|
|
         
|
Най-престижната британска награда за фантастика – „Артър Кларк” – и тази година беше връчена с полагащата й се тържественост и церемониалност в рамките на Лондонския фестивал на фантастичното кино. Борбата за приза беше между шестимата претенденти, за които ще прочетете по-долу, и в съревнованието наистина победи най-добрият, въпреки условността на това твърдение, когато става дума за художествена литература. И така, за тази година кандидатите за приза „Артър Кларк” бяха следните:
The Red Men на Матю де Абейтоа (Matthew de Abaitua). Това е роман, преливащ от идеи, фантазии (на моменти доста освежаващо странни) и анти-утопии. Действието се развива в градчето Хакни, в близкото бъдеще – или, може би, в паралелно настояще – и описва опита на една корпорация да се добере до пари и власт чрез създаването на компютъризирани версии на истински хора, които да забавляват и вършат работата на богатите и влиятелните личности на своето време. Тези симулации – червените хора – съществуват във въображението на гигантски компютърен разум и са неуморни, прекрасни, креативни и почти универсално странни/ изчанчени. Героят на романа, Нелсън, някога радикален журналист, сега е малко винтче в гигантската машина Монад, която отговаря за червените хора. Скоро, обаче, героят се оказва твърде дълбоко затънал в експеримент, който е тръгнал съвсем накриво. Не стига това, ами и неговият приятел и колега Реймънд Чийз, е замесен в убийство и изчезва. Докато границите между Редтаун и реалното общество стават все по-крехки и неясни, революционни фракции започват да се противопоставят на Редтаун, и Нелсън се оказва притиснат да избере страна – корпорацията или обществото, истинският свят или виртуалният. Като цяло, романът е книга за борбата на човека с неговата съвест, за опълчването срещу широко разпространени и общоприети възгледи на съвременното общество: надзор, автоматизация, биотехнологии, и влиянието им върху съвременното общество. Книгата е увлекателна, нестандартна с хумора и антиутопичните си идеи, и в същото време дава храна за размисъл относно бъдещето на човечеството и влиянието на съвременните технологии върху обществото. Макар и дебютант в писателското поприще, сигурна съм, че някои интересуващи се от икономика читатели го познават като един от основоположниците на маркетинговите стратегии на известни шоу-програми като Биг Брадър, Семейство Симпсън и Али Джи.
Следващият номиниран за наградата роман е The H-bomb Girl на Стивън Бакстър. Някои представят този роман като детски, може би защото главната героиня тук е четиринадесет годишно момиче, Лора Ман, което се оказва в центъра на ужасяващия въоръжен конфликт в Куба, където интересите на САЩ и СССР почти довеждат света до следващата световна война. Но темите, които разглежда книгата, съвсем не са детски – Лора се оказва в средата на лабиринт от интриги и интереси, където нейната съдба също се оказва заложена на карта. Романът като цяло е в жанра алтернативна история, а името на Бакстър на корицата обещава приятни мигове с четивото – писателят отдавна се е доказал и наложил на световния пазар, така че едва ли за някого ще е изненада номинацията на романа му за наградите Кларк.
Следва номинацията на Сара Хол и романът й The Carhullan Army. За този роман открих противоречиви ревюта в интернет – от вдъхновени възхвали до негативна критика, но и двете страни са съгласни с едно: романът си струва да се прочете. Критиките са основно към представата на авторката за възможното бъдеще – един антиутопичен свят на оскъдица и контрол, където петролът е на изчерпване, а пренаселването на планетата е довело до строг контрол на раждаемостта. Много хора отказват да повярват, че е възможно Великобритания да се окаже в подобна ситуация и под тоталитарен режим, а това е светът, в който Хол поставя героинята си. В този свят на тотален контрол има едно място, което е успяло да оцелее и да остане независимо от околния свят – и това е Кархулан. Макар и трудно и с цената на много лишения, там е успяло да се развие едно крайно феминистко, затворено общество със собствена малка военна част, предвождана от бившия командос Джаки. Героинята на Хол, обърнала гръб на тоталитарна Великобритания, успява да намери убежище в това общество, и след множество перипетии да намери своя вътрешен мир. Въпреки някои отрицателни критики, книгата явно все пак притежава нужните качества, тъй като е намерила място сред номинираните за 2008 г. книги.
Книгата на Стивън Хол The Raw Shark Texts е може би произведението, което най-много събуди интереса ми, заради необичайния си сюжет. Главният герой Ерик Сандерсън се събужда един ден на пода в една къща. Той не знае на кого е къщата, мястото не му е познато, а паметта му е толкова празна, че дори не знае, че се казва Ерик Сандерсън. Една намерена бележка с адрес го води до психиатър, който му съобщава кой е, както и че страда от психологическо разстройство, наречено когнитивна дисоциация, и поне девет пъти за последните две години е губил паметта си. Сандерсън може да е загубил паметта си, но не и логическото си мислене, или здравия разум. Освен това, той има и незаменим помощник в лицето на самия себе си, благодарение на бележките и писмата, които е оставяло предишното му „аз” с намерение да запази колкото се може по-голяма част от парченцата на пъзела, който му предстои да сглоби. Именно тук идва оригиналното и интересното в това произведение. Оказва се, че Сандерсън е жертва на уникално същество, невидимо и същевременно интелигентно. Хищник, който се храни не с плът и кръв, а със спомени, думи, езици... и отхапва от набелязаната жертва все повече и повече, докато накрая не остане нищо, освен една черупка от плът и кръв. И така, под непрестанните атаки на хищника, губейки постоянно дори и новопридобити спомени, Сандерсън се стреми да сглоби пъзела от догадки и откъслечни факти, който да му помогне да се пребори с хищника и да се върне към собственото си „Аз”. Ако романът съдържа дори и половината от това, което обещават статиите и международната критика, то той има какво да даде на читателя. Това е един брилянтен дебют на обещаващ автор, и ако книгата бъде преведена у нас, определено ще се постарая да се сдобия с нея.
