Искате да знаете за най-новите музикални тенденции? Е, няма да получите информация тук. Искате да знаете с кого си ляга някоя фолк звезда? Хъм…, едва ли ще разберете от това списание. Болни фенове сте на класическа музика? По-добре не четете тези статии.
Но, ако си падате по яки рок групи, ако искате да научите за някое световно неизвестно течение в музиката или за новия проект на поредния музикален гений. Ако искате да се потопите в спомени за ей онази групичка, която се разпадна след втория албум, или да отдадете почит някому, който вече не е между нас. Ако сте пропуснали великите концерти на рок-динозаврите и искате да усетите тръпката чрез нашите впечатления. Или пък ви е интересно, кои нови звезди са изгрели на музикалния небосклон, или чии поизбледнял вече звезден блясък сте пропуснали да забележите. Ако искате идеи, кои изпълнители да прослушате, или пък да получите информация за цялостната субкултура около даден жанр. В такъв случай мога да ви кажа само добре дошли.
В рубрика "Музика" в настоящия брой можете да прочетете:
Трети ноември, Зимния дворец в София, аз пред входа половин час преди обявеното време за пускане. Аз пред входа половин час след обявеното време за пускане, вече леко изнервена. Не за друго, а защото най-наивно продължавам да вярвам на изявленията на нашенските промоутъри, че “вратите на залата ще бъдат отворени” в еди-колко си часа. Е, за пореден път чашата се оказа наполовина празна, но ние сме кораво племе, от трийсет пъти не се научаваме. Минутки преди обявения час за получаване на автографи от Amorphis успяхме да се вмъкнем вътре и се наредихме първи в редичката, някои с оригинални дискове в ръка, други (като мен) със специално нарочено за целта тефтерче. Момчетата от групата подписваха каквото им се подаде и се ръкуваха с всеки пожелал това фен, погледът в очите накара всеки от нас да се почувства лично поздравен...
Понякога изпадам в едни такива моменти, когато се завръщам назад във времето и с огромна доза носталгия си спомням за романтичните времена на аудиокасетките и първите метъл тениски. Демокрацията вече беше в разгара си, така че не хващах много вяра на старите пушки за тъмните времена на цензурата, но пък все още бяхме в периода на тежко издирване и благородна размяна на тази или онази група. Информацията беше кът, а не вървеше да кажеш “Дайте ми ей оная касетка, втората на третия рафт отляво надясно” и то да се окаже албум на някоя голяма група, чието лого просто не си могъл да разчетеш...
Няма да навлизам в подробности какво означават за мен Deep Purple. Нито му е мястото тук, нито надали е важно за някого колко любима група са ми всъщност. Независимо от това обаче, по ред причини и обстоятелства, от трите концерта на групата в България (преди този на 1.11) успях да посетя само един. Точно за това този път си поставих за цел да не пропускам.
Първото, което ми направи приятно впечатление като пристигнахме пред зала Фестивална беше невероятно добре организираната пропускливост – с класи над тази на концерта на Blind Guardian, където освен всичко друго имаше и много по-малко хора...
Чух новината, купих билет и зачаках. Денят – 17 октомври, сряда (малко гадно за пътуващите), часът – 18.30 (при подобни организатори го брой 19.30), мястото – Читалище “Светлина” в ЖК “Стрелбище” (тук на помощ дойдоха bgmaps и приятели). Тъй като бе обявена среща с фенове преди концерта, още в 18.00 росна-росна цъфнах пред горепосоченото културно учреждение. Леката ми изненада от липсата на каквито и да било рекламни материали след петнайсетина минути прерасна в силно безпокойство от липсата на фенска маса пред читалището и пълното неведение на пазача му за провеждането на какъвто и да е концерт там. Бързичко извадих жокера “позвъни на приятел” и установих, че събитието ще се проведе в едноименното читалище, но в ЖК “Слатина”...
Когато в средата на осемдесетте години българската музикална сцена пое сериозна глътка въздух, като алтернатива на поостарялата естрада се появиха голям брой млади групи, силно повлияни от властващите в условията на гнил капитализъм рок, пънк рок и ню уейв. Къде с успех, къде не с толкова, но тези пионери намериха своето лице и просъществуваха достатъчно дълго, за да може “демокрацията” да не завари съвсем умряла в консерватизма си сцена. Още повече, че тези групи си спечелиха и имиджа на бунтари, изгрели в поразхлабена, но все още съществуваща цензура, години преди поривът за свобода на младото поколение да прерасне в анархия в условията на непукистична власт...
Вълната навлезе устремно през тесния отвор на мидата и си проби път, блъскайки се като квартален пияница след тежък запой в стените на канала. Неочаквано се блъсна в нещо еластично, трептящо и гладко. Удар, който задейства добре смазан и прецизен механизъм. Малко неочаквано дори за нея, чукчето с ентусиазъм започна да гали наковалнята, а тя с женски финес предаде еуфорията на стремето. Оттам през прозорчето трептенето се разпространи лавинообразно из каналите на охлюва и причини сътресение на мембраната, която макар и не особено доволна, погали нежно стърчащите власинки.
В пещерата младия кроманьонец ритмично почукваше с два мамутски кокала по наредените около него камъни и опънатата на пръчки кожа, оставена да съхне. В същото време шармантната му приятелка с леко отегчение и очакване се взираше в него и подръпваше опънатите с другата й ръка коси.
Една млада жена, красива като богиня, се потопи в огромния басейн, пълен с мляко и се отпусна под звуците на успокоителната струнна музика, изпълнявана от няколко черни като абанос робини. Можеше ли да предположи че след по-малко от година и под съпровода на едни други звуци ще бръкне в плетената кошница на своята гордост и царственост.
Какво изтезание само представляваше църковната служба за графа. Всичките тези молитви и проповеди, цялото загубено в смирена стойка време. А как му се искаше с чаша вино да се хвърли в пухеното легло при държанките си. Единствената утеха бе предстоящото хорово пеене, тези извисяващи се ангелски гласове, които го крепяха при всяко влизане в катедралата.
Когато страстта е силна, когато е обзела съзнанието и битието ти, ти си длъжен да се бориш за нея. И дори да загубиш най-ценното, средството да се отдадеш на смисъла на съществуването си, ти трябва да продължиш напред и да чувстваш силата й с цялото си Аз. Това доказа един гений, сякаш уплашил дори самата страст, та му отне слуха.
Раздърпани и дългокоси, те не искаха да се подчиняват на каноните. Не искаха да живеят като своите родители и им бе нужен бунт. А колко забавно беше да бягаш от училище, за да отидеш в клуба. Да възмущаваш скучната съседка със силния звук и шумните приятели. Свободата е идеал, а истински свободен е разкрепостения духом.
