|
|
         
|
Има една особена категория книги – такива, които можеш да препрочиташ отново и отново и всеки път да намираш нещо ново в тях, сякаш ги разгръщаш за първи път. Странни книги, които в някой дъждовен следобед или мразовита вечер сякаш случайно взимаме от лавицата, отваряме на произволна страница и след няколко часа установяваме, че все още четем. Книги, които са за всяка възраст, защото при всяко прочитане те са различни. Всъщност те са си все същите, а самите ние сме се променили и ги приемаме по различен начин, и всеки път откриваме все нови и неподозирани неща в тях. Това са ония дъхави и нежни, мъдри и весели книги, които не ни разбиват мозъка с уникални идеи, а ни показват малките неща, които ни правят хора, които ни правят еднакви и различни, весели и тъжни, влюбени и лицемери.... Такива произведения са „Малкият принц”, „Приказка без край” и безспорно „Вино от глухарчета”. Добре дошли на пътешествие из последното безкрайно лято на Дъглас Споулдинг, където всеки ден е затворен в искряща бутилка с вино от глухарчета, което искри като слънцето и е като консервирана топлина за мразовитите януарски дни. Едно лято на много начала и също толкова много краища. Лято, в което си отива бавно, ден подир ден, детството. Отива си също като приятеля, който се мести да живее далеч, на безкрайните за децата 80 мили, като зеления трамвай, пътуващ към поляните за пикник по своя последен рейс. Пътувайте с Дъглас и старият полковник в миналото и вижте колко са далечни световете на децата и на старците, и при все това –колко близки. Вижте света на едно малко американско градче от началото на 20-ти век през погледа на жителите му. Свят, стаил в себе си всички човешки емоции, който ги показва, без да се срамува от тях. Вижте невъзможната любов в нейната уморена красота, без ретуш и грим на латиноамериканска сапунка, а просто облечена в сребърните одежди на безмилостното време. Вижте и надеждата. Създайте машина на щастието, а после се разплачете искрено, защото щастието е нищо без тъгата. Двете понятия сами по себе си са безсмислени, ако няма антипод, с когото да се сравняват. Няма ези без тура. Съберете старите билети, програми, карти и честитки, и се замислете на кого принадлежат. На вас или на онзи, когото сте били вчера, онзи ден, преди десет години. Един и същи човек ли е това?! Брилянтна, нежна, брутална, цинична, детска, за всяка възраст, тесногръда, протестираща, еснафска, еманципирана, ревнива, любяща. ... „Вино от глухарчета” е всичко това и още много. Това е книга за малките, простите и ежедневните неща. Тя не звучи като притча и не прави изводи, а просто разказва за света такъв, какъвто си е, и за хората такива, каквото са си, без маска и грим и през очите на всички възрасти. Бредбъри разказва и казва много неща и много истини, но това са неговите истини и той не ги натрапва, а просто ви кара да ги сравните с вашите. Или да си измислите, ако все още нямате? Книгата не е и идеализирана, в нея не е спестена нито една човешка емоция, нито една човешка черта. Всичко е тук – от обичта и приятелството до завистта и злобата. И градчето не е рай, и в него стават убийства и инцидентни. То е просто място, в което живеят хора. Тя е и изключително тъжна книга. Разказва за игрите на хлапетата в горите, край железопътните линии, в дерето, по окосените ливади и в купите със сено; как бягат боси по ливадите и как се къпят във вировете; как берат диви ягоди. Все неща, които бяха част от моето детство, но и които някои мои връстници не са вършили, а какво остава за днешните деца. Скъса се връзката между природата и децата, а тя според мен е много важна. И сега, четейки „Вино ...”, все ми се върти из главата една фраза, не знам и аз вече къде прочетена – „Пасивните играчки водят до активно мислене, а активните – до пасивно”... Ражда се или вече се е родило новото детство, и то е добро за децата, на които принадлежи, а книгата на Бредбъри е като шарено детско топче от онова другото, вече отиващото си детство, от времето на игра на жмичка и статуи, на появяващи се принцове и дракони над горите от въображението, а не изчислителната мощ на двуядрени процесори. Прочетете тази книга сега, прочете я и след година, след две, след 10. Прочетете пак и пак, и ще се учудите колко неоткрити кътчета ще намирате и колко различни ще ви се струват случките.
Откъс от романа прочетете ТУК, благодарение на ИК "Бард".
|
Прочетете я и на вашите деца, и може би един ден и те ще паднат на голия мъх в гората, повалени от прилива на деня, и ще осъзнаят че живеят. 