h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games Section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl

Тенекиеният човек

Shannara

За да направиш римейк на най-обичания и най-известен детски филм в историята на киното, се изисква смелост и въображение, каквито не са липсвали на Стивън Лонг Мичъл и Крейг ван Сикъл. Всеки е гледал или най-малкото чувал за класическата екранизация по романа на Франк Баум от 1939-а „Магьосникът от Оз”. Общо взето един емблематичен филм за ерата на мюзикълите и за самата Джуди Гарланд, с който са израснали няколко поколения.

Тази година Sci Fi Channel ни поднася нов прочит на романа – минисериалa Tin Man. Въпреки че “Тенекиеният човек” е силно отдалечен от MGM продукцията, все пак има достатъчно много намигвания към класиката, за да предизвика възмущение у зрителите. Сериалът бе приет крайно отрицателно – повечето мнения варират от „неуспешен опит” до „ужасно слаб”. Според мен голяма част от негативизма се дължи на факта, че на практика няма човек, който да има телевизор и да не е гледал класиката. Не е възможно да избегнат аналогиите между детския филм, събирал повече от 60 години почитатели, и новия сериал, който всъщност не е за детска аудитория.

Действието се развива в O.Z. или Outer Zone – паралелно пространство, управлявано от магьосницата Азкаделия с полицейско насилие и магия. Героинята от нашия свят, която се озовава в магичната страна, тук е младата Ди Джи (Зоуи Дешанел)– мечтателка, която не се чувства щастливо и на място в обикновения си живот на сервитьорка. След магическа буря Ди Джи се отзовава в О.Z., където среща Глич (Алан Къминг) – съветник на детронираната кралица, който има цип на главата си в резултат на операция, при която му е отстранен част от мозъка.

За да открие пътя към родителите си, Ди Джи трябва да измине дълъг път и да преодолее много препятствия. Към нея се присъединяват медиумът Роу (Раул Трухильо) – крайно чувствително към насилието същество, приличащо на лъв, и бившият полицай Кейн. Той е изгубил трагично семейството си мъж, живял години наред в железен скафандър и принуден да гледа отново и отново холограма на смъртта им. Наричат го „тенекиен човек” обаче, защото това е названието на елитен отряд полицаи.

Четиримата герои са достатъчни, за да се види ясно връзката с „Магьосникът от Оз”. Но съществените разлики в сюжета явно са неприемливи за почитателите на стария филм. „Тенекиеният човек” е издържан в стиймпънк с типичните за него мрачни, насилствени и антиутопични тонове. Вещицата от Запада е заменена с доста пищната Катлийн Робъртсън, чийто студен поглед и дълбоко изрязано деколте привличат внимание, великият магьосник пък е окаян наркоман. Познатата ни история за Дороти минава на заден план – Ди Джи започва да си спомня детството, прекарано в O.Z., трагичната съдба на семейството си и последвалото падение на страната под сянката на Азкаделия. Търсенето на Ди Джи не е търсене на път към Канзас, а към миналото и към бъдеще в O.Z. 

Минисериалът много ми допадна, най-вече заради красивата визия и новата, силно реалистична сюжетна нишка. Ефектите на „Тенекиеният човек” далеч надхвърлят обичайното за телевизионни сериали качество – столицата на O.Z. примерно е страхотна, както и роботите, които се появяват в първата серия. Актьорската игра е на ниво, като силното присъствие на Нийл Макдоноу в ролята на тенекиения човек доминира на моменти и измества фокуса от може би прекалено наивно изглеждащата Зоуи Дешанел. Впечатление правят и децата Рейчъл Пате и Алексия Фаст, в изпълнение на малките Ди Джи и Азкаделия. Може би единственият недостатък на сериала са няколко диалога, които явно имат за цел да направят податки към „Магьосникът от Оз”, но звучат твърде оптимистично и наивно, за да са на място в мрачната обстановка.

С една дума – гледайте сериала, но без да очаквате танци и весело припяване на „Follow the Yellow Brick Road” и той най вероятно ще ви хареса като фантастика.

