h h2  
Не съм бутон, не ме кликай! ОТГОРЕ!!!
Scinse Fiction section
Fantasy section

Movie section
Games section
Special section
Things of life section
b

Creative Commons License
Всички произведения в
списанието, освен тези,
за които изрично е упоменато
друго, са лицензирани под Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-
Без производни 2.5 България
.












gl
ФАНТАСТИКА

Редакция

В рубрика “Фантастика” можете да намерите статии за популярни книги или автори; ревюта на предстоящи или вече излезли на книжния ни пазар произведения; материали, свързани с историята и развитието на фантастиката като цяло или на отделните поджанрове; представяне на различни класации, награди или специализирани издания за фантастика и много други. Тук е мястото да отбележим, че причисляването на едно произведение към даден жанр или поджанр е преди всичко плод на авторското виждане по въпроса и не цели започването на грандиозни конфликти тип “не е фантастика - фентъзи е”.

В рубрика "Фантастика" в настоящия брой можете да прочетете:

Самюъл Дилейни : Driftglass
Десет истории от другата страна


Самюъл Дилейни публикува първите си фантастични разкази и повести в средата на 1960-те. Преди това творчеството му се състои само от романи и издадени като романи по-дълги повести (Empire Star, The Ballad of Beta-2). Въпреки че някои от кратките му произведения се превръщат в класики на жанра и отбелязват постоянно присъствие из всякакви антологии, разказите и до днес остават една от областите, в които авторът се изявява най-малко.
Първият сборник на Дилейни излиза през 1970 г. и до ден днешен си остава единствен. Съдържанието му, леко променено и допълнено, се появява десетилетие по-късно като Distant Stars и съвсем наскоро, през 2003-a, като Aye, and Gomorrah. Driftglass, както е заглавието му, е стегнато и впечатляващо изложение на всичко, което превръща Дилейни във водещ американски автор през 1960-те години
...

Надежда Чобанова: Сафари

Ето един сборник с повести и разкази, който приятно ме изненада с качеството си. Авторката е млада варненка и съвсем непозната на читателя, та купуването на въпросния сборник се дължи най-вече на добре изглеждащата корица.
Никога не съм крила, че българската фантастика за мен е непривлекателна, защото неведнъж съм подхваща произведения, които не са ми задържали интереса заради лоша стилистика. Също така, никога не съм и крила, че за мен красивият и увлекателен начин на изразяване е основата, върху която може да се надграждат идеи, свят, герои и сюжет. Дори всички останали компоненти да са добри, ако липсва добрата стилистика, всичко останало отива в канавката...

 

Петър Марчев: Идеалният роман

Реакция първа: „Ако това е фантастика, аз съм албански шмиргел!!!”
Реакция втора: „Ако това е роман – съм самоходна точилка без автономно захранване!”
И накрая – след като изчетох книгата: „Я, това наистина е добро и си струва да се прочете въпреки неговата жанрова и формова неопределеност!”
Произведението на Марчев наистина е странно и не се вмества никак лесно в познатите ни рамки. То по-скоро е сборник с фейлетони, на места много злободневни и саркастични, с доста рехава връзка помежду си, отколкото роман. Но не си мислете, че книгата губи от това. Аз спрях да я възприемам като монолитна единица и всичко се оправи...



AУРЕЛИОН: МОНЕТАТА
Част І от трилогията "Аурелион – вечният баланс"

Аурелион е свят от бъдещето, в който високите технологии постепенно изместват магията от живота на местните обитатели. Група герои поемат на трудно и изпълнено с битки и приключения пътешествие, за да открият загубения храм на Некрос. Според легендите там са скрити тайни, които могат да помогнат за съхраняване на неясно къде и как изтичащите магически ресурси, а ключът за разгадаването им е една старинна монета.
Колективният роман на Димитър Милчев, Стефан Василев, Теньо Стойнов, Симеон Шопов, Виктория Захариева, Мая Стойкова и Валентина Димова започва с търкулването под масата на въпросната старинна монета, в пълна с пияници кръчма в мегаполиса Солнрихт...

 

l

Що е фантастика? Как може да бъде обяснена? Всъщност – има ли нужда от обяснение?

Определения за фантастиката много, но най-често срещаното, което съм чувал е, “фантастиката е фикция, в която действието се развива в бъдещето”. Това обяснение е толкова опростено, колкото и неточно. В жанра има толкова много поджанрове, че е практически невъзможно да се намери такъв, който строго да се подчини на това определение, а някои (като тайм-фантастиката или антропологичната фантастика), директно го отричат.

Фантастиката все пак е литература, и като такава се подчинява на законите на всеки един литературен жанр – композиция, стил, сюжет, динамика, образи и т.н. – но като всеки литературен жанр и тя има своите правила и условности, които я определят като самостоятелен вид литература.

Може би най-съществената от тези особености са идеите. В най-общ смисъл фантастиката може да бъде наречена плод на писателското виждане, идея или фикция за нашето бъдеще/настояще/минало. В едно фантастично произведение идеите са толкова важни, че много автори направо пренебрегват героите си, оставяйки ги като схематични декори на сцената, на която главни действащи лица са Идеите. Авторовата идея за бъдеще/настояще/минало е основният критерий, по който едно произведение може да бъде причислено или бива категоризирано в даден поджанр – твърда или мека фантастика, космическа опера, киберпънк, тайм-фантастика, алтернативна история и други.

Много може да се спори дали фентъзито е отделен литературен жанр или не. Има достатъчно изказвания в полза и на едното, и на другото твърдение. Всичко зависи от читателската гледна точка и личното виждане, макар изследователи и литературни теоретици, посветили се на жанра да го определят като самостоятелен. Напоследък въпросът се превърна в чисто теоретичен, защото почти всеки започна да мисли за фентъзито като за отделен жанр, макар че, ако се задълбаем под повърхността, ще установим, че двата жанра не са чак толкова различни. Достатъчно е да сравним изразните средства на фентъзито и фантастиката. Фантастиката използва определен “стандартен” набор изразни средства - ФТЛ-технологията например, ансибъл-технологията, бластера или космическия кораб. Не става дума само за космическата фантастика - която и област да вземем, този характерен набор е на лице. В книгите на Тери Пратчет, например, има тролове, джуджета и елфи. Това не му пречи да се гъбарка с журналистиката в "Истината", с религията в "Малки богове", с филмовата индустрия в "Подвижни образи", с операта в "Маскарад"... Изразните средства не са ИДЕИТЕ на книгата при фентъзито. Идеите тук са далеч по-прикрити - това са самите светове, конфликтите, магическата система, а и самата история. В твърдата фантастика идеите са си ИДЕИ и на тях се отдава решаващото и основното значение.

Фантастиката и фентъзито, като цяло, са развлекателни жанрове. Чете се за разтоварване след тежък работен ден, за да се откъсне човек от сивото и монотонно ежедневие. Надяваме се, че материалите, които ще намерите и прочетете тук, ще допринесат за вашето добро настроение и пълноценно прекарано свободно време с книга в ръка.

l

 
Home Home Forum