В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
Не мина дълго време, и на българския пазар се появи втората колекция с разкази от Анджей Сапковски – „Вещерът - Меч на съдбата”. Хронологически действието се развива около три години след събитията в първата част, въпреки че това не става особено ясно. Предишният сборник завършваше със срещата Гералт – Йенефер, а тук двамата отдавна са се разделили. Но отношенията между вещерът и магьосницата тепърва ще достигат своя апогей.
Разказите в сборника са все така увлекателни, и сякаш те държат в желязна хватка, докато не ги изчетеш целите. Тематиката в „Меч на съдбата” е разнообразна...
Лоис Макмастър Бюджолд отдавна си е спечелила място в сърцата на феновете на фантастиката и фентъзито. Поредицата й за Майлс, поне за мен, представлява една от най-лесно смилаемите фантастики, които съм чела. Тя представлява поредица от увлекателни истории, пълни със симпатични и запомнящи се герои, като всяка е достатъчно завършена, така че читателят да е щастлив след края на историята, без да се чувства обсебен от идеята да си купи продължението. Поредицата за Шалион също намери своя публика, а вторият роман дори донесе на авторката наградата „Хюго” за 2004 г.
Благодарение на издателство „Бард” имаме удоволствието да се срещнем и с другия й магически свят – този от поредицата „Споделящият нож”...
The Long Look е дебютният роман на американския писател Ричард Паркс, чиито други опити във фентъзи жанра се изразяват в сборниците с разкази Worshipping Small Gods и The Ogre’s Wife, както и с повестта Hereafter, and After. Като книга, която не е от поредица, и чието излизане на пазара предстои през средата на септември, започнах The Long Look без особено ясни очаквания за нея. В края на краищата се оказа, че чета фентъзи роман, но особен такъв. Различно фентъзи, разбъркано с дребни късчета пародия и големи парчета хумор.
Сюжетът е централизиран около зъл и подъл черен магьосник, Тимон Тъмния, който има малко по-различна идея за себе си от тази на обикновените хора...
“Ура, ура, новата книга на Ериксън!” Това беше реакцията ми, когато за първи път се докопах до солидното седмо томче на любимата си поредица. Нямах търпение да отново да се озова в мистичния свят на малазанската империя, да срещна отново любимите си герои... Прочетох книгата на един дъх, естествено, насладих й се, както заслужава, и с второ прочитане. Абе изобщо, новият Малазан, какво да ви кажа!
Сюжетът. “Нищо не е такова, каквото очаквате” може би трябва да бъде мотото на последния засега, излязъл на български, Малазан. Романът ни връща отново на континента на империята на Ледер, завладяна от армиите на Тайст Едур и техния вечен император...
След прочита на „Нокът на сребърния ястреб” най-после намерих време и възможност да прочета и следващите романи от новоиздадената у нас поредица на Реймънд Фийст – „Конклав на сенки”, които ще се опитам да ви представя накратко и поне донякъде безпристрастно, предвид факта, че авторът пише за аудитория от по-млади читатели.
„Лисичи крал”
Вторият том подхваща историята оттам, откъдето ни остави автора с финала на първата книга от поредицата. Тал Хокинс се завръща в Ролдем, за да намери начин да се превърне в част от свитата на херцог Каспар, и след известни маневри успява. Новото назначение на Тал бързо тръгва в посоката, която Конклавът на сенките е предвидил...
Grendel е кратък роман от американския писател и критик Джон Гарднър. Днес книгата е нещо като класика на модерното фентъзи, макар че „жанрът” й е по-скоро философска проза. Написана, за да представи гледната точка на едно от най-известните чудовища в Западния свят, историята на Грендел е и критика на набралия скорост по онова време (края на ‘60те и началото на ‘70те) екзистенциализъм. Във всяка глава могат да се открият препратки към някое философско течение, като последната е вече явен отговор на възгледите на Сартр & Co. Дотогава читателят би трябвало да си е направил извода ражда ли се някой като чудовище, или се превръща в такова. Текстът на Гарднър е и калейдоскоп от стилове, които превръщат гласа на Грендел в един от най-омагьосващите в американската фантастична литература. Романът е предимно дълъг вътрешен монолог, на моменти разбиван от „превключвания” към поезия и дори драма...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
