанра, ще оставя на другите да преценяват. SL: Кои от Вашите творби са Ви любими? Р.С.: Предполагам, че са Son of Man, Dying Inside, „Книга на черепите”, „Роден с мъртвите”, „Замъкът на лорд Валантайн”. SL: Кои книги и автори са имали най-голямо влияние върху Вашия стил на писане? Р.С.: В научната фантастика са били автори като Джак Ванс, Хенри Кътнър, Робърт А. Хайнлайн, Филип К. Дик и Робърт Шекли и др. Извън жанра – Джоузеф Конрад, Греъм Грийн, Уилям Фокнър. Научил съм различни неща от всеки от тях. SL: В едно от интервютата си казвате, че двете Ви големи ‘писателски оттегляния’ (през 50-те и 70-те) са се дължали на разочарованието Ви от ‘желанието на издателите да правят много пари, продавайки популярно забавление’. Какво Ви изкуши да се върнете към бойното поле на фантастиката двата пъти? Бихте ли казал, че сте ‘спечелил войната’ с получаването на наградата Грандмастър Деймън Найт преди три години? Р.С.: Върнах се към писането на фантастика през 1962-ра заради щедрата оферта на Фредерик Пол да публикува всеки разказ, който пожелая да напиша, а после у мен се появи желание да продължа с писането. Второто ми завръщане през 1978-ма се дължеше на финансови причини вследствие на развод, но преоткрих интереса си към писането на научна фантастика и просто продължих да го правя. SL: Напоследък видимо се наблюдава тенденцията научната фантастика да бъде избутвана от фентъзито. Някои го обясняват с липсата на нови идеи и теми. Бихте ли се съгласили с тях, че научната фантастика е достигнала крайната си точка на развитие? Р.С.: Единствените, които биха се съгласили са тези, които смятат, че човечеството е достигнало крайната си точка на развитие. Аз не съм един от тях. SL: Като имаме предвид, че Вие сте опитен и успял писател, вярваме, че Вие сте правилния човек, когото да попитаме: какъв е на-добрият съвет, който бихте дали на начинаещия? Бихте ли препоръчали например кръжоците за писатели? Р.С.: Не виждам особена полза от кръжоците за писане. Мнението на други начинаещи обикновено не е особено полезно, а и често самите преподаватели са посредствени писатели. Препоръчвам много четене, задълбочени изследвания върху прочетеното, и писане – редовно и с цел крайния вариант да се предостави на редактор. После много да се обърне особено внимание на коментарите на редактора. SL: Какво прави Робърт Силвърбърг за забавление? Р.С.: Работя в градината си. Чета и правя изследвания. Пътувам в чужбина. Наслаждавам се на добрата храна и доброто вино. SL: Ако не е тайна, бихте ли споделили над какво работите в момента? Р.С.: Сега правя сборник „Събрани разкази”, който ще излезе в поне девет тома. Ще напиша и нов разказ по-късно през зимата
Други материали свързани с автора:
|
