|
|
        
|
Чудите ли се какво ли е да си доайен в цял литературен жанр и приживе да си толкова популярен и преуспял, че да има основана фондация и литературна награда на твое име? Да, и аз се питам, и някой слънчев ден може би ще имам шанса да се запозная със сър Артър Кларк и да му задам този въпрос. Защото той би трябвало да знае отговора. Фондацията Arthur C. Clark е основана през 1984 година като юридическо лице с нестопанска цел като част от научните проекти за развитие на комуникационните технологии. Днес фондацията се е разраснала до няколко различни клона и спонсорира научни изследвания главно в областта на сателитните връзки, спомагателни проекти към космически програми и няколко различни стипендии. Мисията на фондацията обаче не се ограничава само до спонсориране на науката, но и се старае да я популяризира и обясни на онази част от човечеството, която не работи в лаборатории. Фондацията награждава хора, допринесли за развитието на сателитните технологии, науката и изкуството. Изненадващо самата награда „Артър Кларк“ няма връзка с фондацията, освен по името на писателя. Въпреки че сър Кларк не се занимава пряко с номинациите и награждаването на писателите, все пак от 1987 г. насам лично той спонсорира наградата. Първоначално състояща се от 1000 паунда, през 2001 г. сумата е променена на 2001 лири стерлинги и всяка година се увеличава с по един паунд, за да може победителят да си тръгва със сума, равняваща се на годината. Тежката задача по администрирането на самата награда е поверена на Серендипската фондация, а надзорът на журито е поет от Фондацията за научна фантастика. За да бъдат номинирани романите, те трябва да са издавани за пръв път в Обединеното кралство през предходната година. Тазгодишното жури се състоя от Niall Harrison и Claire Weaver от Асоциацията на британските фантасти (BSFA), Pat Cadigan и Graham Sleight от Фондацията за научна фантастика и Dave Palmer от Научния музей, а на Лондонския филмов фестивал за научна фантастика в началото на май бе обявен и новият носител на наградата. Предполагам не е изненада за никого, че награден бе М. Джон Харисън за романа му Nova Swing, който е триумфалното му завръщане след 25 години творчески отпуск. Въпреки, че се получава като леко претупване, мисля, че е излишно да ви представям в резюме книгата, при условие, че можете да прочетете достатъчно подробната и далеч по-интересна от всяко резюме статията на armydreamer ето ТУК. Що се отнася до подгласниците на Nova Swing, няма как да не споменем, че един от тях е и тазгодишният носител на наградата на BSFA в категорията за дълга форма, а именно - End of the World Blues от Jon Courtenay Grimwood. И аз отново ще си спестя операцията copy – paste и ще ви пренасоча към една друга статия, в която можете да прочетете накратко за книгата.
Oh Pure and Radiant Heart Лидия Милет ни поднася една история за пътуване във времето, както и апокалиптична басня за красотата и трагичността на ядрения взрив. Годината е 1945, датата – 15 юли. Физиците Робърт Опенхаймер и Енрико Ферми наблюдават как първата атомна гъба се издига над пустинята в Ню Мексико – детето на умовете им е родено. Детонацията обаче предизвиква изкривяване във времето и запраща двамата физици и техния колега, също работил над бомбата, Лео Сцилард напред в бъдещата 2003-та година. Библиотекарката Ан и нейният съпруг Бен подслоняват тримата учени, само за бъдат въвлечени в донкихотовски марш, започващ от Хирошима и свършващ в Съвета на ООН в борба за ядрено обезоръжаване. По пътя си тримата гости от миналото привличат тълпи от групировки, активисти и религиозни фанатици, вярващи, че Опенхаймер е Месията. Паралелно с кризата в световен мащаб е разклатен и бракът на Ан и Бен. Дали ще успеят да го съхранят? Дали човечеството ще се откаже от ядрената заплаха, която само създава? Лидия Милет ще ви разкаже...
Hav След повече от двадесет години Жан Морис се връща към магическия град на въображението Хав. Но днес иззад сводестите прелести на града надничат мрачни сенки. Градът е все така бляскав, Покривната надпревара – все така умопомрачително вълнуваща, а от всеки ъгъл наднича споменът за знаменитости – Марко Поло, Лорънс Арабски, Фройд; но посещението на героинята Жан Морис се превръща в кошмар, когато неизвестен досега враг окупира Хав. И докато в „Last Letters from Hav” градът бе алегория на отминалото столетие, то в новия си образ Хав намеква с почти неуловимо ехо за 21-ви век.
Gradisil Романът на Адам Робъртс е разказ за няколко поколения, свързани от убийство, предателство и отмъщение. Сюжетът е разказан от трима различни герои, които живеят във времето, когато еуфорията от експанзията на човечеството в Космоса започва да избледнява. След срива на големите правителствени космически агенции пионерите заселници са изоставени да коват съдбата си със собствени сили. Те се движат по електромагнитни полета, извиращи от Земята като клоните на Световното дърво от нордическата митология Игдразил. Макар оставили тежестта от гравитацията на Земята, героите на романа тръгват на своето пътешествие обременени от омраза и вътрешна празнота.
Streaking Какво е късмет? Съществува ли изобщо, откъде идва, как работи? Свръхестествена сила ли е? Или генетична заложеност? Или квантов феномен, сръчно нагаждане на вероятности по подходящия начин? На всички тези въпроси се опитва да отговори Брайън Стейбълфорд в новия си роман. Съдбата на Кани Килканон е белязана със знака на късмета – наследник на английското графство Крийдсдейл и на династия от изключителни късметлии, той не се страхува да използва късмета си, за да извлече материални облаги. Комбинацията от вродено късметлийство и студена пресметливост на Кани му носят купища пари в казината, но не остава незабелязана в Монте Карло. По следите на новия граф на Крийдсдейл тръгва мафиотска организация и красавицата Лиса Ло, която може би споделя съдбовния късмет на Кани. И животът му излиза извън контрол...
|
|||||||||||||||||||
