|
|
         
|
“Елфшето го няма! О, ела да нагушкаме елфше номер две тогава!” – такива весели и изпълнени с копнеж думи те посрещат в уютната стаичка на фентъзи клуб “Светлини сред сенките” в народно читалище “Възродена искра” – град Казанлък. Сградата прилича на малко замъче със зелен купол и закачливо махащи ти бели прозорчета. Когато влезеш през главния вход, попадаш в магичния свят на детски рисунки, които красят стените и те приканват да се потопиш в света на детството. Местенцето за творене/мечталнята :) на Светлинките е стая на първия етаж. Открехваш пъстро налепената в зелено и лилаво (цветовете на клуба) вратичка и попадаш в света на World of Warcraft, Walt Disney, "Властелинът на пръстените" и други вълшебни филми, които буквално ти смигат от плакатите по стените. Зад едно от двете компютърни бюра седи Боряна Коскина – редактор. Тя недовижда и не чува добре, но успява да говори и разказва само с усмивка. Зад другото бюро седят Валентина Димова – ръководителката на клуба – енергична млада жена, с вързана на опашка руса коса като на Люк Скайуокър и тъмни очи като на Киану Рийвс и плътен, извисяващ се над детските глас – понякога и нежен като арфа, закачлив и стоплящ. Валя е завършила Теология в СУ “Климент Охридски” и грижата за децата е нейна лична мисия и удоволствие. Валя, Теньо, Стефан, Димитър, Маринела, Анелия, Боряна, Иоана, Станислава, Симо, Дидо, Мая, Вики са големи приятели – и само част от семейството Светлинки. Събира ги тук любовта към фентъзито, фантастиката, писането и игрите.
През читалището са минавали най-различни деца, мнозина от които са посещавали летните Академии, и Валя помни всяко едно от тях – с такъв трепет разказва за всеки малчуган и пътя, който е извървял дотук, посещавайки читалището. Към задругата на “Светлини сред сенките” обаче тя се привързва особено много; нещо повече – децата са й като втори дом и семейство. “Теньо е талисман на клуба” – казва Валя и си спомня как един ден той дошъл в читалището заедно с майка си, която се чудила какво да го прави това непослушно дете. Валя се възмутила след няколко прекарани дни с Теньо и казала на майката: “Това момче има талант и го взимаме при нас”. Освен порасналото, леко пълничко, усмихнато момченце с очила, другите герои са Симеон и Диян, които са приети тази година да учат в Пловдив. Дидо – с информатика (той създава и поддържа клубния сайт, а Симо – авиация. Вики, Мая и Станислава също са ученички. Техният връстник Стефан, един от най-активните автори и илюстратори, е кръстник на клуба, а Маринела сътворява кориците на книгите. Фентъзи клуб “Светлини сред сенките” е създаден на 2 септември 2004 г. от Иоана, Теньо, Калин, Шенай, Десислава и Габриела. По-късно се включват Боряна, Анелия, Мая и Йоанна. Първото име на клуба е “Фентъзи и Фантастика”. Първата им книжка “Въже от светлина” е поучителна история за малки и големи, в която Йън и Аню (в имената им откриваме символиката на Ин и Ян) се изкачват по въже от светлина до Луната, където се запознават с дружина от чудновати същества, сред които са и мъдрите преоплии. “Въже от светлина” – първо сериозно постижение на клуба, въпреки че не претендира с обем, е невероятна приказка, в която има много от топлината, която ни липсва в истинския живот. Когато прочетох книгата март месец, бях изненадана от лекотата на изказа, истинността на думите и най-вече проникновеността, с която деца описват и разказват неща, в които и възрастните трябва да се заслушат. Втората излязла книга на клуба се казва “Шахтата”. В нея героите попадат в интересен свят, който се намира под училищна шахта, населен както от приказни създания, така и от самите писатели, които са вплели много от себе си в образите на героите си.
“Някои неща не могат да се обяснят, но знаем, че са така” е лайтмотивът на “Монетата” – първа част от поредицата “Аурелион: Вечният баланс”, която ни учи, че приятелството е най-важното, но има и съмнения, на които го подлага съдбата. “Тези, които съумеят да запазят детското в себе си и да го пренасят през времето, са благословени” – казва големият немски писател Херман Хесе. “Аурелион” е плод на истински живи наблюдения на седем млади творци: идеята тръгва от Димитър и е прегърната от другите Светлинки. Изумително е, че чрез книгата, писана в тази крехка юношеска възраст, младите дават отговор на много въпроси, които затрудняват дори възрастните, и доказват, че през погледа на детето вечните житейски дилеми имат по-лесно разрешение и че това е пътят към глобалното възприемане на света. “Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това.” В “Аурелион” има по малко от най-хубавото: философски поглед върху нещата, фантастично проблясване, фентъзи докосване, приказно намигане и нещо новаторско: стилът може да бъде определен като ню уиърд (от англ. “нов чудноват”).* В “Монетата” лесно откриваме зад фантастичната фасада на героите и образите на различни изобретения: енергомобил, турбоцепелин, ракетострел и др., човешките копнежи за щастие, обич, приятелство и най-вече желанието да се грижиш и да се грижат за теб. Всеки от героите по своему допринася за изграждането на света в “Аурелион”. Джуджето Типодин, малкото елфче Айк, Киа, Рад, Мефоди, Каела, врачката са само част от пъстрата галерия, населяваща този свят. Фантастичният клуб кандидатства за рекордите на Гинес за най-много автори на една книга, но засега децата не са получили отговор. Аз им го пожелавам с цялото си сърце, защото не е ли чудо да видиш в свят, в който четенето, писането и взаимното Бъдене са все по-непознати и непознаваеми неща, двайсетина творящи създания, посветили се изцяло на това? “Светът и нещата в него се усещат най-добре чрез съществата, към които си привързан.” “Един мъдрец ми беше казал, че чудото иде при този, който вярва в него...
* За любознателните – статията "Романът "Монетата" - новаторството на колективната литература" на Светлана Янева.
|
||||||||||||||||||
Откъс от разговор с Валя Димова и Стефан може да прочетете 
