Наградата „Филип Дик” 2008

Moonlight

Тазгодишната подборка на кандидати за престижната награда „Филип Дик” беше обявена още в началото на 2008 година в списание „Локус”, и оттогава читателите (на международно ниво) имат възможността да се запознаят с кандидатите, да ги прочетат, обсъдят, критикуват или хвалят. Така или иначе, номинациите са известни отдавна, но сега вече е обявен и победителят, поради което се възползвам от възможността с няколко думи да представя тазгодишните номинирани книги и почетния носител на приза на български.

И така, пръв в представянето е Йон Армстронг, с дебютния си роман Grey. В него се срещаме с Майкъл Ривърс, деветнадесетгодишния наследник на корпорацията Ривърс Груп, който отива на режисирана и излъчвана на живо среща с бъдещата си годеница – Нора, от МКГ Корпорейшън. Техният годеж е предварително уреден, но, неочаквано и за двамата, срещата приключва с това, че Майкъл и Нора наистина се влюбват. Майкъл идва от свят на диви партита, гръмка музика и калейдоскоп от крещящи дрехи и коси – свят, в който личностната идентичност се определя от това, за кое модно списание си се абонирал; но той е обърнал гръб на всичко това, за да се отдаде на света на сивото. Срещайки Нора, той открива, че и тя като него се е отказала от крещящия калейдоскоп на масовата култура, подлагайки се на същата операция като него – изкуствено премахване на колбичките в ретината на едното око, които регистрират цветовете, оставайки да вижда света единствено в оттенъци на сивото. Историята се заплита допълнително и от това, че в края на първата им среща бива извършен опит за покушение над живота на Йон. Така той се оказва насред заплетена интрига между враждуващи корпорации, от която трябва да излезе по възможност жив, а също така и да се пребори за любовта на живота си, което при тези трудни обстоятелства изобщо не е лесно. Книгата обещава интересен сюжет, и макар да не блести с изключително нови или оригинални идеи, вероятно би ви осигурила достатъчно приятно прекарване на времето, ако си направите труда да я прочетете – на английски, разбира се.

Следващият претендент за наградата е Undertow на Елизабет Беър. Роман, който според ревютата и критиките в интернет също не предлага радикално нови и интересни идеи (но пък и това си е доста трудно в съвременния пренаситен от фантастични идеи жанр), но пък авторката предлага изключително увлекателен стил на писане, невероятно колоритен свят и изключително реалистично изградени чужди форми на живот. Тук иде реч за една малка блатиста планета в пограничните райони на усвоената от човека галактика, където минната индустрия добива материал, който не се намира никъде другаде в познатия свят – омелит. Цялата планета е контролирана от корпорацията Чартър Трейд Къмпъни, която най-безскрупулно и безогледно експлоатира планетата: минните й операции замърсяват и разяждат местната разумна раса – ранидите – и унищожават малко по малко живота на цялата планета. Никой от компанията не иска да рискува огромните си печалби като признае, че ранидите са разумна раса. Сред човешкото население на планетата, обаче, има и такива, които са готови да се изправят в защита на ранидите и опустошената планета, с което започва началото на открита революция.

Дотук сюжетът звучи обещаващо, като отзивите за книгата са предимно добри, въпреки някои критики относно липса на оригиналност на сюжета, и известни пропуски в логиката на произведението, които обаче са компенсирани с увлекателен стил на писане на романа, който оставя читателя почти без дъх, отвличайки го от недостатъците на книгата. В изброените в края на статията линкове можете да надникнете в ревютата, от които съм черпила информация за книгата, за да добиете допълнителна представа за стойността на романа и подробности по сюжета.

Следващият претендент за титлата е From the Notebooks of Dr. Brain на Министър Фауст (ми такъв псевдоним си е избрал, какво да се прави ). Това всъщност е книга в книгата, и представлява дневник на психоложката, която се занимава с душевните проблеми на огромна плеяда от почти всички супергерои, които световната комикс-индустрия е успяла да роди. Когато човек отвори корицата, вътре се появява второто заглавие на „авторката” д-р Брейн – „Когато супергеройството не може да ви спаси от вас самите”. Книгата е уникална сатира, която поднася по много свеж и уникален начин различна гледна точка към психологията на супергероите. В книгата можете да срещнете психоанализа на Х-Маn, Power Girl, Iron Lass, Omnipotent Man, Летящата катерица и всевъзможни други герои от комиксите. Освен това, и тук си я има подобаващата интрига, включително и отрицателни герои колкото щеш. Добрите имат своя собствена организация, нещо като профсъюз, и в книгата са налице съответно интригите сред „нашите” за това кой да е шеф на профсъюза, има си и крамоли между отделните добри герои, конкуренция сред мадамите... въобще всичко, което бихте искали от един добър комикс плюс още нещо. Какво точно е „още нещо”-то, ще трябва да проверите сами, понеже аз като средностатистическа българка не мога да си позволя да си купувам всичко от Амазон. Иначе книгата звучи като да е добра, за по-подробно ревю англоговорящите да надникнат тук.

