|
|
         
|
Beowulf
Поредният опит за заснемане на знаменития англосаксонски епос (най-дългата поема на древноанглийски език, написана преди повече от 1300 години), този път в цифров формат Real D. Използването на технологията motion capture – метод за анимиране на живи персонажи, според който актьорите изиграват ролите си с костюми, облепени с датчици, отчитащи движенията на основните им мускулни групи, а в случая с Рей Уинстоун (Beowulf), и с движението на околоочните мускули. Художниците разработват триизмерни модели на различните помещения, улици и местности, както и на действащите лица, като копират движенията на актьори. Като резултат се получават реалистично движещи се герои, показващи истински емоции, които могат да се поставят във всякакви ситуации, да се заснемат под невероятни ъгли, да се украсят с богат асортимент от белези, да се подмладят или състарят в зависимост от сюжетното развитие. Напълно реалистично може да бъде развит образ на персонаж от неговото раждане до смъртта му. Методът motion capture позволява Beovulf да бъде сред основните претенденти за Оскар в категория „Анимационни филми”.
В случая виждаме развита в пълна степен и т.нар. „хореография на камерата” – излитането и светкавично връщане в близък план при разговора в лодката по време на бурята в началото на филма или динамично заснетата сцена с боя с дракона, за която операторът Робърт Пресли със сигурност ще бъде номиниран за Оскар. Изпълнението на филма е максимално близко до реалистичното, цели сцени зрителят остава с впечатлението, че гледа нормален игрален филм, а не триизмерна графика. За прокарване на новата революционна техника на заснемане продуцентите наемат не млад и напорист режисьор, а опитния майстор Робърт Земекис, чиято първа стъпка в жанра „Полярен експрес” стана известен със „стъклените лица” на CGI-персонажите. Тук, можем уверено да твърдим, положението чувствително се е подобрило в това отношение.
Събитията във филма се развиват в приказна епоха, в мъгливото далечно минало, наситено с герои и зверове, приключения и смелост, богатство и слава, когато изключителният воин Беоулф спасява древно датско кралство от чудовището-великан Грендел и неговата майка. След което старият крал Хротгар му отстъпва трона и жена си Уетлоу. Ще повтори ли той грешките на предшественика си, ще бъде ли мъдър владетел, съпруг и човек? Зрелищност и действие са думите описващи лентата. Тогава защо са поканили Нийл Геймън за съсценарист? Да вкара малко сарказъм, да освежи сивата средновековна обстановка. Музиката на талантливия Алън Силвестри плътно се втъкава в атмосферата, като едновременно с това я обогатява. Филмът е изпълнен с голота и насилие, липсва само нецензурния език, но и него обещават за режисьорската версия и в тази светлина леко недоумение буди класифицирането му като PG-13, все пак Грендел разкъсва на парчета сума ти народ още в началото на филма, а при втората си поява се сражава с напълно голия Беоулф цели десет минути (добре, че Земекис не е последовател на Кроненберговия супер реализъм в стил „главния герой по гол задник яко млати лошите”).
Редом с това екшън напрежение не се е получило, екранното време между битките протича мудно и тегаво, експериментите с добре познатото писание и неговото охоливудяване не са изцяло в полза на качеството на крайния продукт. Геймън и Айвъри доста са си поиграли с историята, добре позната на десетки поколения – вещицата тук не е кикимора, не е драконка, а „от секси най-секси” въплъщението на Анджелина Джоли, да не споменаваме слуховия проблем на Грендел. „Беоулф” ни показа възможностите на съвременните технологии и CGI-анимацията. Дали това е бъдещето на киното, ще кажат зрителите и… събраните приходи. Официален сайт на филма - http://www.beowulfmovie.com/ 
|
|||||||||||||||||||||||||
