Черен сняг

Моарейн

Филмът може да бъде описан с една дума: „мрачен” – типичен „филм ноар”, в който героите или са изгубили всичко ценно в живота си, или предстои да го изгубят. Тъмни краски, кърваво туптящи ефекти, история на границата на лудостта. Като в играта "Постал 2", на главния герой се налага да се дрогира, за да „усили” сърцето си и завърши мисията. Ставаме свидетели на действието през погледа на Кевин Давидов – бивш полицай, обладан от идеята да спаси живота на поредното отвлечено дете, борейки се с преследващите го вътрешни демони. У него съзирам нещо от трагичността на Марлоу и фатализма на Хари Ейнджъл (героя на Мики Рурк от "Ангелско сърце"). Историята щеше да бъде типичен трилър, ако авторите не бяха толкова запалени почитатели на „Заразно зло”. И така в живота на Кевин активно се намесва секта, отговорна за отвличането на детето, която крие древна тайна, решаваща съдбините на света. Трябва да умрат избрани хора, за да се унищожи всичко. Унищожение, водещо до ново начало.

"Черен сняг" е интересен проект на група ентусиасти, с чийто режисьор и главен изпълнител Палмиро Гилев проведохме последващото интервю:

Защо точно „Черен сняг”?

Самото заглавие „Черен сняг” дойде от един сън, където атмосферата бе покрита от снежна обвивка. Историята в съня е доста различна, но много по-трудна за реализиране. Но заглавието реших да запазя за въпросния филм, защото е нещо, което не се среща често, като идея или заглавие.

Кои са членовете на екипа, създал филма?

Част от членовете на екипа са мои приятели. Отначало бях планирал работа с петима души, които въпреки ентусиазма им не бях убеден, че ще останат докрая. Скоро случайно попаднах в СХУПИ (приложното училище), където на по бира с компания споменах за идеите, които смятам да заснема, и изведнъж много хора проявиха голямо желание да участват. Голяма част от статистите се появиха именно оттам. Две момичета (злодейката и момичето на компютъра) са ученици от 51-во училище. Едната я познавах и й предложих ролята на лошата (отначало ролята бе поверена на друго момиче, което се занимава с балет, но поради ангажираност в училище и в представления нямаше възможност да продължа с нея). Другото момиче не познавах. Един мой приятел й спомена за снимките и тя прояви желание да участва. Операторът също е мой познат. С него се знаем от деца.

Къде и как и с какъв бюджет е заснет?

Филма заснехме на предварително избрани места, с малки изключения. Мазето,където са финалните сцени, се намира под настоящето ми жилище. Някои апартаменти уредих за снимки в разговор с познати, други ни бяха предоставени случайно (т.е. един връзва тенекия и друг се явява на помощ). Бюджетът на филма мога да кажа, че е около 300 лева, предимно за материали за ефектите и реквизита.

Колко време отне целият процес по създаването му?

Целия процес протече около 6 месеца. 3 месеца снимки, 2 месеца монтажи, в които решихме да добавим още сцени (с хакерката), и накрая около месец време към монтажите да се добавят звуците и музиката.

Специалните ефекти и гримът са майсторски направени. Чие дело са?

Специалните ефекти са предимно моя идея. По-точно ползването на материалите към тях, които са предимно дъвки, боя, марли и др. Гримьори сме аз и операторът на филма. Бащата на оператора е гримьор, който ми бе дал една сладкарска течност, ползвана във филмите като кръв. Тя допринесе за грима. Дизайнът на демоните и част от облеклата им са моя идея. Най-много се гордея с момичето с бодливата тел и черната рокля.

Има ли някакво послание зад филма?

Посланието зад филма може да се тълкува по много начини. Някои го възприемат като предупреждение относно играта с чуждите сили. Други биха го приели като филма, подкрепящ дрогата. Честно казано, всичко започна, така да се каже, на шега, защото дълго време имах желание да направя това, но от несериозни прояви на хората около мен проектите все не се осъществяваха. Този път взе че стана. Но основното послание, което искам да отправя, показвайки моя филм, е Любовта. Имам предвид, че аз наистина обикнах идеята да направя филм и въпреки малкия набор от ресурси и минимални възможности пак не бе пречка да се постигне повече от очакваното. Сега гледам как всички филми се хвалят заради това какви ефекти имат, колко пари са им коствали и пр. Мен не ме интересува това. Интересува ме да реализирам идея, която да се хареса – да се гледа заради самата нея, а не да се гледа само маската от визуални ефекти и компютърни обработки.

Това ли е първият филм на екипа?

На екипа – да. На мене – не. Това е първият ми цял филм. Но иначе съм правил снимки. Нестандартни, защото нямах компютър и нямаше как да монтирам сцените, затова снимането с камерата бе: снимам една сцена и после нагласям лентата да заснема следващата и т.н. Но така и не завърших ни един от тези опити, поради липса на сътрудници.

Представи създателите му.

Основен създател съм аз, човека, който дърпаше конците и пилееше нервите си, ако някой прави грешки поради несъобразитеолност и други причини. Операторът се казва Георги Рошков. Без него нямаше да се заснеме филмът (камерата е негова). Друг от създателите е човекът, който направи логото Isteric Arts, само че неговото име няма да споменавам, защото той би се засегнал, ако го направя без негово знание. Това са основните създатели. Отначало бях поверил монтажа на него, но не ми хареса работата му и се заех аз. Саундтракът е мое дело и на Ивайло Неделчев. Само 4 песни (на QNTAL, Drowning Pool, Pain и Bullet For My Valentine) са оригинални.

А нещо повече за себе си?

Аз лично нямам постоянно занимание. Основното, което обичам да правя, е да създавам сюжети и да рисувам. Под „създаване на сюжети” нямам предвид писане, макар че и това съм правил. Измислям различни идеи, които или ги описвам, или ги рисувам като илюстрации. Накрая стигнах до идеята и да направя филм от това. В момента съм първи курс в Национална художествена академия. Обичам нестандартните неща, като например да рисувам с материали, неприемани от професорите за професионални (химикалка и флумастер), макар че те одобряват как работя. Така съм и по отношение на историите. Гледам да направя нещо, което никъде не съм виждал и чувал. Макар че това е относително. Никога не бих имал възможността да прочета всички книги или да изгледам всички филми или игри дори. Толкова много идеи се развиват, че е невъзможно да се намери оригинал. Идеите непрекъснато се преплитат по един или друг начин.

Какво да очакваме оттук нататък от Палмиро?

Честно да призная, след първия филм бях категоричен, че няма да се занимавам повече с снимки. Все пак е трудоемка задача, свързана с много нерви, не защото ситуациите са толкова трудни, а за това, че ми се налага да разчитам на хора, които всеки момент могат да проявят несериозност. А стане ли това, се губи целият снимачен ден (особено когато съм организирал голяма компания участници). Но както казах - „бях”. Вече имам сценарий за продължение и много хора ме убедиха все пак да го направя. Обявил съм като начален старт началото на лятото. Хубаво време за снимки. Единственият минус е, че тогава всички бързат за морета. Макар че тези, които ми трябват сега, ми заявяват, че нямат намерение да пътуват никъде. Обаче знае ли човек. Лятото ще видя на място как ще процедира началото на филма „Сградата – Черен Сняг 2”.

Коментирай...