AУРЕЛИОН: МОНЕТАТА
Част І от трилогията "Аурелион – вечният баланс"

sol_lam

Романът е издание на Фентъзи клуб "Светлини сред сенките" (за които ви разказахме в предишния брой) при читалище "Възродена Искра" – Казанлък, 2007

Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.

Колективният роман на Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова и Валентина Димова започва с търкулването под масата на въпросната старинна монета, в пълна с пияници кръчма в мегаполиса Солнрихт. Елфчето Айк с дарбата на джебчия и магьосник успява да я докопа и къде с хитрост, къде с късмет, който се оказва съдбовно предопределение, я задържа в себе си въпреки неприятностите, които му навлича тя. Защото до това късче метал от древността се стремят да се доберат и тъмните елфи, и политическите лидери; то крие обещание за огромна власт и контрол над цялата планета, с всички населяващи я раси: висши – хора, елфи (тъмни и светли), джуджета, и нисши - коболди, гоблини и огрета... Някои от тях живеят при система на робовладелство, други – при демокрация, която героите коментират с жлъчна ирония като "демонокрация", а авторите представят като твърде близка до феодализма.

Социалните прослойки са различни в зависимост от мястото на действието – героите се придвижват към Западните земи от източния мегаполис Солнрихт. В големия град, където демокрацията е строго охранявана от стражи с разнообразни военни чинове, има елит, свързан с най-изявените магове и преподаватели в института и офицерското съсловие. Отделно съществуват майстори, търговци, но и голяма част бедняци, които са обединени от лидера на опозицията Марат Оторе, обрисуван по всички правила на политическата сатира: демагогската фразеология и клишетата, оцелели до тази фантастична епоха и свят, заучените нацистки жестове, стената от бодигардове за предпазване от любовта на народа, използването на луксозни автомобили от защитниците на интересите на мизерстващите граждани и т.н. Сред аутсайдерите на това общество са тайнствените "улични бойци" и неизменните за всяко търговско средище крадци, организирани в гилдия и отглеждани от малки, за да бъдат наемани както да обират, така и да изпълняват "мръсни" поръчки срещу заплащане. В Западните земи, чиито* релеф е планински, героите попадат в плен на коболдите, които са още (или вече) в стадия на робовладелството. Там високите технологии, каращи дори магьосниците да предпочитат "мързеливия начин" на комуникация чрез джобни устройства вместо напрягането на вълшебните си сили, са много по-слабо застъпени. Цивилизацията на мегаполисите е донесла най-вече оръжията и средствата за силов контрол и убиване при тия същества с причудлив вид, котешки маниери и две опашки. Те си живеят мизерно в своите общини, трудят се неуморно за почти никакво заплащане (отглеждат, нижат и сушат тютюн... – сещате се за паралели), празнуват си своите карнавални дни, в които се напиват и напушват яко... И все още мечтаят – за свобода, за голяма и светла любов... Имат си собствени деца, а не изоставени или с детство, забулено в неясни спомени за генни експерименти и клониране, каквото е това на повечето от главните герои. Родителите на школаря в института по магия Мефоди са загинали трагично, Киа е изоставено дете, прибрано и отгледано в гилдията на крадците, Деенор – неин единствен приятел по занаят и съдба, сънува откъслечни епизоди с отглеждане на клонинги, Айк – малкото елфче крадец, вероятно е експеримент за създаване на същество с огромни магически и прорицателски способности, Рафаел – храбрият воин със склонност към театрален патос, също е останал без родители... Твърде много самотници, събрани от съдбата под формата на загадъчна монета и пратени с благословията на лаксат Фадгнал – най-старият и способен преподавател по магия на Мефоди – в опасно и рисковано търсене на загубено съкровище от знания. Авторите просто се включват (логват се) към действието и проследяват сложните криволичения на отношенията им, приемането на новите герои – джуджето Типодин и врачката Ализабет Тиранска – в компанията, спречкванията, колебанията и недоверието, преодоляването на препятствията в общуването и осъзнаването на дребнавостите в собствения характер, трудността от поемането на отговорност за другите...

Стефан Василев, "Монетата" ©

И всичко това – в хода на препускащото действие, по магистралите между мегаполисите Солнрихт, Калавулда, Меркантополис, Тверон, Гардамаар, сред десетки битки с какви ли не видове оръжие, сред екзотичната флора и фауна на планетата Аурелион. Изобретателността на младите автори, повечето гимназисти в Художествената гимназия в Казанлък, е създала животни и насекоми като римпок свански, който се храни със соковете на огромните нодилски червеи, ики – птицеподобно създание със зъби, унтермолт – ездитно животно с дълги предни и къси задни крака, с които държи хомота, Терак'хан – омагьосано вкаменено чудовище, обитаващо Каменната гора, в която магът Осив е превърнал селището си... Героите си похапват кротко или нагъват фериански ядки, задушено от компсиглат, опитват червеникав арбак, лилави алви, дори психотропния пилсодрид и хаюлциногенния карноплантил... Над тях просветват нощем блестящите камъни, но това не е метафора за звезди, както сте помислили в началото на книгата, а астероидният пояс около Аурелион, което ви се разкрива чак към 100-та страница. Небето е огрявано от слънцето Хелиор и болнавата синкава луна Дарконус, източници на два основни култа – към светлите и тъмните сили.

И ако мислите, че героите винаги побеждават – лъжете се. В "Монетата" многообещаващият персонаж Рад е прострелян няколко страници след началото на книгата, а най-симпатичните образи, които неизменно правят нещо, за да се засмеете, падат… Но нека не ви разкривам всичко. Наместо това ви каня да четете внимателно, защото романът изобилства не само от динамични сцени, но и от заложени капани за мисълта ви. И – имайте го предвид, когато стигнете финала – е само първа част от трилогия, която предстои да излезе.

Можете да прочетете поредната част от разговора на k. със Светлинките ТУК.

*Според коректора на статията k. тук трябва да е"чийто", но по настояване на автора запазваме първоначалния вариант. В момента тече процедура на допитване до Института по правопис към БАН. Ще ви държим в течение на резултатите - моля проверявайте статията
редовно.

Коментирай...