В какво се провиниха фъстъците?
Гримасите на политкоректността или
как се загробва една хубава идея

Превод и адаптация: Shannara и Ванката

Не глух, а слухово непълноценен. Не жена или мъж, а личност. Не бизнесмен, а бизнес личност, за да не се чува това "мен", означаващо едновременно "мъж" и "човек" – наследство от мрачните шовинистически времена.

Всички сериозни западни телевизионни канали имат двойка водещи от различен пол, за да не ги обвинят в сексизъм. А видяхте ли негърчетата във филмите за  Хари Потър? В магическия свят, както и в реалния, трябва да има хора от различни раси.

Снежанка и двете черни джуджета

От самото начало политкоректността си поставя за цел колкото може по-малко да накърнява чувствата на хората, които могат да бъдат засегнати по някакъв начин – дали заради принадлежността си към някаква група, или заради вродени или придобити особености. Един се е родил на бял свят червенокож, а пък друг даже, О, УЖАС – жена. Затова всъщност политкоректността има отношение буквално към всеки, та нали хората сме толкова различни...
Като идейно течение политкоректността възниква на запад през 60-те години на миналия век, но се развихря с пълна сила в Европа и Северна Америка едва през последните години. Както казва политологът Леонид Радзиховски, “Политкоректността е рафиниран продукт на демокрацията, който преди 15-20 години не можеше да се намери даже в американските политически супермаркети”.

Развивайки се, тази поначало прекрасна идея – да не обиждаме никого – стана за присмех на целия свят. Какво да кажем само за искането, повдигнато от американското общество “За равни права в анимацията”, на Снежанка да й се дадат за компания не седем европеидни джуджета, а само три, като ги разнообразят с две черни, едно латиноамериканче и едно индианче.
Там, където свършва чувството за мярка, започва океанът на човешката глупост. Неизброими са примерите за нея и именно куриозите и гримасите на политкоректността съставиха основната част от тази статия.

Смейте се, но не забравяйте, че именно внимателното отношение към ближните е онова, което ужасно не достига на нашето общество. Кой например в нашите семейства и училища възпитава децата на най-елементарното – да не се блещят срещу хората с физически недостатъци... Но пък и не е толкова лесно да научиш някого на това.

Не ти е позволено да се наричаш урод.

През 2004-та година Джон и Лаура Миджли организират кампания против политкоректността, защото смятат, че тя само допринася за нагнетяване на напрежението между различните групи хора, подхранва расизъм и сексизъм, говори за някого като за представител на малцинство и унижава този, който може сам да се защити.

Обществото на противниците на политкоректността публикува книга със събрани хумористични случаи. Като тези например:

Цензурирана реклама.