Официален сайт: http://www.scifi.com/tinman/

 


Коментирай...

 

l

Още в рубриката:

Златният компас

Дългоочакваната екранизация на една от най-популярните съвременни английски книги съвсем естествено ни споходи в мразовития декември. Хем по Коледа и Нова година гледаемостта е най-висока, хем голяма част от действието в продукцията се развива в още по-заледения Север, хем периодът е доказано удачен от към шансове за Оскари. С един куршум – тридесет и три заека. Понякога популярността на книгата, по която се снима филмът е сериозна подкрепа при разпространението му, друг път изиграва лоша шега. Случаят клони към втория вариант. „Тъмните му материи” разбуни духовете преди години...

 

 

Черен сняг

Филмът може да бъде описан с една дума: „мрачен” – типичен „филм ноар”, в който героите или са изгубили всичко ценно в живота си, или предстои да го изгубят. Тъмни краски, кърваво туптящи ефекти, история на границата на лудостта. Като в играта "Постал 2", на главния герой се налага да се дрогира, за да „усили” сърцето си и завърши мисията. Ставаме свидетели на действието през погледа на Кевин Давидов – бивш полицай, обладан от идеята да спаси живота на поредното отвлечено дете, борейки се с преследващите го вътрешни демони. У него съзирам нещо от трагичността на Марлоу и фатализма на Хари Ейнджъл (героя на Мики Рурк от "Ангелско сърце"). Историята щеше да бъде типичен трилър, ако авторите не бяха толкова запалени почитатели на „Заразно зло”...

Омагьосана

Жизел е прекрасна девойка от двуизмерно приказно кралство, напълно надеждно влюбена в чаровния принц, когото още никога не е виждала и поради тази причина страшно опротивяла на неговата властна мащеха-магьосница. С много подлост и малко магия кралица Нариса отпраща наивната мечтателка в едно от малкото места на света, където любовта е фикция – съвременен Манхатън. Оказвайки се в огромния, забързан и дистанциран град, Жизел нито за момент не изгубва своята слънчева усмивка и положителна нагласа към живота ...

 

Тим Бъртън в коледно настроение

“Кошмарът преди Коледа” - едно много хубаво анимационно филмче, което гледах наскоро.
За какво се сещате, когато чуете “анимация”? За дългокоси принцеси, говорещи зайци и прочие менажерия? За пастелни и приятни цветове с лекичка мелодия на заден фон?
А какво очаквате от анимация с “Коледа” в заглавието си? Елфчета в зелено, пълничък старец в червено, изрисувана шейна и - разбира се - неизменните звънчета в музиката…
“Кошмарът преди Коледа” си има и елфите, и шейната, и стареца, и звънчетата, въпреки че това си остава единственото, доближаващо го до идеята ни за коледен филм...

Beowulf

Поредният опит за заснемане на знаменития англосаксонски епос (най-дългата поема на древноанглийски език, написана преди повече от 1300 години), този път в цифров формат Real D. Използването на технологията motion capture – метод за анимиране на живи персонажи, според който актьорите изиграват ролите си с костюми, облепени с датчици, отчитащи движенията на основните им мускулни групи, а в случая с Рей Уинстоун (Beowulf), и с движението на околоочните мускули. Художниците разработват триизмерни модели на различните помещения, улици и местности, както и на действащите лица, като копират движенията на актьори...

Приказки от Землемория

Само в мълчанието има слово,
само в мрака светлина,
само в смъртта – живот;
ярко прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса.
За мен светът на Урсула Ле Гуин е един от най-вълшебните, създавани някога. “Магьосникът от Землемория”, “Гробниците на Атуан”, “Другият вятър”, “Техану”, както и “Приказки от Землемория” и “Другият вятър” са ме накарали да възприемам света като приказка, в която всички сме свързани - дракони или човеци, и мечтаем за последния бряг, край който ще приседнем и ще си починем от търсенето на себе си...

 

l


 
Home Home Forum