The Execution Channel на Кен МакЛауд е следващата номинация. Това е роман, чието действие се развива в близкото бъдеще. В центъра на сюжета е семейство от баща, дъщеря и син, които независимо един от друг се замесват в грандиозна борба между терористични организации и няколко разузнавания, чийто изход може да доведе до катастрофални последствия за целия свят. Бащата, Джеймс Травис, е служител в софтуерна компания, който от време на време оказва „помощ” на френското разузнаване. Дъщерята Русин, е в лагер за мирен протест, разположен точно до база на военновъздушните сили на Великобритания, а синът му, Джак, служи в британската армия, в Ирански Кюрдистан. Експлозия в базата на Великобритания поставя едновременно Русин и баща й в ролята на преследвани, а брат й – под подозрение. Роля в комплота играят и американски агент под прикритие, чиято основна задача е сеенето на дезинформация на територията на Англия, и уеб-разработчик, който управлява сайт, стремящ се да разкрие зрънцето истина в морето от дезинформация. Дотук, казано така, всичко звучи по-скоро като трилър, писан от Том Кланси или Орсън Скот Кард. В развитието на действието, обаче, нещата се оказват съвсем не такива, каквито изглеждат. Експлозията, първоначално смятана за взрив на ядрена бомба, се оказва нещо съвсем различно. Няма да издам какво точно, за да има все пак някакъв елемент на изненада за читателите, но ще добавя, че светът на МакЛауд е анти-утопичен и доста мрачен – свят, където студената война и борбата за надмощие между световните сили са изострени до крайност; свят, в който борбата се води с подмолни средства, масите се манипулират максимално, а тероризмът има дори свой собствен канал – The Execution Channel, ежедневен информационен бюлетин за екзекуциите по света.
За накрая, като черешка на тортата, запазих тазгодишния победител, който гордо отнесе приза „Артър Кларк за 2008г” – Black Man на Ричард Морган. Това е един изключително динамичен роман, чието действие се развива в края на 21-ви век – време на относителна политическа стабилност, когато марсианските колонии процъфтяват, световните сили са намерили някакво равновесие, а САЩ вече не са водеща политическа сила, тъй като са разделени на три големи, борещи се за доминация щата-държави. В центъра на действието са генетично модифицирани войници, създадени преди настъпването на мира – неумолими, силни, бързи, доверяващи се единствено на инстинктите си. Това са войниците „Вариант 13” – символи на чистото насилие, нашето спасение и нашето възмездие. Докато във военно време са били полезни бойни машини, в настъпилия мир за тях няма живот – те не са програмирани да водят обикновено битие, а войни, в които да участват, няма. Затова част от тях се насочват към колониите на Марс, а друга част остават на Земята като агенти на една или друга земна политическа сила. В центъра на романа е Карл Марсалис, чернокож генетичен войник, чиято основна дейност е да преследва и лови тези от генетичните войници, които, не успели да намерят място в новия мирен свят, губят контрол над себе си и се превръщат в опасни убийци. Самата книга започва с това, че на Марсалис се възлага преследването на такъв бивш войник, избил всички пътници в совалката-фантом, с която пристига от Марс. Благодарение на политкоректността, за която Ванката и Шанара писаха обстойно в брой 16, в САЩ книгата на Морган излезе не под оригиналното си заглавие Black Man, а като Thirteen, по издателски съображения. Четивото определено си струва да се прочете, особено за почитателите на динамичния и напрегнат фантастичен трилър. Морган, като вече наложил се автор, напълно оправдава високите очаквания на читателите – романът е достоен за приза „Артър Кларк” и съм сигурна, че, веднъж почнете ли го, няма да го оставите, преди да прочетете и последната страница. За щастие на читателя тази книга вече е издадена на български под заглавието „Вариант 13” и всеки, желаещ да се наслади на едно толкова добро четиво, може да се снабди с него благодарение на ИК Бард.
Наградата „Артър Кларк” 2007
|
Е, това беше всичко от мен за наградата „Артър Кларк”. Подборката на книгите е добра и съм убедена, че всяка от тях си заслужава четенето, макар и само една („Вариант 13”) да е преведена на български. Надявам се прочетеното да ви е заинтригувало и мотивирало да отделите още някой и друг час на фантастичната литература. Това беше всичко от мен, четенето оставям на вас.