Винаги има някакво събитие, или начинание, или дори прост факт, който ни е отровил няколко часа, дни, седмици или месеци, и който е отминал. Един приятел казва: “Ако не гледам с хумор на ситуацията, ще трябва да откача”. Е, “Нещата от живота” са точно такава рубрика – лекарство против откачане.
В рубрика "Нещата от живота" в настоящия брой можете да прочетете:
Будапеща е наричана “Перлата на Дунава”, “Сърцето на Европа” и с какви ли не още суперлативи, та затова се зарадвах на възможността да я посетя, макар и за кратко, че дори и да имам цял ден, в който да се разхождам като волна птичка. Затова образно казано “прелетях” през половин Европа и се стоварих в цялата си прелест посред унгарската столица, очаквайки да заваря цветя, пчелички и други такива благини за душата. Още повече, че имам далечни спомени за унгарците като за много добри хора. Уви, голяма част от очакванията ми се разбиха на пух и прах.
Като начало бих искал да започна с кратко описание на злободневните проблеми, с които можете да се сблъскате в Будапеща, преди да се отплесна накъм различните му там забележителности...
Добре, но какъв? Трябва да призная, че развитието на фентъзито като сериознa литература значително обогати разнообразието от типажи, което не пречи основните герои да се свеждат до няколко базови комплекса от личностни и съдбовни характеристики. Или иначе казано, тая работа с приказката нема да стане без гравитиращи около стереотипа “меч и магия” <-> “принц и принцеса” действащи лица.
Дъ бест пич евър
Той е голям! Той е силен! Той е непукист! С други думи, той е безмозъчна торба мускули. Само дето всички му се кефят, защото притежава първична благородност и наплясква всички богове, дракони и магьосници, които му се изпречат на пътя...
Публична тайна е, че повечето 3D пуцалки още от зората на жанра са абсолютно сексистки игри. Все едно дали Сериозния Сам, Би Джей Блазкович или Дюк Нюкъм, в повечето случаи вие сте брадясал пич с нетърпимост към гадини с повече от четири крайника, който може да носи наведнъж въоръжението на малка дивизия, има открит афинитет към пурите и бирата и завършва деня си с жена по бельо на коляното. И какво се случва, ако вие сте тийнейджърка и искате да разцъкате някоя игричка? Ами трябва да играете потен и облечен в потник “маринец” – егати съдбата.
Добре, че господата разработчици се усетиха накъде отиват нещата и решиха малко от малко да замажат положението, така че нещата да се уравновесят поне частично в полза на нежния пол...
Има един, според доста хора, огромен недостатък в човешката психология. И това е, че непрекъснато си ядем нервите за нещо. Трябва да има Драми. Прекарваме повече време да се косим за нещо, от това да се радваме на нещо друго. Постоянно съжаляваме за нещо, а колкото повече одъртяваме, толкова по-зле става – косим се за неща станали все по- и по-отдавна. И какъв е смисъла? Можем ли да променим нещо, което вече се е случило? В крайна сметка, не излиза ли, че колкото по-скоро се справим със ситуацията, забравим за нея, или я погледнем откъм смешната й страна толкова по-добре не само за нас, а и за околните? Особено последното – ще се получи великолепна Тема за Разговор и освен това укрепва Социалните контакти, ‘щото излиза, че сме готини и забавни хора. А за околните - защото, както всички знаем, парата се изпуска не по предназначение. Така че – дайте по-ведро! Следващият път ще знаете.
Странно как се случва така, че една трагична ситуация винаги е смешна ПОСЛЕ. Ден-два след като отмине. Независимо дали е кошмарна ваканция, болничен престой или контролата ви е гепила без билетче. Представяте ли си колко нерви и ядове, колко бели косми бихме си спестили, ако можехме да видим комичното по време на случващото се... Само дето ни е до смях после, ако ни е до смях изобщо. Хората казват, че смехът лекува. Май е вярно. Дори и после, не е зле да гледаме с хумор на всичко, което ни поднася живота и да приемаме нещата (че и себе си покрай тях) прекалено на сериозно. Пробвайте – ще видите, че така е по-леко.
