Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Така горе-долу завършва всяка реклама на аспирин, панадол или сироп за кашлица по телевизията. Дали е препоръчително да следвате това напътствие? Съмнявам се.
За вашето собствено душевно здраве, горещо ви моля, НЕ четете листовката. Вярвайте на личния си лекар. Щом ви го е предписал, значи илачът е за вас и определено ще ви оправи.
Прочетете ли листовката по магичен... или, по-скоро, по психосоматичен път ще започнете да страдате от всички симптоми (последователно и поединично, или на групички, зависи от склонността ви към самовнушение). Разбира се, ако става дума за елементарни противопоказания като главоболие или световъртеж, в това няма нищо страшно, на практика това са дежурните противопоказания. Но, тъй като тази рубрика се казва “Нещата от живота”, ето ви един житейски пример за това, точно колко непрепоръчително е да четете листовката...
В някоя уморена и мрачна вечер стигате да извода, че трябва да смените квартирата. Винаги става вечер. Сутрините са запазени за друг вид изненади, като примерно малка пръчица, на която по магически начин се появяват една или две черти, или пък ухилен шеф, с заповед за уволнение в ръка. Както и да е, макар пръчицата често да има голям принос за сменянето на дома.
Та стигате, или някой стига до извода вместо вас (примерно, хазяйка), че трябва да смените жилището. Причините за вашата самоинициатива може да са няколко:
Системното наводняване от комшията над вас е превърнало хола в блато, и губите битката с щъркелите за територията.
Съседката отдолу, която има визия на фолк певица и девиз „да превърнем всяка мозъчна клетка в цица”, си е купила хай-връх-най-дъ-бест-оф-дъ-фърст стерео уредба, и вече всяко фолк-порно маце успява да надвика дори Ал Йоргенсон...
Тази статия, за разлика от повечето, които излизат в секция „Нещата от живота”, няма да бъде забавна и лековата. Защото темата не позволява фриволен подход, а по-скоро ме кара да отметна глава към небето и да вия хем от болка, хем на кръв. И чувството не е следствие от месечния ми цикъл.
Комисията по архитектура в Столичния градски съвет реши да премахне „грозните сергии за книги” от площад Славейков. Предполагам, вече Ви стана ясно, че това изобщо не ми допада като идея, но, пишейки този текст, се опитвам да преодолея първоначалното си възмущение и гняв и да разгледам въпроса от всички страни...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
