Първоначално мислех да сложа заглавие на тази статия „Началото на мрака, или кой ми спря тока?”, но след внимателно обмисляне и повторно гледане реших, че филмът всъщност не е лош. Просто съм надраснала целевата му аудитория. „Началото на мрака” е базиран на втората книга от детската фентъзи поредица на Сюзън Купър The Dark is Rising и според отзивите по блоговете, всъщност не е добра екранизация, за което обаче не мога да се изкажа. Затова ще пиша за филма.
Филмът, макар и по книга, писана доста преди „Хари Потър”, предполагам ще бъде сравняван с тази поредица заради няколкото основни прилики в сюжета. Действието на „Началото на мрака” се развива в съвременна Англия, където се пренася да живее американското семейство Стантън...
Във фолклора на индианците навахо се разказва за хора, способни да приемат облика на животни, намятайки техните кожи. Едно от свещените за северноамериканските племена е койотът (вълкът). Затова не е странно, че много често шаманите им са се преобразявали в това мъдро същество и че има легенда, близка до тази на европейците за върколака. В опита си да направят един нестандартен върколашки филм холивудските сценаристи Джеймс ДеМонако и Тод Хартън са посегнали към индианските легенди.
За съжаление освен термина skinwalker (човек, наметнат с кожа) не са успели да усвоят нищо от индианската митология. А филмът би бил доста по-добър, ако бе взел уникалното от фолклора на навахо – фактът, че преобразеният в животно човек запазва изцяло разума си и не се поддава на дивите инстинкти...
Петнадесетгодишният Джим Хоукинс постъпва на кралска служба, за да изпълни мечтата си за морски пътешествия. Вместо това го забиват като пазач в затвора, където става свидетел на странен разговор между набит еднокрак монах и стар пират, чието обесване предстои на сутринта. След като прогонва монаха, морският вълк доверява на младежа ценната тайна за местонахождението на несметното съкровище на капитан Флинт. В минутите преди обесването си се опитва да довери тайната в метафоричен вид на още стотина зрители, но така и не успява докрай...
Ето един филм, който спокойно можете да не гледате, освен разбира се, ако не сте участвали в него. Бях изтървала началните надписи и пропуснах да видя, че филмът е сниман в България. Което започнах да подозирам веднага след като видях част от сградите и, хм, една гора. De3tuss твърди, че тревата в България била различна и една неокосена, доволно буренясала ливада от някакъв филм му се сторила нашенска. Та и аз така – познах си софийските улици и градинки. Подозрението ми се потвърди веднага щом лицето на Велизар Бинев се появи на екрана ми. Продължих да гледам продукцията само заради българското участие, въпреки че началото ми се стори доста жалко.
В град No. 2035 в бъдещето царува фалшът...
Страннико сред здрачните пътеки, търсиш и немислимото? Поседни, на точното място си. Тук времето започва, когато светлините угасват, а всяка нега, скръб, страх и страст се пресичат в Музата на целулоида. Тя - толкова млада, лъстиво неустоима и непоправима лъжкиня, вече те е оплела в мрежата на неоновите си олтари - киносалони и сини екрани.
Ела и се присъедини към легиона поданици на Магията на движещата се илюзия. Тук можеш да прочетеш отзиви, рецензии и критики за многото брегове на нейните фантазии от малкия или големия екран. Тук свободно можеш да споделиш възхищение, хипнотизиран потрес, тръпчив страх или втръснала с дъх на пуканки досада... всичко от адреналиновата джунгла на 8 мм-вата лента. Фентъзи, фантастика, хорър, манга, анимация, трилър, съспенс, "сива реалистика", всяка щуротия от братя Люмиер до днес - търси, чети, говори, спори. Безразличието остави за безцветните. Хайде, кликни с мишката, пристъпи, светлините угасват, лъчът прорязва прашинките и...
