|
|
         
|
Krisiun, Incantation, Estuary и Inactive Messiah
Чух новината, купих билет и зачаках. Денят – 17 октомври, сряда (малко гадно за пътуващите), часът – 18.30 (при подобни организатори го брой 19.30), мястото – Читалище “Светлина” в ЖК “Стрелбище” (тук на помощ дойдоха bgmaps и приятели). Тъй като бе обявена среща с фенове преди концерта, още в 18.00 росна-росна цъфнах пред горепосоченото културно учреждение. Леката ми изненада от липсата на каквито и да било рекламни материали след петнайсетина минути прерасна в силно безпокойство от липсата на фенска маса пред читалището и пълното неведение на пазача му за провеждането на какъвто и да е концерт там. Бързичко извадих жокера “позвъни на приятел” и установих, че събитието ще се проведе в едноименното читалище, но в ЖК “Слатина”. Гледам си билета, слушам телефона, пак си гледам билета, после часовника – радост в къщи, имам цели десет минутки да прекося половин София в пиков час, адреналина ми скочи на макс. След точно един час се приземих в “Слатина” със свито сърце и мантрата “дано не са почнали, дано не са почнали”. И не бяха, разбира се. Народът тъкмо влизаше, успокоих се. Пътьом попитах пропусквателите що така билета ме прати на …-та си, отговорът бе “Ми те печатницата нещо там са объркали-и-и-и”.
Както и да е, влизам и що да видя – де жа вю – десетина човека се мотат из празната зала час след обявения начален час на концерта, ето това вече ме притесни (мислех си, че групи от ранга на Incantation и Krisiun ще привлекат повече фенове у нас). И при тази празна зала, ей така, без представяне заби първата група, която според обявите и билета би трябвало да бъде Inactive Messiah. Тъй като не бях виждала досега нито гърците, нито колегите им от Estuary, цели три песни си мислех, че слушам южните ни съседи, при това от първия ред. Вокалът, един такъв дребничък, с руса коса до кръста, постоянно паднала пред очите, ръцете с вдигнати лакти здраво стискат микрофона и из залата се носи мощно ръмжене. Все едно слушах добрите неща на Arch Enemy. И тогава ми просветна – вокалът беше с дамски панталони и имаше (май, под дънковото елече) гърди, жена! Горе долу по същото време до този извод стигнаха и феновете около сцената и отдадоха заслуженото на Зденка Прадо и колегите й от Estuary (Аш Томас (китара/бек вокал), Джеси Уилсън (барабани), Стив Еберл (бас китара) и Брад Хауард (китара)). Издали само три албума досега, американците от Синсинати, Охайо свирят мелодичен дет с изявени траш елементи. Все още плахото сценично присъствие компенсират с много енергия и качествени парчета. Зденка се ръкува с почти всички фенове от първите редици и показа дълбочина на гласа, предполагаща як мъж, два метра и сто и петдесет кила, респект! Inactive Messiah (тук вече грешки с пола не можеха да станат, уж) леко поучудиха с впити модни дрешки, кръшен “метросексуален” китарист и измъчен на вид вокал, но за сметка на това зарадваха с чудесен сетлист, включващ парчета от двата им албума: едноименния Inactive Messiah (2005) и Be My Drug (2006). Богата мелодика, агресивност и плътност на звука, определено ми харесаха. С една малка забележка – или нов вокал с по-мощен глас и мъжествено поведение (лицето му изразяваше такова страдание, че ти иде да заплачеш заедно с него), или промяна в поведението и звученето на стария.
Дойде ред и на вече познатото “старо” – Incantation. Тримата американци сякаш препълниха и без това малката сцена, а в ушите зазвуча бруталният дет, така добре познат още от детство. Джон МакЕнти (вокал и китара), Кайл Севърн (барабани) и Джо Ломбард (бас китара) събудиха зверовете в рехавата публика и започна погото. Благоразумно си стоях на първа линия, защитена от цели две редици гледащи и неблъскащи се фенове. МакЕнти не се спря и за секунда, като вееше коса на милиметри от лицето ми. Двамата с Ломбард обърнаха внимание на всеки развилнял се фен поотделно, като непрестанно сновяха из сцената, това стана и причина да изслушаме едно от парчетата само на бас и барабани, защото кабелите не удържаха на напора и безбройните оплитания и предадоха фронта. Това ни най-малко не смути МакЕнти, който компенсира с удвоен ентусиазъм на микрофона. Озвучаването бе на ниво и въпреки отчайващия вид (на светло) на залата, в тъмнината наизлязоха духовете на хулителите на Христа и ни заляха с рев и жици. Един час мина като насън.
И дойде редът на тези, заради които всъщност отидох на концерта – Krisiun. Хиперскоростните бразилски детстери на секундата завладяха сърцата на публиката с вълните от енергия, струящи от сцената. С характерната за страната си семейна атмосфера (тримата са братя – Макс и Моузес Колесне и Алекс, използващ презимето на майка си Камарго) бандата бе перфектно синхронизирана. Успях да чуя две парчета от Works of Carnage измежду представените Bloodshed и последния албум Assassination, преди касапницата пред сцената да ме залее и остави в тялото ми незабравими спомени.
|
|||||||||||||||||||
Догледах концерта отдалеч, загърбила за момент болката от сблъсъка и с добро споменувах 
