|
|
         
|
Винаги, когато попадна на отличен с няколко награди роман, след чийто прочит оставам емоционално незадоволена, изпадам в съмнения относно чувствителността си. После си припомням, че след всяко гледане на „Гатака” събирам от масата мокри, сополиви кърпички и, следователно, не е възможно причината да зяпам с овчи поглед корицата да е собствената ми закоравялост. Следва повторно отгръщане на страниците, за да видя дали пък няма нещо в романа, което да съм пропуснала, нещо, което да компенсира липсата на емоции и да обясни наградите. Започвам да му правя анализ – герои, свят, идеи, фабула, стил. Най-често се питам дали след месец ще успея безпроблемно да възстановя поне един ярък образ от романа – дали ще е описание на гето, конкретна случка или определено чувство е без значение. Обикновено намирам поне една характерна за книгата особеност, която остава в паметта ми. В случая с The Yiddish Policemen’s Union, уви, това ще е протяжността на действието. Майкъл Шайбън е нова звезда на американската литературна сцена. Носител на наградата „Пулицър” за биографичната книга The Amazing Adventures of Kavalier & Clay, тази година, благодарение на The Yiddish Policemen’s Union, отнесе и три от най-значимите награди във фантастичния жанр – „Небюла”, „Локус” и „Хюго”. Ето и причината да се насоча към романа – все пак, доста обещаващо звучи това, че е бил на първо място в класацията на New York Times няколко седмици подред, а и че читатели и критици оценяват книгата като най-добрата за годината в жанра. Е, може би трябваше да пропусна. Преди всичко романът трудно може да бъде определен като фантастика. В интервю за сп. „Локус” авторът твърди, че книгата е била замислена като комбинация от криминале и алтернативна история, а за ключов трети елемент е избрал „въпросът за евреите”. За себе си мога да кажа, че елементите на алтернативността бяха изнесени някъде на заден фон и определено недостатъчно очертани, за да се нарече романът алтернативна история. Действието се развива в наши дни. Независимата държава Израел не е била създавана след Втората световна война, а голяма част от европейските евреи са се преместили в Аляска, за да избегнат Холокоста. Колонията тръпне в очакване на промените, които ще настъпят след оттеглянето на САЩ от тази територия, за да бъде възстановена пълноправната собственост на местните индиански племена. Едни попълват и подават документи, за да могат да останат, а други се подготвят за пътуването към други колонии – в САЩ при роднини или в обещания град Йерусалим, където е съсредоточена една от по-фундаменталистки настроените секти. Не и ченгето Ландсман. За него бъдеще няма, а настоящето е съсредоточено в разрешаването на поредния случай на убийство, докопването до следващата бутилка и вечното ровене в собствените му спомени и съмнения. Завръзката на сюжета започва с намирането на труп в хотела, където живее Ландсман. Проблемен се оказва факта, че случаят е официално приключен като „самоубийство от свръхдоза”, и че мъртвият мъж е единствения син на равина, наставник на голяма местна секта. Колкото повече Ландсман задълбава в случая, толкова повече хора се опитват да го спрат. Макар романът да притежава всички необходими елементи за заплитането на интересно криминале (сещате се – очукано от живота ченге, лошковци от различни групировки, дори привлекателна мадама), за съжаление не е успешно такова. Просто онова, което предполага криминалето – загадка, търсене на доказателства, екшън и разрешение на загадката – е удавено в ужасяваща описателност. С богатия си и изразителен език Шайбън умело описва както героите, така и обстановката. Но за мое съжаление се спира на всякакви странични детайли, епизодични герои и несъществени за развитието на действието елементи от живота на колонията. Развитието на сюжета е затлачено във философски размисли относно това, дали има Бог, дали Израилевия род е помазан с благословия или проклятие, дали потенциалният месия – онзи, който се ражда веднъж на поколение, отхвърленият от обществото праведник – ще спаси някога човечеството. Същевременно алтернативната история почти не присъства – тя е изнесена в няколко кратки изречения, пръснати тук-там из повествованието, колкото да се намекне на читателя, че има някакъв свят извън колонията.
|
||||||||||||||
Ако търсите добре написано четиво, в което да се вглъбите и което да ви накара да се замислите за вярата в божественото, вероятно това е вашата книга. Ако търсите добро криминале или алтернативна история, то The Yiddish Policemen’s Union не е точно за вас. Романът в никой случай не е слаб, но четиристотин страници мирова скръб и отчаяние от еврейската диаспора без почти никакъв сюжет успяха да ме изкарат от кожата ми. И да ме накарат да се зачудя, действително ли Шайбън е заслужил наградите си във фантастичния жанр, или просто наблюдаваме поредната проява на политкоректност? 