Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
– Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
– Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
– Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! – възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядото продължи ловко да прокарва рибарския конец, като дори не погледна към момчето, още чорлаво от спането.
– ... и летяхме към далечни звезди. А корабът ми беше бърз, по-бърз и от светлината, носеше се като сребърен куршум сред тъмнината на космоса.
– Ей, да спреш разходките си към космодрума! - каза дядото през зъби, стискайки с тях един от краищата на мрежата...
Има една особена категория книги – такива, които можеш да препрочиташ отново и отново и всеки път да намираш нещо ново в тях, сякаш ги разгръщаш за първи път. Странни книги, които в някой дъждовен следобед или мразовита вечер сякаш случайно взимаме от лавицата, отваряме на произволна страница и след няколко часа установяваме, че все още четем.
Книги, които са за всяка възраст, защото при всяко прочитане те са различни. Всъщност те са си все същите, а самите ние сме се променили и ги приемаме по различен начин, и всеки път откриваме все нови и неподозирани неща в тях...
Най-престижната британска награда за фантастика – „Артър Кларк” – и тази година беше връчена с полагащата й се тържественост и церемониалност в рамките на Лондонския фестивал на фантастичното кино. Борбата за приза беше между шестимата претенденти, за които ще прочетете по-долу, и в съревнованието наистина победи най-добрият, въпреки условността на това твърдение, когато става дума за художествена литература. И така, за тази година кандидатите за приза „Артър Кларк” бяха следните: The Red Men на Матю де Абейтоа (Matthew de Abaitua). Това е роман, преливащ от идеи, фантазии (на моменти доста освежаващо странни) и анти-утопии. Действието се развива в градчето Хакни, в близкото бъдеще – или, може би, в паралелно настояще – и описва опита на една корпорация да се добере до пари и власт чрез създаването на компютъризирани версии на истински хора...
Едно продължение, зреело цели 50 години. По-точно, това е последната част на „Вино от глухарчета”, която на времето е била отрязана и оставена за по-късно издаване. И със сигурност така е станало по-добре. Аз, да си призная, никога не съм очаквал подобна книга да има втора част – просто защото няма нужда. И бях изненадан, когато видях, че излиза това дългоочаквано продължение; и притеснен, когато разлистих книгата; и накрая очарован – когато я прочетох; и облекчен, че това е и не е продължение, в общоприетия смисъл. Да, историята продължава там, откъдето свършва в първата книга, героите са същите, градчето пак е Грийн Таун, светът е същият, и въпреки това „Сбогом, лято” е съвсем различна книга.
И докато „Вино...”-то наистина е любовно писмо от едно безкрайно и много кратко лято, то „Сбогом, лято” е прощалното писмо на отиващия си сезон на жарките дни...
Тазгодишната подборка на кандидати за престижната награда „Филип Дик” беше обявена още в началото на 2008 година в списание „Локус”, и оттогава читателите (на международно ниво) имат възможността да се запознаят с кандидатите, да ги прочетат, обсъдят, критикуват или хвалят. Така или иначе, номинациите са известни отдавна, но сега вече е обявен и победителят, поради което се възползвам от възможността с няколко думи да представя тазгодишните номинирани книги и почетния носител на приза на български.
И така, пръв в представянето е Йон Армстронг, с дебютния си роман Grey. В него се срещаме с Майкъл Ривърс, деветнадесетгодишния наследник на корпорацията Ривърс Груп, който отива на режисирана и излъчвана на живо среща с бъдещата си годеница – Нора, от МКГ Корпорейшън. Техният годеж е предварително уреден, но, неочаквано и за двамата, срещата приключва с това, че Майкъл и Нора наистина се влюбват...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