Следващата номинирана книга, на която ще Ви обърна внимание, е Gradisil на Адам Робъртс. Тя описва първите стъпки от заселването на човека в космическото пространство. Книгата е разделена на три части, всяка от които описва историята на едно поколение от рода Джерофи, който в продължение на три поколение играе ключова роля в обособяването на космическите заселници в самостоятелна държава, независима от земните територии и правителства. Това, което започва като проект на група богаташи, не знаещи какво да правят с парите си и поради това решили да се пробват да живеят в космоса, води до първата независима космическа колония, която трябва да се пребори за независимостта си, минавайки през всички етапи на войната – от военни нападения, през ембарго от страна на Земята, до политически катаклизми. Самата книга носи името на втората част на книгата, посветена на Градисил Джерофи – силна и волева жена, наследница на американски богаташ, която в бурното време на прехода от колония към независима държава успява с интриги и политическа воля да постигне независимостта на Горната земя (както самите заселници наричат космическия си дом).

Ally на Карен Травис също беше номинирана за наградата „Филип Дик”. За мен това беше и най-сложната, от гледна точка на достъпността на информация, книга, тъй като е част от цикъл, от който вече са публикувани четири книги, и ревютата обхващат по-скоро цялата поредица, отколкото тази конкретна книга. Шестте книги, които обхваща поредицата, проследяват отношенията между човешката цивилизация и три чужди раси, които са в постоянен конфликт помежду си. Една от трите са безерите – водна раса, която все още не е излязла на сушата. Другата раса са wess’har, които са на нивото на технологичното развитие на човечеството, дори малко по-високо; третата, също технологично развита раса, isenj, се размножава толкова бързо, че за да оцелеят индивидите й, е необходимо постоянно да завземат и усвояват нови и нови пространства и планети. Когато десетилетия след пристигането на първата човешка колония в района на трите раси пристига и полувоенна, полунаучна мисия, която има за цел едновременно и да открие колонията от християнски фундаменталисти, изгубени отдавна в този край на галактиката, и да търси подходящи за колонизиране планети, експедицията се оказва в средата на сложен конфликт. Wess’har воюват с isenj, за да защитят от експанзия и унищожаване безпомощната все още раса на безерите, а хората се оказват в сложното положение да решават чия страна да заемат.

За поредицата има изключително добри отзиви, както и конкретно за тази книга, така че англоговорящите сигурно няма да останат разочаровани (българоговорящите, разбира се, ще трябва да почакат някое издателство да я преведе).

Saturn Returns на Шон Уилямс също е много добра книга. Главният й герой, Имре Бергамекс, се събужда в неизвестен кораб, пътуващ в покрайнините на галактиката, след като е бил реконструиран от остатъците ДНК, намерени в ковчег в космическото пространство. Поради недостига на ДНК-информация, обаче, Имре е реконструиран в женско тяло, без каквито и да било спомени за себе си. След странно организирано бягство от кораба той започва да обикаля галактиката в търсене на информация за себе си и за това, кой го е убил, защо, и поради каква причина е бил реконструиран отново. Оказва се, че самият той е „дупликирал” себе си, и неколцина от живите му копия са забъркани в дълбока и тайна конспирация, която може би е причината и той да бъде убит... Светът, в който се развива действието, е вселена, в която „хората” са от три типа: първични (съществуват и живеят както съвременните хора), синглетони (способни да забавят или ускоряват своето времевъзприятие и да създават по няколко копия на самите себе си) и фортове (множествени личности, един вид кошерен разум, чийто индивидуални единици са фрагменти, но са интегрирана форма на цялото, и чувството им за време е забавено до галактическия ритъм на вселената).

Като цяло книгата обещава няколко добре прекарани часа, и почитателите на космическата опера ще имат удоволствието да прочетат и продълженията й, тъй като произведението е замислено като начало на цяла поредица, която да грабне читателя със своя уникален свят, интересни герои и неочаквани обрати.

Победителят, който тази година отнесе приза „Филип Дик”, е Nova Swing на М. Джон Харисън. Действието в този роман се развива в града Саудад, пострадал тежко, след като остатъци от разрушения Kefahuchi Tract са паднали върху планетата, създавайки Мястото – зона на вечно променящи се география и атмосфера, напълно неразбираема, непостоянна, и израждаща всичко, до което се докосне.

Книгата е твърде тежка и сложна, за да мога да я опиша подобаващо в рамките на няколко реда, пък и няма нужда – Армидриймър е написал много обстойна и хубава статия за нея, в която ви препоръчвам да надникнете и да прочетете. По всичко личи, че романът заслужено е отнесъл наградата тази година.

И така, надявам се, че успях с няколко думи да ви представя кандидатите и победителите на тазгодишната награда „Филип Дик”. Целта ми беше не толкова да възвеличая победителя, колкото да дам представа къде за какво се разказва, така че запаленият читател да може да добие представа кое произведение най-много му допада на вкус и на цвят. За съжаление, както знаете, повечето от тези книги не са преведени, и само големите ентусиасти с добър английски и с речник в ръка могат да си позволят удоволствието да четат в оригинал, но знае ли се – може пък и издателите да ни изненадат приятно, и да видим някои от тези романи на български език.

Свързани статии:

М. Джон Харисън: Nova Swing - ревю

Коментирай...