Анотация на издателя: От векове хората очакват срещата си с извънземна цивилизация, но когато най-сетне тя се осъществява, резултатът е обезкуражаващ. Хората от Земята са закъснели – Галактиката вече е поделена между силните раси. На по-младите е отредена ролята на винтчета в сложната структура на междузвездното общество – те трябва да правят само това, което могат най-добре и да не се надяват на повече. Хората са принудени да се примирят с дейността си като космически превозвачи – само те могат да издържат момента на джампа, мигновеното прескачане на разстояния от светлинни години. Само че удовлетворява ли търговията с космически дрънкулки амбициозното човечество, или все пак то ще се опита да намери своя път и да застане наравно със силните?
Анотация на издателя: Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг – запечатано от несравнимия Рей Бредбъри.
Анотация на издателя: Лятото на 1928-а е златно време за едно подрастващо момче. Лято на ябълкови дръвчета, окосени ливади и нови гуменки; на бране на глухарчета и на преяждане с вкусните гозби на баба; време на скърби и чудеса, на златни пчели. Магично лято, през което времето сякаш е спряло в живота на дванайсетгодишния Дъглас Споулдинг – запечатано от несравнимия Рей Бредбъри.
100 Разказа от Рей Бредбъри
Анотация на издателя: Докато станах на двайсет и две или двайсет и три, пишех разказите си до късно след полунощ – необичайни истории за призраци и привидения, за неща в буркани, които бях виждал във вмирисани на кисела пот панаири, за приятели, изгубени във вълните на езерата, за съпрузи в три сутринта, които трябваше да летят нощем, за да не бъдат убити от светлината.
Трябваха ми много години, за да се измъкна от таванската стаичка, където трябваше да се справям със собствената си смъртност (основна тийнейджърска грижа), и да стигна до дневната, а оттам – до моравата пред къщата, слънчевите лъчи и глухарчетата, готови да бъдат направени на вино.
Излизането на моравата и събиранията с роднините на Четвърти юли ми даде не само историите за Грийнтаун, Илинойс, но и ме запрати към Марс; следвайки съвета на Едгар Райс Бъроус и Джон Картър, взех със себе си багажа от детството, чичовците, лелите, мама, татко и брат ми. Всъщност, когато стигнах на Марс, те вече ме чакаха там – или пък бяха марсианци, които приличаха на тях. Разказите за Грийнтаун, намерили място в неочаквания роман „Вино от глухарчета”, и разказите за Червената планета, наблъскали се в другия случаен роман „Марсиански хроники”, бяха писани през същите години, в които тичах до бъчвата за дъждовна вода до къщата на дядо ми и баба ми, за да загреба от нея всички спомени, митове и асоциации от онова време.
Успоредно с това пресъздавах роднините си като вампири, обитаващи градче, подобно на онова от „Вино от глухарчета”, мрачен първи братовчед на градчето на Марс, където загина Третата експедиция. Така животът ми минаваше по три начина – като градски изследовател, космически пътешественик и скитник с американските братовчеди на граф Дракула.
Не знам дали вярвам в предишни животи, нито съм сигурен, че мога да живея вечно. Но онова момче вярваше в двете и го оставих да вярва. То написа разказите и романите ми. То движи гадателската дъска и казва Да или Не на спотайващите се истини и полуистини. То е кожата, през която преминават всички неща и се излагат на хартия. Доверих му своите страсти, страхове и радости. И то рядко ме е подвеждало.
Планетата на приключенията, кн. 1 Джак Ванс
Ревю на романа прочетете ТУК, а откъс можете да намерите ТУК.
Анотация на издателя: Тчай е планета, обикаляща около звездата Карина 4269, намира се на 212 светлинни години от Земята. Тя е заселена с четири съперничещи чуждоземни раси, враждуващи помежду си, на нея живеят и местните пнуми, а също и различни човешки видове, някои от които са роби или слуги на чуждоземците. Насекомоподобните пнуми са първоначалните обитатели на Тчай. Историята им се простира на милиони години в миналото и те гледат на нашествениците като на пикантна добавка към блестящото разнообразие на своя свят, макар че по-могъщи раси са ги принудили да се заселят под земята. Еволюционно свързани с тях са фунгите, склонни към самотен живот хищници с чудновати навици. Гущероподобните часки са пристигнали на планетата около стотина хиляди години преди началото на събитията в книгата и са разделени на три враждуващи фракции – декадентските стари часки, цивилизованите сини часки и подивелите зелени часки. Хищните дирдири и амфибийните уонки са дошли сравнително скоро и в началото са воювали помежду си, но в момента поддържат несигурен мир и относителен военен паритет.
