Жизел е прекрасна девойка от двуизмерно приказно кралство, напълно надеждно влюбена в чаровния принц, когото още никога не е виждала и поради тази причина страшно опротивяла на неговата властна мащеха-магьосница. С много подлост и малко магия кралица Нариса отпраща наивната мечтателка в едно от малкото места на света, където любовта е фикция – съвременен Манхатън. Оказвайки се в огромния, забързан и дистанциран град, Жизел нито за момент не изгубва своята слънчева усмивка и положителна нагласа към живота. Освен крадци и грубияни, тя среща адвоката-работохолик Робърт Филип и симпатичната му дъщеричка Морган, които я отвеждат в дома си. Чаровният принц, последван от вярната катерица Пип (може и някакво друго животинче да е, не съм биолог все пак) се впуска в дълго преследване през десетки опасности, бой с автобуси и катастрофи с велосипеди, за да открие и спаси своята любима.
Двуличният му слуга Натаниъл (вече съвсем безнадеждно влюбен в злата кралица) прави всичко по силите си да отрови красавицата и така да попречи на събирането на влюбената двойка. Много песни, танци, красиви костюми и още по-красиви очи (мъжки), феерия от цветове и нещото, заради което си струва да гледате филма – Пип. Най-артистичната компютърно създадена животинка, която съм виждала до този момент. В пъти по-артистична от всички живи актьори във филма взети на куп. Сцената в ресторанта, в която се опитва да обясни на принца за зловещите планове на Натаниъл да отрови Жизел е най-удачното попадение в цялата продукция. Загубата на способността да говори в реалния свят съществено допринася за комичността на ситуацията, защото се налага обясненията да се извършват на принципа на небезизвестната игра „Познай филма по мимики и жестове” – още една десятка за режисьора Кевин Лима. За това, че животинката е и негова любимка говори фактът, че сам я е озвучил накрая.
Красива и оригинална в изпълнението си приказка, въпреки десетките реверанси към Спящата красавица, Снежанка, Красавицата и звяра и други. За деца и не само. Чудесно подбрани изпълнители в лицето и гласа на Джеймз Марсдън, Сюзън Сарандън, Тимъти Спол. Много възхваляваната Ейми Адамс обаче е далеч от желания образ – само големи очи и пърхане с мигли не стигат, трябва и нужното излъчване, което в случая почти липсва (а може и нарочно да е търсена подобна изкуственост, нали е приказка). Патрик Демпси и на 20 не беше особен хубавец, а на 40 пък съвсем не влиза в образа на рицаря в сияйни доспехи. Но може и това да е направено с някаква умисъл, която да не мога да схвана. Това и прекалено добрия трейлър са основните минуси на филма. Как може един добър трейлър да бъде в минус за филма, който представя? Ами много просто – когато всичко интересно и забавно е събрано в него и няма какво повече да видиш в останалите час и половина. Освен катерицата. О, да!
Дългоочакваната екранизация на една от най-популярните съвременни английски книги съвсем естествено ни споходи в мразовития декември. Хем по Коледа и Нова година гледаемостта е най-висока, хем голяма част от действието в продукцията се развива в още по-заледения Север, хем периодът е доказано удачен от към шансове за Оскари. С един куршум – тридесет и три заека. Понякога популярността на книгата, по която се снима филмът е сериозна подкрепа при разпространението му, друг път изиграва лоша шега. Случаят клони към втория вариант. „Тъмните му материи” разбуни духовете преди години....
Филмът може да бъде описан с една дума: „мрачен” – типичен „филм ноар”, в който героите или са изгубили всичко ценно в живота си, или предстои да го изгубят. Тъмни краски, кърваво туптящи ефекти, история на границата на лудостта. Като в играта "Постал 2", на главния герой се налага да се дрогира, за да „усили” сърцето си и завърши мисията. Ставаме свидетели на действието през погледа на Кевин Давидов – бивш полицай, обладан от идеята да спаси живота на поредното отвлечено дете, борейки се с преследващите го вътрешни демони. У него съзирам нещо от трагичността на Марлоу и фатализма на Хари Ейнджъл (героя на Мики Рурк от "Ангелско сърце"). Историята щеше да бъде типичен трилър, ако авторите не бяха толкова запалени почитатели на „Заразно зло”...
“Кошмарът преди Коледа” - едно много хубаво анимационно филмче, което гледах наскоро.
За какво се сещате, когато чуете “анимация”? За дългокоси принцеси, говорещи зайци и прочие менажерия? За пастелни и приятни цветове с лекичка мелодия на заден фон?
А какво очаквате от анимация с “Коледа” в заглавието си? Елфчета в зелено, пълничък старец в червено, изрисувана шейна и - разбира се - неизменните звънчета в музиката…
“Кошмарът преди Коледа” си има и елфите, и шейната, и стареца, и звънчетата, въпреки че това си остава единственото, доближаващо го до идеята ни за коледен филм...
Само в мълчанието има слово,
само в мрака светлина,
само в смъртта – живот;
ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса. За мен светът на Урсула Ле Гуин е един от най-вълшебните, създавани някога. “Магьосникът от Землемория”, “Гробниците на Атуан”, “Другият вятър”, “Техану”, както и “Приказки от Землемория” и “Другият вятър” са ме накарали да възприемам света като приказка, в която всички сме свързани - дракони или човеци, и мечтаем за последния бряг, край който ще приседнем и ще си починем от търсенето на себе си..
Поредният опит за заснемане на знаменития англосаксонски епос (най-дългата поема на древноанглийски език, написана преди повече от 1300 години), този път в цифров формат Real D. Използването на технологията motion capture – метод за анимиране на живи персонажи, според който актьорите изиграват ролите си с костюми, облепени с датчици, отчитащи движенията на основните им мускулни групи, а в случая с Рей Уинстоун (Beowulf), и с движението на околоочните мускули. Художниците разработват триизмерни модели на различните помещения, улици и местности, както и на действащите лица, като копират движенията на актьори...
За да направиш римейк на най-обичания и най-известен детски филм в историята на киното, се изисква смелост и въображение, каквито не са липсвали на Стивън Лонг Мичъл и Крейг ван Сикъл. Всеки е гледал или най-малкото чувал за класическата екранизация по романа на Франк Баум от 1939-а „Магьосникът от Оз”. Общо взето един емблематичен филм за ерата на мюзикълите и за самата Джуди Гарланд, с който са израснали няколко поколения...
