 |  |
| | |
 |
 |
         
|
Дългоочакваната екранизация на една от най-популярните съвременни английски книги съвсем естествено ни споходи в мразовития декември. Хем по Коледа и Нова година гледаемостта е най-висока, хем голяма част от действието в продукцията се развива в още по-заледения Север, хем периодът е доказано удачен от към шансове за Оскари. С един куршум – тридесет и три заека. Понякога популярността на книгата, по която се снима филмът е сериозна подкрепа при разпространението му, друг път изиграва лоша шега. Случаят клони към втория вариант. „Тъмните му материи” разбуни духовете преди години, развиха се сериозни и не до там дискусии, стигна се до изявления на църковни общества, което накара още няколкостотин хиляди души да вземат и да прочетат трилогията. Едва ли Пулман е желал, а още по-малко очаквал подобен интерес.
Но той е факт, милиони са изчели книгите и очакват нещо определено при филмирането им – тежка задача за снимачния екип. Крайъгълният камък в поредицата е „скандалния” възглед за духовността и институционализирането на религията, тема не съвсем детска и пълна с „подвижни пясъци” за който и да било холивудски продуцент. На Крис Вайц се е наложило да избегне редица ключови моменти в повествованието и да замъгли други (въпреки протестите на Пулман), за да запази широкия спектър на аудиторията. Светът е пресъздаден с почти педантична точност, а разните му там особености като демоните и алетиометъра са над черта обяснени в зрелищния петминутен пролог, изключващ последващи въпроси. Прекрасно са пресъздадени залите в Колежа Джордан, зловещия Магистраториум, замайващата необятност на Северния полюс, обърнато е внимание на най-дребните детайли в по жюлверновски футуристичното общество (дирижабли, колесни параходи с платна, каляскоподобни коли).
Съпътстващата анимация оправдава 180 милионния бюджет на филма. Режисьорът не градира вниманието върху персонажите на основа величината на хонорара им, а с ръката на опитен кукловод успява да развие десетките герои директно пред очите ни. И то не само героите хора, а и героите демони или животни. Йорек Бирнисон е толкова жив, колкото изобщо може да бъде и дори леко по-артистичен от Стивън Сийгъл например. Екшън сцените са майсторски „пипнати”.
Изхитрявайки се да покрие критериите за безкръвния PG-13 клас филми, Вайц ни представя изключително брутална битка между мечките, в която откъсването на челюст изглежда съвсем на място, финалната масова бойна сцена е сериозен реверанс към наивността на първите „Междузвездни войни”. Сюжетът на филма отблизо следва развитието на книгата и затова няма да се спирам на него. Някои волности може би са оправдани, но финалът, подаден по такъв начин (и натвърдващ за намерението на режисьора за ранно героизиране на лорд Азраел), вече намирисва на осакатяване. А може и да не съм права, може в следващата част ведно с порасналите герои да видим и един по-смел режисьор. Ще чакаме.
Любопитни факти: Първоначално за режисьор е поканен Крис Вайц, но той отказва, заради прекалено сложния от техническа гледна точка снимачен процес. С проекта се заема Ананд Такер, но и той се отказва. И в крайна сметка Вайц довършва започнатото. Филип Пулман си е мислил за Никол Кидман, описвайки госпожа Колтър. Даниел Крейг (лорд Азриел) вече е бил екранен партньор и с двете основни актриси в проекта – с Ева Грийн в „Казино Роял” и с Никол Кидман в The Invasion.
|
||||||||||||||||||||||||
Големият бюджет на филма поставя New Line Cinema в деликатното положение на изчакващ събиране на достатъчно приходи, защото ако първата част от трилогията не възвърне вложените в нея пари, зрителите няма да видят продълженията. 