...На полицаите в Корнуол им е забранено да казват “циганска фуста”, вместо това трябва да ползват словосъчетанието “пътешественическа фуста”.
...На едно CD със запис на приказки променили края на стихчето за Хъмпти-Дъмпти от “Алиса в огледалния свят” – според новата версия Хъмпти-Дъмпти сам скочил обратно на стената без помощта на “всички царски хора и царските коне”.
...На училищата в Единбург било препоръчано да анулират резултата от футболните мачове, ако единият отбор поведе с пет гола, и да се вкарат допълнителни два играча в губещия отбор.
...В един детски клуб, където се устройвало пиратско парти, забранили на децата да си сложат превръзка на окото и кука на ръката, за да не оскърбят хората с подобни недъзи.
...На един хор било забранено да пее “Честит рожден ден”, за да не се обидят сектантите от “Свидетели на Йехова”, които не признавали този празник.
...Потребител завел дело срещу компания-прозводител на “дебели ирландски наденички”, защото името на продукта намеквало, че ирландците са смятани за дебели.
...В една болница в Халифакс на посетителите било забранено да гукат на новородените в рамките на кампанията за уважение към всички пациенти, включително и новородените.
...Някакъв чиновник в образователната система предложил да се забрани на преподавателите да наричат децата “талантливи” и “надарени”, за да не подчертават ничия изключителност.
...В затвора в Уейкфилд в момента надзирателите са длъжни да се обръщат към затворниците не по фамилия, а с учтивата форма “г-н еди-кой-си”
...На една актьорска трупа било забранено да се нарича “Шоуто на уродите”, защото така щели да обидят истинските уроди.
...На една организация било забранено да съкрати името си до абревиатурата POPO, защото на турски това означава “задник”.
...Едно училище в Айлингтън било принудено да премахне от името си “Свети”, за да не накърнява чувствата на изповядващите друга религия. Заповедта била наложена, въпреки протестите на учители, родители, граждани и... на местните еврейски и мюсюлмански общности.
...На Християнския съюз в университета в Хъл било наредено да приема за членове атеисти, за да не нарушава правата им.
...В Уилтшир люлки, които висели на местата си от 25 години, неотдавна били махнати, защото били разположени твърде високо над земята и това уж силно обиждало ниските хора.
...Училище в Сътън променило табелите по стените си от “Не бягайте” и “Не викайте” на “Моля, вървете бавно” и “Моля, говорете тихо”, за да не се травмират децата.
...Правителството помолило британските дипломати в Афганистан да отделят особено внимание на въпроси, свързани с равноправието на мъжете и жените, и да напомнят на афганците да се вслушват в мнението на жените си.
...Една директорка на британско училище не разрешила в столовата да се продават козунаци, украсени с кръстове, за да не оскърбяват децата с друга вяра.
...На стюардеса от Бритиш Еъруейз й забранили да носи кръст на верижка на шията си.

Съвсем не е изненадващо, че след като редовно се сблъскват с такива случаи, 80% от анкетираните британци твърдят, че им е дошло до гуша от политкоректност.

Онеправданият дебел пощальон

Австралийски работнически профсъюз обвинил пощенските служби в липса на политкоректност: според служебна наредба разносвачите на писма могат да тежат най-много 90 кг. Дебелаците били с нарушени права!

Оказало се, че всичко е заради особеностите на работата. Австралийските пощальони разнасяли кореспонденцията с мотори, които издържали на 130 кг товар. От тях 25 кг били заделени за писма, още 15 кг за уравновесяваща тежест, за да не се преобърне мотора, и така оставали само 90 кг. за пощальона.

За по-дебелите пощенските служби намирали други задължения и дори разработвали програми за отслабване.

Отвратителният «Сникърс»

Двама яки механика започват да ядат “Сникърс” – всеки от своята си страна, накрая устните им се допират в целувка, двамата изпадат в ужас от това и започват да си скубят космите на гърдите... Този рекламен клип на “Сникърс”, едва появил се в интернет, станал причина за голям скандал. “Компанията за защита на човешките права” и “Съюзът на гейовете и лесбийките” написали жалба срещу създателите на рекламата, обвинявайки ги, че клипът подбужда агресия към сексуалните малцинства. Разбира се, сайтът моментално бил закрит.

Совите не са това, което са.

“Полиция на езика” – така се казва книгата на американската професорка Даяна Равич, която включва 500 думи и изрази, изключени от училищните и университетските учебници на САЩ. Опитайте се да познаете в какво са се провинили думите “библиофил”, “играч на голф”, “красавица”, “варварин” и дори “сова”...

Анализирайки съдържанието на учебниците, проф. Равич дава примери как специална комисия е изключила съвсем невинни истории, наричайки ги предубедени. Примерно – разказ за фъстък, защото има хора, които са алергични към него. Или историята на две жени, които шили одеяло за чеиз, защото жените били представени като прекалено покорни.

Яхти и голф не бива да се споменават, защото са развлечения за богаташите. “Красавица” е обидна дума за феминистките. “Инвалид” – за инвалидите, а приказката за Храбрия оловен войник на Андерсен си е същинско безобразие...

