В раздел “Фентъзи” сме се постарали да хвърлим по един, къде бегъл, къде по задълбочен поглед на новоизлизащите книги, предстоящите заглавия, както и на класически и обичани автори и произведения.
В рубрика "Фентъзи" в настоящия брой можете да прочетете:
Мария Семьонова е родена в Ленинград. Мария избира художествената литература като призвание още в ученическите си години; през това време пише, както сама се изразява, “романи на килограм” През 1976 година кандидатства в Ленинградския институт по авиотехника и завършва образованието си през 1982 година, след което работи десет години по специалността си. През това време продължава да се опитва да пише художествена литература.
Авторката се насочва към фентъзито сравнително късно в творческата си кариера, но нейното увлечение по история на северозападните гранични райони на Русия в периода 8-10. век сякаш определя литературния й път точно в тази посока. Семьонова е запленена от историята и бита на викингите – тяхната сила на характера, воля и стремеж към свободата. Първите произведения, представени за одобрение в различни издателства, са именно на тази тема – исторически разкази, повести и романи...
34 години след смъртта на Дж. Р. Р. Толкин неговите син и внук, чрез издателството HarperCollins и българския му партньор „Бард”, ни зарадваха с „Децата на Хурин”. Преди 30 години Кристофър Толкин приключи обработката на друга незавършена книга на баща си – „Силмарилион”. По неговите думи този път се е постарал да състави от стотици чернови и поеми цялостно повествование с минимум редакторска намеса. Адам Толкин, внук на писателя, помага на баща си в нелеката работа.
Първите записки по историята Толкин нахвърля през 1918 г. Стилът им напомня келтски или нормански епос – един от предметите, преподавани от автора в Оксфорд. Както „Хобит”, така и „Децата на Хурин” е приключенски роман, чието действие се развива дълго преди събитията във „Властелина на пръстените”. Но за разлика от „Хобит” тук тонът е съвършено различен – мрачен, плашещ; през повествованието протича история на кръвосмешение...
Вероятно ако бяха написала това ревю преди години, то щеше да звучи съвсем различно, нещо с лайтмотива „Хубава книга, но ужасен превод”. Спомням си, че в началото на деветдесетте, когато в България фентъзито се издаваше хаотично и нарядко, а аз бях доста малка, „Мечът на Шанара” ми хареса дотам, че да си приема фамилното име на елфския крал за свой псевдоним.
Сега, след като съм прочела доста книги от жанра и новия превод на романа, мога спокойно да твърдя, че това е „Средно добро фентъзи с по-добро звучене на български във второто си издание”. Наистина се зарадвах, че Инфодар, освен че преиздават в нов превод, имат и намерение да пуснат на пазара няколкото поредици за Шанара в хронологичния им ред...
Хоук и Фишер са капитани в градската стража на Хейвън. Хоук е „висок, мургав и непривлекателен” - тук веднага се набива на очи обложката (която си е от оригиналното издание, така че поне тук нашите издатели от „Орфия” вина нямат). „Той беше по-скоро мършав и жилест, отколкото мускулест и бе започнал да пуска шкембе”. Не че ми се иска да правя художествен анализ на обложка, но при толкова детайлно описан главен герой да изтипосаш негов антипод на корицата, си е меко казано смешно. А Фишер на заден план си е класически Ройо, ако все още има непознали стила му. Хубава картина, спор няма, само поне по нещо да отговаряше на авторовото описание или пък да имаше нещо общо с илюстрациите вътре в книгата...
Макар фентъзито да не може да се похвали с поджанровото богатство на фантастиката, качествата му спомогнаха за изместването на сайънс-фикшъна като преобладаващо издавана фантастична литература. Фентъзи се чете за отмора и развлечение. Но за да донесе отмора и развлечение, все пак трябва да има определени качества, нали?
Доброто фентъзи е като добрата манджа.
Требе да си има всичко в умерени количества и в точната пропорция:
•свят: 1-1,5 кг обелен и ситно нарязан.
•атмосфера: 150-200 г.
•приказност: използва се за заливка, така че може да я направите с гъстота по ваше желание.
•герои: 3-5 глави стар, или една връзка пресен.
•екшън: 2-4 чаши.
•магическа система: 2 или 3, нарязани на едри кубчета, като за яхния.
•приключение: 2 с.л., размито в 200 мл (около 1 чаша) топъл екшън. Имайте предвид, че екшън слагаме и отделно, внимавайте да не стане много воднисто.
•изненада: около 50 г настъргани или ситно смлени обрати би трябвало да му придадат необходимия аромат
•хумор: не повече от 2 ч.л., да не стане твърде люто.
•драма: не се увличайте, 1 к.л. е достатъчна.
•кървавост: на вкус.
•реализъм: не е особено задължително, все пак е фентъзи, но спазвайте приличие. Героите трябва да ходят до тоалетната, а армиите - да се изхранват и обличат. 2-3 с.л. трябва да са достатъчни.
•идеи: препоръчително е да има поне една щипка
•стил: ври около 90 минути на тих огън, и после за около 30
минути се пече на умерена фурна.
"Битката Доброто срещу Злото" безусловно е сред най-проверените в практиката съдове за готвене, но напоследък се промъкват определени тенденции при готвене да се използва дълбок тиган с похлупак "Добри срещу Лоши" и мрежа за задушаване "А Останалите им Чинят Сеира", както и кален гювеч "Всички Срещу Всички" (в такъв гювеч са били сготвени няколко широко харесвани манджи, например "Изумителното Задушено на Мартин със специална горчиво-кисела заливка" или "Трите Паралелно Поднасяни Ястия на Ериксън"), които придават много необичаен, но изключително приятен вкус за почитателите на нестандартната и новаторската кулинария.
Това, което забравихме да споменем в основната рецепта е, че ястието се фламбира със карамелизиран ликьор "хепиенд" непосредствено преди поднасянето, като в процеса на фламбирането непременно трябва да се добавят няколко капки средно-кисело "умиране на някой".
Накрая, ако готвачът все пак не е обозил рецептата, си казваме "Ха наздравичката!"