Анотация на издателя: Потиснатите човешки раси включват пнумеци, часкоиди, дирдирхора и уонкоиди – всичките по един или друг начин се стараят да наподобяват своите покровители. За целта са били използвани селективно размножаване, хирургични способи и желанието на хората да се оприличават със своите господари. Пнумеците се държат в покорство чрез лекарства, часкоидите искрено вярват, че са междинен стадий от развитието на часките, дирдирхората се смятат за дегенерирал клон на дирдирите и се стараят всячески да изгладят различията с тях, а уонкоидите са единствените преводачи на уонките и като такива манипулират в своя полза господарите си. Целта на Ванс е да покаже колко различно може да стане човечеството след хилядогодишна еволюция в чуждоземна среда, макар че мотивите на отделните човешки подраси не са сходни.
Това е сцената, на която се появява разузнавачът Адам Рейт, единственият оцелял от космическа мисия, който открива, че планетата е заселена не само с чужди раси, но и с наследници на хората, откарани от родната планета преди десетки хиляди години.
Последните две книги от четирилогията описват опитите на Адам Рейт да се сдобие с космически кораб и заедно с верните си другари да се завърне на Земята, борбата му с опасния престъпник Айла Гмуреца, опасната игра с дирдирите и скитанията из подземния свят на пнумите.
Импрерията на ангелите (Танотонавтите, кн. 2) Бернар Вербер
Ревю на тази книга очаквайте в следващия ни брой, а ТУК можете да прочетете статия за първата книга от поредицата.
Анотация на издателя:
Във втория том, “Империята на ангелите”, получил авторитетната награда “Жул Верн”, героят-танатонавт Микаел Пенсон загива при катастрофа и се пренася в света на ангелите. Къде се намира този свят, как е организиран, с какво се занимават ангелите-хранители, как ръководят своите подопечни “клиенти” на Земята и какво е следващото ниво, до което ще стигне човекът – на тези въпроси “дава отговор” френският писател с може би най-продуктивното въображение в своя жанр. Читателят научава също така дали съществуват извънземни и разполагат ли и те като земляните със свой рай. С “Империята на ангелите” Вербер предлага на вече многобройните си и в България почитатели едно крайно любопитно и занимателно четиво с отворен финал, който ни подготвя за третия том на трилогията – “Ние, боговете”, от своя страна поставящ началото на нова трилогия.
2012 Война на душите Уитли Стрийбър
Анотация на издателя: 21 декември 2012 година може да е една от най-важните дати в историята. На всеки двадесет и шест хиляди години Земята и Слънцето застават в една линия с точния център на Галактиката. Ще се случи отново в 11:11 сутринта на 21 декември 2012, а древните маи са изчислили, че това ще отбележи края на света – не само на тази епоха, но и на съзнателността, каквато я познаваме.
Но какво наистина ще се случи? Краят на света? Нова ера за човечеството? Нищо? При последното такова събитие кроманьонецът внезапно e започнал да създава изкуство в пещерите на Южна Франция, което до ден-днешен остава една от най-необяснимите промени в човешката история.
Сега Уитли Стрийбър изследва 2012 година в монументална художествена творба, която ще зашемети читателите с проникновенията си и наситеността на повествованието, докато загадъчно извънземно присъствие внезапно извира от свещените места навсякъде по света, за да изтръгне човешките души от телата им и да роди невъобразим хаос.
Камуфлаж Джо Холдеман
Анотация на издателя: Без никой да знае, от хиляди години две същества се скитат по Земята. Всеки от чуждоземците не подозира за съществуването на другия, но двамата споделят общ спомен за загадъчен потънал предмет – и влечение към дълбините на океана. Единият, наричан изменчивия, оцелява, като се адаптира и приема формата на различни организми. Другият, хамелеонът, просто унищожава всеки и всичко, което заплашва съществуването му.
