Тази рубрика е нещо като фокус – фокус върху неща извън книгите (фантастика и фентъзи), музиката и кино, нещо, което ни вълнува и искаме да го споделим с посетителите на сайта, да разкажем за събитие, човек, друг тип литература или каквото и да е, привлякло вниманието ни. Рубриката “Специално” е посветена на такива събития.
В рубрика "Специално" в настоящия брой можете да прочетете:
За нуждата от дълги уши, допускането на другия в живота ни, творците, растящи заедно със сътвореното, спонсорството и цената на издаването, пътищата на книжното разпространение и българската следа в "Светлини сред сенките"
Ненапразно се твърди, че фентъзито е вид бягство от реалността и начин за психическо разтоварване. Когато действието на едно литературно произведение се развива в несъществуващ свят, е много лесно за читателя да забрави собствените си проблеми.
В контекста на това, че ролевите игри и ЛАРП-ът са се зародили в резултат на фентъзи фенщината, същото може да се каже и за тях. Лично на мен ЛАРП-ът ми помага да избягам от скучното ежедневие. Това е нещо като портал към друго измерение. Когато играя, се потапям в друга реалност. Роулплеят е интересен, забавен и ми позволява както да развихря въображението си, така и да си пораздвижа мускулите...
Откъс от „Децата на Хурин” от Дж.Р.Р. Толкин,
под редакцията на Кристофър Толкин
В началото на месец ноември в Саратога Спринг, САЩ се проведе Световният конвент по фентъзи, където бяха отличени най-добрите произведения в жанра за отминалата година. Журито бе в състав – издателите Гейвин Грант (Gavin Grant), Джеръми Лейсън (Jeremy Lassen) и Карстен Полцин (Carsten Polzin), както и писателите Джеф Мариот (Jeff Mariotte) и създателя на света на Forgotten Realms Ед Грийнууд (Ed Greenwood). Водещ на церемонията по раздаване на Световните награди за фентъзи бе Гай Гавриел Кай...
Самоукият художник и илюстратор Майкъл Комарк започва небезинтересния си живот в китната Луизиана, но семейството му се мести в Мичиган скоро след неговото раждане. През детството предпочитанията му в областта на изкуството преливат от пастели в моливи, от моливи в акрил и маслена живопис. През 1989 г. постъпва в колеж по рисуване, който обаче бързо го разочарова, и младият художник категорично решава да вземе обучението си в собствени ръце.
Няколко години работи като оператор в местно кино, докато не съосновава малка издателска къща, заради която изоставя работата в областта на шоубизнеса...
Концепцията за тази рубрика се роди трудно. Дори самата й дефиниция не е проста. Какво е специално? Специални са миговете, прекарани с добра книга, независимо каква. Специални са срещите с приятели по особен повод. Специални са запознанствата с интересни хора. Специални са моментите на радост. Специални са моментите на разочарование или скръб. Специално е това, което искаме да кажем на света с рисунките си, с думите си, с действията си. Така всичко, което имаме да споделим със света, за хората, личностите, творбите, или проблемите, на които искаме да обърнем внимание намериха своето място тук. В Специално.
