h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Сергей Лукяненко:
Студени играчки са звездите

Нямам какво друго да кажа на ИнфоДар, освен „Браво!”. Благодарение на тях се утвърди на родния книжен пазар Лукяненко, и ето че за радост на феновете му излезе и „Студени играчки са звездите”.
Всъщност това е колкото добра, толкова и странна книга. Само една преди нея е била, плюс-минус няколко страници, като срязана през средата. „Само напред” на Майкъл Маршал Смит въплъщава в себе си сякаш двете крайности на Зелазни – от абсолютния екшън в първата половина до пълната психария и хаховщина във втората част. Не ме разбирайте погрешно, книгата си е много добра, просто този преход не е много характерен за какъвто и да е вид повествование, а и изобщо не е лесен за автора...

Джак Ванс:
Планетата на приключенията

В поредицата си „Избрана световна фантастика” издателска къща „Бард” предложи на читателите си в две великолепни книги тетралогията на Джак Ванк „Планетата на приключенията”. Цикълът от четири кратки романа съдържа „Градът на часките”, „Слуги на уонките” (ИСФ 148) „Дирдирите” и „Пнумите” (ИСФ 149). Изящният и пестелив стил на Ванс карат книгите да изглеждат по-скоро като големи повести, отколкото като същински романи, но за това си има обяснение. То отчасти се корени във времето, в което са създавани книгите – самият край на шейсетте – както и в стила на самия Ванс.
„Планетата на приключенията” е типичен представител на приключенската фантастика от седемдесетте години – семпла, динамична и атрактивна...

Michael Chabon:
The Yiddish Policemen’s Union

Винаги, когато попадна на отличен с няколко награди роман, след чийто прочит оставам емоционално незадоволена, изпадам в съмнения относно чувствителността си. После си припомням, че след всяко гледане на „Гатака” събирам от масата мокри, сополиви кърпички и, следователно, не е възможно причината да зяпам с овчи поглед корицата да е собствената ми закоравялост. Следва повторно отгръщане на страниците, за да видя дали пък няма нещо в романа, което да съм пропуснала, нещо, което да компенсира липсата на емоции и да обясни наградите. Започвам да му правя анализ – герои, свят, идеи, фабула, стил. Най-често се питам дали след месец ще успея безпроблемно да възстановя поне един ярък образ от романа...

 

Алистър Рейнолдс: Вековен дъжд

Поредните адмирации за ИнфоДар.
Първо, трябва да се отбележи, че тази книга няма нищо общо с вселената от „Пространство на откровенията”. Това е съвсем отделен и самостоятелен роман, и доста различен от излязлата досега поредица. От една страна, няма ги размаха и мащабността, с които сме свикнали – тук действието е ограничено в доста по-тесни рамки и като време, и като пространство; а от друга – действието се развива в бъдещето, но в свят, които е 1952 година от Земният календар, и не на чужди светове, а в Париж. Има и още една любопитна разлика – тук човечеството не пъпли между звездите с огромни кораби, движещи се с подсветлинна скорост, а използва стара и изоставена, но още работеща система за преход между звездите. Нещо като галактическо метро, но такова, което заобикаля познатите закони на физиката и прави прехода между две звезди не мигновен, но и не отнемащи десетилетия...

 

l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum