Филип Пулман: Тъмните му материи

Моарейн

"Северно сияние" (Northern Lights)

Странно защо Пулман си е мислил, че ще му бъде трудно да намери читатели точно за тази история, та тя е безспорният му и най-награждаван световен бестселър. Малката Лира, сираче с благороден произход, е отглеждана в оксфордския колеж „Джордан”. Животът й е низ от пакости и малки детски войни, до момента, в който поредната пакост не го преобръща завинаги. В случая „любопитството убива котката” важи с пълна сила за нашата героиня. Търсенето на изчезнал приятел довежда Лира и нейният демон Пантелеймон в далечния Север, където господстват говорящите бронирани мечки, а в мразовитото небе летят вещици от различни кланове. Където учените провеждат експерименти, за които е страшно дори да се мисли. На Лира е писано не само да победи великото зло, но и да открие източника му.

Интересна е историята на илюстрациите в оригиналното издание – когато издателят Дейвид Фиклинг предлага в началото на всяка глава на „Северно сияние” да се поставят малки, символични илюстрации, Пулман срамежливо запитва дали не биха му позволили да ги нарисува сам. На възражението, че не е илюстратор, той отвръща, че би могъл да стане. Дават му възможност да представи няколко свои рисунки за оценка на качествата им, Филип отива до местното паркче и нарисува няколко клонки (които после стават картинката в началото на Глава 17) и глава на гледаща право в зрителя полярна мечка (Глава 10). Издателят е приятно изненадан от неподозирания талант на писателя и му дава първата работа като професионален илюстратор. Налага се Пулман тепърва да се учи как да не влага прекалено много детайли, за да не изчезнат при намаляването на размера, но видно от крайния резултат, се е справил добре. Всички илюстрации са в рамки с изключение на последната, която ни показва лицето на Лира, загледана в новия свят отвъд Аврора. Тъй като в този момент от повествованието всички ограничения вече са отпаднали, липсата на рамка на картината идеално отговаря на духа на книгата.

Творбата се чете на един дъх, куестовата формула значително опростява сюжетните линии, линейността в развитието спомага за поддържане интереса на младия читател. Не случайно ”Северно сияние” влезе в списъка на The Observer, от 2003 г. за най-добрите романи на всички времена.

"Острия кинжал" (The Subtle Knife)

Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе – странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.

При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо – малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира” и „светът на Уил”. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея – това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра – света на Лира, (острия) кинжал – света на Читагазе и т. н.  Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.

"Кехлибарения далекоглед" (The Amber Spyglass) – само в последната книга от трилогията няма картинки; вместо тях в началото на главите са поставени цитати от „Изгубеният рай” на Джон Милтън, Уилям Блейк, Емили Дикинсън и много други повлияли върху творчеството на автора писатели.

Прахът – първоизточник на всичко живо и мислещо – напуска нашата вселена. Кехлибарения далекоглед пророкува гибелта на стотици цивилизации. Уил и Лира продължават своето пътешествие. Тяхното детство е завършило и вече не са толкова неуязвими от призраците, но същевременно трябва да вземат трудно и отговорно решение. Изпращайки призив към висши сили, Лира придобива нови съюзници: жилоногите - изкусни шпиони, придвижващи се на гигантски водни кончета. Среща изумителни създания, дори собствената си смърт. И мулефите – мобилен народ, притежаващ способността да вижда Праха. Тя може да победи смъртта и да изпълни предназначението, но какъв ще бъде изборът й?

„Северно сияние” поразява с многозначността си. Светът, създаден от автора, е красив, жесток и оригинален, но най-главното – читателят тъне в догадки за природата на Праха, демоните и християнската символика. Стилен декор или нова философия? В първата част на трилогията има много достойнства, но най-силното от тях е блестящо изразената антитеза: беззащитният детски героизъм и призрачността на тайнствените простори. В този свят, пълен с неясни символи, и на децата, и на възрастните е интересно да се живее. Читателят не знае какво го очаква. В „Острия кинжал” историята се превърна в по-обикновено, но качествено екшън-фентъзи, с много светове и приключенски елемент. „Кехлибарения далекоглед” е написан в трети жанр: това е роман на Идеите. Неясните препратки, едва загатнати в предните два тома, тук се сдобиват с плът и кръв, за което способстват и цитатите в началото на главите. Виждаме първородния грях, който е добро, змията, която е приятел. Цитатният фон, както и в „Северно сияние” е богат. Внимателният читател ще открие прашинки от Фурие, Екхарт, Беме и Спиноза. Лира е обречена да бъде новата Ева. Бог не е благият създател, а престарял ангел-тиранин, чието оръдие, ангелът заличител Метатрон, е създал мощна агентурна мрежа из всички светове. На нея се подчиняват църквите – католическата, протестантската и православната (точните наименования не се споменават в книгата, но сигналите са ясни: пияницата отец Семьон от руската тайга, Калвин – готов да убие дете, новата инквизиция, директно взета от Робърт Антон Уилсън). От друга страна имаме Лира и Уил – смели и непорочни. Прахът – създател на всяка материя. "Тъмните му материи" са адресирани към юношите и какво биха извлекли те от поредицата – че религията е опиум за масите, свещениците – негодници, а законите на природата носят спасение. Квинтесенцията на трилогията не е войнстващият материализъм, а така популярният сега ню-ейдж: малко магия, малко будизъм, малко научни теории и пътешествия извън тялото. Всичко това, без съмнение, обезпечава сериозния интерес към творбата.

Lyra's Oxford (David Fickling Books, Nov 2003)

Тази книга е нещо като трамплин между трилогията и следващата книга. Авторът съчетава частици от света на Лира с данни от нашата действителност. От покрива на колежа "Джордан" Лира и Пантелеймон виждат ято птици да се издига в небето над ботаническата градина. Птиците се държат много необичайно и това възбужда любопитството на и без това любознателното момиче. Опитвайки се да разкрие причините, Лира научава нещо за себе си и за дълбоката си връзка с града, в който живее. Книгата е чудесно илюстрирана с дървени гравюри от Джон Лоурънс.

Откъси от „Кехлибареният далекоглед” и „Острият кинжал” можете да прочетете ТУК.

Коментирай...