Бог също е по-добре да не се споменава, а ако се спомене, да се говори за него в среден род, за да не се обидят жените. Защото досега никой не е доказал от какъв пол е Твореца.

А совите и другите птици изхвърчали от съдържанието на учебниците заради индианците навахо, за които всякакво споменаване на птици е табу.

Политкоректността забрани Коледа

96% от американците празнуват Коледа. Но през последните години тази дума отсъства в официалните поздравителни картички, изпращани от Белия дом. Буш поздравява съотечествениците си със “зимните празници”, за да не обиди нехристиянското население. Коледните разпродажби се превърнаха в “празнични”, коледните ваканции – в “зимни”. Дори елхата вече не е “коледна”. Не престава спорът за това как да се отбелязват историческите дати – дали да е както досега “преди Христа” или “преди Новата ера”.

Преди две години стотици хиляди американски християни обявиха бойкот на една търговска мрежа заради това, че в рекламата й било написано пожеланието “Весели празници”, а не “Честита Коледа”, но засега всичко си остава по старому. Между другото, и Великден в САЩ вече не е Великден, а се нарича “пролетен празник”.

В Обединеното кралство ситуацията е подобна. Пощенските служби престанаха да печатат на празничните марки коледни символи, а преди няколко месеца в три четвърти от британските фирми забраниха коледната украса на офисите, за да не се обидят нехристияните.
Организацията ACAS, която се занимава с проблеми на равноправието на работниците, вече предложи да се забранят състезанията по бягане, защото можели да оскърбят мюсюлманите, и да не се пуска твърде много съвременна музика на банкетите, за да не дразнят по-възрастните членове на колектива.

(Между другото, в отговор на тези глупости лидерите на британските мюсюлмански общности поискаха от властите да не лишават Коледа от християнските символи, защото изобщо не са им притрябвали приказки за ислямско настъпление в британската култура.)

Първото издание на "Десет макли негърчета" и политически коректното изданието от 1940 г. And Then There Were None

Не дадоха на Офелия да се удави.
Исторически анекдот

Английският лекар Томас Бодлър се прославил с това, че в началото на XIX век пренаписал не кого да е, а великия Шекспир. Десеттомните събрани съчинения на класика излезли “орязани” – били премахнати всички сцени, които биха могли да наранят нежните уши на децата и жените. Дори на Офелия не й било позволено да се самоубие – тя, според Бодлър, се удавила случайно. Така нареченият “Семеен прочит на Шекспир”, вероятно е първият пример за политкоректност в историята на литературата. Оттогава в английския език навлязла думата “бодлъризирам” – подлагам на неоправдана цензура.
Забавното е, че първото издание на “пречистения” Шекспир само по себе си е пример за политнекоректност: всички текстове били обработени от сестрата на Бодлър Хенриета, но понеже в онези времена се считало, че жените не бива да се занимават с такива неприлични неща, авторството било приписано на Томас Бодлър.

Виктор Пелевин за политкоректността:

“Аз мисля, че политкоректността е оправдана, когато позволява да се запази човешкото достойнство. Когато от нея се прави фетиш и национален култ, това е малко смешно. На никого не е нужна политическа He-or-shema като в Америка, но на всяко общество, в което съжителстват различни нации, няма да му навреди известен минимум от политкоректни клишета. Американците са много практични хора. Те са въвели политкоректността, защото тя мигновено прокарва формален мост над емоционално зареденото тресавище. Наречете негъра негър и на вас ще легне част от отговорността за търговията с роби. Наречете го афроамериканец и можете спокойно да го уволнявате от работа. Политкоректността създава ясни правила и като се позоваваш на тях, можеш да избегнеш двусмислието, макар че политкоректността сама по себе си е много двусмислено нещо. В същността си тя представлява обществен договор в максимално сбита форма. Това е удобно, защото пести време и сили...”

Коментирай...