“Кошмарът преди Коледа” – едно много хубаво анимационно филмче, което гледах наскоро.
За какво се сещате, когато чуете “анимация”? За дългокоси принцеси, говорещи зайци и прочие менажерия? За пастелни и приятни цветове с лекичка мелодия на заден фон?
А какво очаквате от анимация с “Коледа” в заглавието си? Елфчета в зелено, пълничък старец в червено, изрисувана шейна и - разбира се - неизменните звънчета в музиката…
“Кошмарът преди Коледа” си има и елфите, и шейната, и стареца, и звънчетата, въпреки че това си остава единственото, доближаващо го до идеята ни за коледен филм.
Основната фабула се основава на принципа на обособеност на празниците. А именно - всеки основен празник е уютно сврян в свое собствено градче, посветено само на него.
И така: решената в напълно мрачни и подобаващо депресиращи цветове история започва в градчето на Вси светии, където властват кокетна шайка средностатистически кошмари (големи, подути мъртви бебета, вещици, дяволи и вампири, торбалан, ходещи мъртъвци и всякакви останали вариации на тема “кокали и мърша”).
Главният герой - Джак Скелингтън, Тиквения крал, един от най-човешките персонажи, е в ролята на уморената от своето величие звезда. В търсене на уединение Джак случайно открива града на Коледа, заедно с всичките му цветове, светлини и прелести, и остава напълно и абсолютно запленен от него (тук е една от най-сладките песнички във филма). А покрай това въодушевление, изцяло по детски, решава да си присвои този празник, повличайки цялото вси-светийско градче със себе си. Оттам идват и основните проблеми, заплитащи сюжета, за които няма да ви разказвам, в случай че решите да изпитате сами удоволствието от гледането на това брилянтно филмче.
Филмът, смесица между рисувана анимация и пластелинена покадрова мъка, е брилянтно изпълнен в техническо отношение. Типажите са зашеметяващо изразителни, запомнящи се и пълни с излъчване.
Стара идея на Тим Бъртън, към която той се връща, след като вече е утвърдил името и авторитета си на брилянтен ум, “Кошмарът преди Коледа” е пример за това как може да се прави нестандартна, но въпреки това разбираема и харесвана анимация.
Музиката е на Дани Елфман, който също така “изпява” Джак. Филмът е наситен с много и все хубав звук. Риска на моменти да заприлича на мюзикъл го има, макар и това по съвсем никакъв начин да не наранява излъчването на анимацията (дали е поради липсата на пеещи птички и принцеси, или заради смислените, макар и леко хапливи текстове и таланта на музикантите - и аз не знам).
Създаден през 1993 година, филмът не губи нищо от отминаването на годините. На Запад е достъпен и в триизмерен формат - изживяване, за което мога само да си мечтая.
Съдържащ значително по-малко коледно настроение, отколкото заглавието му предполага, "Кошмарът" си остава актуален за гледане през цялата година.
Дългоочакваната екранизация на една от най-популярните съвременни английски книги съвсем естествено ни споходи в мразовития декември. Хем по Коледа и Нова година гледаемостта е най-висока, хем голяма част от действието в продукцията се развива в още по-заледения Север, хем периодът е доказано удачен от към шансове за Оскари. С един куршум – тридесет и три заека. Понякога популярността на книгата, по която се снима филмът е сериозна подкрепа при разпространението му, друг път изиграва лоша шега. Случаят клони към втория вариант. „Тъмните му материи” разбуни духовете преди години....
Филмът може да бъде описан с една дума: „мрачен” – типичен „филм ноар”, в който героите или са изгубили всичко ценно в живота си, или предстои да го изгубят. Тъмни краски, кърваво туптящи ефекти, история на границата на лудостта. Като в играта "Постал 2", на главния герой се налага да се дрогира, за да „усили” сърцето си и завърши мисията. Ставаме свидетели на действието през погледа на Кевин Давидов – бивш полицай, обладан от идеята да спаси живота на поредното отвлечено дете, борейки се с преследващите го вътрешни демони. У него съзирам нещо от трагичността на Марлоу и фатализма на Хари Ейнджъл (героя на Мики Рурк от "Ангелско сърце"). Историята щеше да бъде типичен трилър, ако авторите не бяха толкова запалени почитатели на „Заразно зло”. ...
Жизел е прекрасна девойка от двуизмерно приказно кралство, напълно надеждно влюбена в чаровния принц, когото още никога не е виждала и поради тази причина страшно опротивяла на неговата властна мащеха-магьосница. С много подлост и малко магия кралица Нариса отпраща наивната мечтателка в едно от малкото места на света, където любовта е фикция – съвременен Манхатън. Оказвайки се в огромния, забързан и дистанциран град, Жизел нито за момент не изгубва своята слънчева усмивка и положителна нагласа към живота ...
За да направиш римейк на най-обичания и най-известен детски филм в историята на киното, се изисква смелост и въображение, каквито не са липсвали на Стивън Лонг Мичъл и Крейг ван Сикъл. Всеки е гледал или най-малкото чувал за класическата екранизация по романа на Франк Баум от 1939-а „Магьосникът от Оз”. Общо взето един емблематичен филм за ерата на мюзикълите и за самата Джуди Гарланд, с който са израснали няколко поколения...
Поредният опит за заснемане на знаменития англосаксонски епос (най-дългата поема на древноанглийски език, написана преди повече от 1300 години), този път в цифров формат Real D. Използването на технологията motion capture – метод за анимиране на живи персонажи, според който актьорите изиграват ролите си с костюми, облепени с датчици, отчитащи движенията на основните им мускулни групи, а в случая с Рей Уинстоун (Beowulf), и с движението на околоочните мускули. Художниците разработват триизмерни модели на различните помещения, улици и местности, както и на действащите лица, като копират движенията на актьори...
Само в мълчанието има слово,
само в мрака светлина,
само в смъртта – живот;
ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса. За мен светът на Урсула Ле Гуин е един от най-вълшебните, създавани някога. “Магьосникът от Землемория”, “Гробниците на Атуан”, “Другият вятър”, “Техану”, както и “Приказки от Землемория” и “Другият вятър” са ме накарали да възприемам света като приказка, в която всички сме свързани - дракони или човеци, и мечтаем за последния бряг, край който ще приседнем и ще си починем от търсенето на себе си...