Петър Марчев: Идеалният роман

Nerksis

Реакция първа: „Ако това е фантастика, аз съм албански шмиргел!!!”
Реакция втора: „Ако това е роман – съм самоходна точилка без автономно захранване!”

И накрая – след като изчетох книгата: „Я, това наистина е добро и си струва да се прочете въпреки неговата жанрова и формова неопределеност!”

Произведението на Марчев наистина е странно и не се вмества никак лесно в познатите ни рамки. То по-скоро е сборник с фейлетони, на места много злободневни и саркастични, с доста рехава връзка помежду си, отколкото роман. Но не си мислете, че книгата губи от това. Аз спрях да я възприемам като монолитна единица и всичко се оправи. Тя е шарж и карикатура на известни клишета във фантастиката, на злободневни теми, на сапунките и жълтата преса, на културата в милата ни родина и на живота на обикновения човек.

Книгата е разделена на няколко отделни части с доста странни крепежи помежду си, които никак не помагат да се изясни накрая картинката. Но то това тя не губи. „Идеалният роман” прилича на хаотичен фотоалбум. Сякаш някой си е направил разходка из днешна България и е запечатвал това, което е сметнал за важно и фрапантно, без да се съобразява с някакви рамки. Започнал е от света на фантастичната литература и общностите, които я харесват, но в един момент е сметнал, че не трябва да се ограничава само с това и е тръгнал из разградения двор  на днешната ни действителност.

Първата част е посветена изцяло на пътуването във времето на д-р Охниминчев и на неговата машина, в която има ауспух на танк и компютър "Правец". Тук историите са пародия на темпоралните парадокси, а могат да се усетят и заигравки с известни произведения по темата. Разказчетата са къси, смешни и много приличат на ония лакърдии, които съчиняваме в компания, когато вземем да нищим въпроса какво би станало, ако променим еди-какво-си в миналото, но с помощта на съвременното ни познание и култура. Примерно какво би станало, ако предотвратим срещата на Ромео с Жюлиета?

Но в един момент се намесва могъща раса, която зорко следи да се запазва чистотата на времевата линия. Не ви ли е някак познато?! И в крайна сметка нашият пътешественик е принуден да се преквалифицира в детектив. Като такъв той се справя блестящо, дори по-добре от Холмс, Поаро и Мегре, но естествено по доста пародиен начин. А и самите престъпления са шарж на сложните и заплетени кримки в литературата.

В „Идеалният роман” се появява и литературна комисия, която разпъва на анатомичната маса на критиката произведенията и се мъчи да намери в тях неща, които авторът не е и сънувал, че иска да каже. Нейните членове определят течения и върхове в родната литература и казва „ето това е уникално”, без да се интересува от мненията на масовия читател. Та кой е той, че да дава оценка? Той нищо не разбира!

Ще прочетете и сценарий за сапунен сериал, и изповедта на Охниминчев като охрана на Ванга. Ще се сблъскате и с г-ца Култура българска, пияна като дападжия.

Почти всичко в книгата е пародия и шарж, но не винаги ще се усмихвате с веселие. А това, което не е смешно, е тъжно и грубо.

Поздрави за издателство "Аргус", една от малкото добри книги в поредицата им.

Коментирай...