Но ето, че идва време, когато тайнственият обект е изваден от падината Тонга и призовава двамата да се съберат при него. От много поколения двете същества живеят на Земята. Време е да се срещнат. Но хамелеонът е твърдо решен, че на планетата има място само за един от двамата...
Дванайсет по пладне. Разкази Алексей Христов
Анотация на издателя: "В "Дванайсет по пладне" става дума за текстове от "най-чистата проба" фантастика – фантастиката не като апокалиптични киберистории и технически главоблъсканици, пълни с жироскопи и галактически гари, а фантастиката като разширяване на периметъра на човешкото зрение и отвъд "осветените" области, като изследване на периферията на психиката, като мистика, клонирана между полюсите "сън" и "смърт" в десетки междинни разновидности, сред които човекът блуждае и търси най-истинското си лице..."
Деян Енев
"...Радвам се, че се е появила такава интересна и оригинална проза и ми се ще час по-скоро да й се порадват и други ценители на стойностната литература."
Атанас Свиленов
Нямам какво друго да кажа на ИнфоДар, освен „Браво!”. Благодарение на тях се утвърди на родния книжен пазар Лукяненко, и ето че за радост на феновете му излезе и „Студени играчки са звездите”.
Всъщност това е колкото добра, толкова и странна книга. Само една преди нея е била, плюс-минус няколко страници, като срязана през средата. „Само напред” на Майкъл Маршал Смит въплъщава в себе си сякаш двете крайности на Зелазни – от абсолютния екшън в първата половина до пълната психария и хаховщина във втората част. Не ме разбирайте погрешно, книгата си е много добра, просто този преход не е много характерен за какъвто и да е вид повествование, а и изобщо не е лесен за автора...
В поредицата си „Избрана световна фантастика” издателска къща „Бард” предложи на читателите си в две великолепни книги тетралогията на Джак Ванк „Планетата на приключенията”. Цикълът от четири кратки романа съдържа „Градът на часките”, „Слуги на уонките” (ИСФ 148) „Дирдирите” и „Пнумите” (ИСФ 149). Изящният и пестелив стил на Ванс карат книгите да изглеждат по-скоро като големи повести, отколкото като същински романи, но за това си има обяснение. То отчасти се корени във времето, в което са създавани книгите – самият край на шейсетте – както и в стила на самия Ванс.
„Планетата на приключенията” е типичен представител на приключенската фантастика от седемдесетте години – семпла, динамична и атрактивна...
Винаги, когато попадна на отличен с няколко награди роман, след чийто прочит оставам емоционално незадоволена, изпадам в съмнения относно чувствителността си. После си припомням, че след всяко гледане на „Гатака” събирам от масата мокри, сополиви кърпички и, следователно, не е възможно причината да зяпам с овчи поглед корицата да е собствената ми закоравялост. Следва повторно отгръщане на страниците, за да видя дали пък няма нещо в романа, което да съм пропуснала, нещо, което да компенсира липсата на емоции и да обясни наградите. Започвам да му правя анализ – герои, свят, идеи, фабула, стил. Най-често се питам дали след месец ще успея безпроблемно да възстановя поне един ярък образ от романа...
Поредните адмирации за ИнфоДар.
Първо, трябва да се отбележи, че тази книга няма нищо общо с вселената от „Пространство на откровенията”. Това е съвсем отделен и самостоятелен роман, и доста различен от излязлата досега поредица. От една страна, няма ги размаха и мащабността, с които сме свикнали – тук действието е ограничено в доста по-тесни рамки и като време, и като пространство; а от друга – действието се развива в бъдещето, но в свят, които е 1952 година от Земният календар, и не на чужди светове, а в Париж. Има и още една любопитна разлика – тук човечеството не пъпли между звездите с огромни кораби, движещи се с подсветлинна скорост, а използва стара и изоставена, но още работеща система за преход между звездите. Нещо като галактическо метро, но такова, което заобикаля познатите закони на физиката и прави прехода между две звезди не мигновен, но и не отнемащи десетилетия...
