Едно продължение, зреело цели 50 години. По-точно, това е последната част на „Вино от глухарчета”, която на времето е била отрязана и оставена за по-късно издаване. И със сигурност така е станало по-добре. Аз, да си призная, никога не съм очаквал подобна книга да има втора част – просто защото няма нужда. И бях изненадан, когато видях, че излиза това дългоочаквано продължение; и притеснен, когато разлистих книгата; и накрая очарован – когато я прочетох; и облекчен, че това е и не е продължение, в общоприетия смисъл. Да, историята продължава там, откъдето свършва в първата книга, героите са същите, градчето пак е Грийн Таун, светът е същият, и въпреки това „Сбогом, лято” е съвсем различна книга.
И докато „Вино...”-то наистина е любовно писмо от едно безкрайно и много кратко лято, то „Сбогом, лято” е прощалното писмо на отиващия си сезон на жарките дни. Есента идва, а с нея идват и промените. И не онези дребните, като нови гуменки, като спрян трамвай, като поредната реколта вино от глухарчета, които профучават покрай нас и променят и света, и нас, но малко по малко; а онези, които връхлитат като безмилостните удари на огромен часовник, и ни избутват грубо през сезоните на живота. Променят ни и ни карат да оставяме частици от себе си по житейския си път.
Като първата целувка. Като първото утро, в което светът изведнъж се изпълва с безброй момичета, които за Дъглас вече не са същества от друга планета.
Като мрачното утро, в което един старец се събужда, за да се прости с младостта си и да открие, че безсмислено е погребвал детето, младежа и мъжа у себе си.
Това е есента на войната на хлапетата срещу старците, на учениците срещу училищното настоятелство, на младостта срещу старостта, на зората срещу залеза, на човека срещу времето. На човека сам срещу себе си.
Война на световете, на пъстрото и вечно детство, което не искаме да си иде никога, срещу сивата и прашна старост. Една вечна и безсмислена битка. Нищо не можем да задържим вечно, но, когато си отиде, не трябва да го погребваме и забравяме. Всичко трябва да живее в нас – и детето, шляпащо босо по тревата, и треперливият юноша с устни, горящи от първата целувка, и въобще целият ни минал живот трябва да живее у нас. Всички наши „Аз”, които някога са били „Мен”, трябва да имат своето място в сърцето ни, за да сме щастливи.
Това е и книга за мира, за края на битките, за победените и победителите, и за неочакваната истина в края на бойното поле, под белия флаг, където ролите неочаквано се разменят.
„Сбогом, лято” е доста тъжна, но въпреки това – оптимистична книга. Тя е за началото и края на живота ни и за световете в тези две точки, които са колкото различни, толкова и близки.
А питали ли сте се, какъв е смисълът на живота!? Тук го има и този отговор. Не гарантирам, че ще ви хареса, но със сигурност ще ви накара да се замислите.
И също със сигурност: това е книга, която ще трябва да прочетете повече от веднъж – днес, другото лято, следващото и по-следващото...
Откъс от романа прочетете ТУК, благодарение на ИК "Бард".
– Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
– Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
– Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! – възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядото продължи ловко да прокарва рибарския конец, като дори не погледна към момчето, още чорлаво от спането.
– ... и летяхме към далечни звезди. А корабът ми беше бърз, по-бърз и от светлината, носеше се като сребърен куршум сред тъмнината на космоса.
– Ей, да спреш разходките си към космодрума! - каза дядото през зъби, стискайки с тях един от краищата на мрежата...
Има една особена категория книги – такива, които можеш да препрочиташ отново и отново и всеки път да намираш нещо ново в тях, сякаш ги разгръщаш за първи път. Странни книги, които в някой дъждовен следобед или мразовита вечер сякаш случайно взимаме от лавицата, отваряме на произволна страница и след няколко часа установяваме, че все още четем.
Книги, които са за всяка възраст, защото при всяко прочитане те са различни. Всъщност те са си все същите, а самите ние сме се променили и ги приемаме по различен начин, и всеки път откриваме все нови и неподозирани неща в тях...
Най-престижната британска награда за фантастика – „Артър Кларк” – и тази година беше връчена с полагащата й се тържественост и церемониалност в рамките на Лондонския фестивал на фантастичното кино. Борбата за приза беше между шестимата претенденти, за които ще прочетете по-долу, и в съревнованието наистина победи най-добрият, въпреки условността на това твърдение, когато става дума за художествена литература. И така, за тази година кандидатите за приза „Артър Кларк” бяха следните: The Red Men на Матю де Абейтоа (Matthew de Abaitua). Това е роман, преливащ от идеи, фантазии (на моменти доста освежаващо странни) и анти-утопии. Действието се развива в градчето Хакни, в близкото бъдеще – или, може би, в паралелно настояще – и описва опита на една корпорация да се добере до пари и власт чрез създаването на компютъризирани версии на истински хора...
Тазгодишната подборка на кандидати за престижната награда „Филип Дик” беше обявена още в началото на 2008 година в списание „Локус”, и оттогава читателите (на международно ниво) имат възможността да се запознаят с кандидатите, да ги прочетат, обсъдят, критикуват или хвалят. Така или иначе, номинациите са известни отдавна, но сега вече е обявен и победителят, поради което се възползвам от възможността с няколко думи да представя тазгодишните номинирани книги и почетния носител на приза на български.
И така, пръв в представянето е Йон Армстронг, с дебютния си роман Grey. В него се срещаме с Майкъл Ривърс, деветнадесетгодишния наследник на корпорацията Ривърс Груп, който отива на режисирана и излъчвана на живо среща с бъдещата си годеница – Нора, от МКГ Корпорейшън. Техният годеж е предварително уреден, но, неочаквано и за двамата, срещата приключва с това, че Майкъл и Нора наистина се влюбват...
И също със сигурност: това е книга, която ще трябва да прочетете повече от веднъж – днес, другото лято, следващото и по-следващото... 