 |  |
| | |
 |
 |
         
|
Български Уейв от Клас(а)
Когато в средата на осемдесетте години българската музикална сцена пое сериозна глътка въздух, като алтернатива на поостарялата естрада се появиха голям брой млади групи, силно повлияни от властващите в условията на гнил капитализъм рок, пънк рок и ню уейв. Къде с успех, къде не с толкова, но тези пионери намериха своето лице и просъществуваха достатъчно дълго, за да може “демокрацията” да не завари съвсем умряла в консерватизма си сцена. Още повече, че тези групи си спечелиха и имиджа на бунтари, изгрели в поразхлабена, но все още съществуваща цензура, години преди поривът за свобода на младото поколение да прерасне в анархия в условията на непукистична власт. Измежду не толкова популярните, но все пак намерили свои поклонници в България стилове се откроява ню уейв стилът, станал популярен благодарение на Depeche Mode и дарк течението чрез Sisters of Mercy. Естествено като се спомене ню уейв в съзнанието на слушателя излизат наяве имената на Нова Генерация, Тангра и Ревю. Аз лично бих причислил към тази тройка още една, не толкова известна, но стойностна група в лицето на Клас. С няколко хита, но повече “пълнеж”, те заслужават достойно място в българската нова музикална история. Вокално-инструментална формация Клас е създадена през 1986-та година от Иван Градинаров и Бойко Петров, последният – композитор, басист и вокалист на групата. През 1989-та година към тях на мястото на Ангел Пенчев на клавирите се присъединява и небезизвестният Момчил Колев. През 1990-та влизат в BG Rock поредицата на Балкантон, като печелят симпатии с хитовите “Госпожа Емилия”, “Гълтам дим” и преди всичко “Река си ти”. За голямо съжаление май с тези песни си остават и известни.
Първият албум “Госпожа Емилия” от 1991-а, съдържащ гореспоменатите песни е издържан в най-добрите традиции на ню уейва. Меланхолични композиции, донякъде еднообразни и монотонни, подплатени с лишен от особени претенции вокал, но пък достатъчно въздействащи, за да се харесат поне на тази част от младежите, които мечтаят един ден да видят Depeche Mode на живо. Записите се осъществяват в студио Сити, собственост на самите музиканти. Следващият албум от 1993-а “Слушай силно” като че ли закопава групата. Той е откровено по-слаб, без силни парчета, които да спечелят вниманието на медиите и публиката. През същата година клавиристът Момчил става част от една от най-успешните поп-формации на българската сцена, Дони и Момчил – между другото също силно повлияни от ню уейва като цяло. Лебедовата песен на Клас се оказва може би един от най-стойностните албуми от това време. Албумът “Кино” от 1984-та е значително по-зрял от досегашните записи на групата и показва творческия потенциал на музикантите, изчистен звук и значително по-смислени текстове. Важният хит се казва “Диви коне”, спечелил признание включително и в медийното пространство, но не по-лоши са песни като “Бистра вода” или съдържащите определено количество социален сарказъм “Г-н Мастилков” и “Големите”. С това историята на група Клас на практика се изчерпва, или поне тази част, която е достъпна за случайната публика.
|
|||||||||||||||||
Те никога не достигат известността на Нова Генерация и Тангра, но в крайна сметка и ню уейв музиката никога не е била особено популярна в България. А и това мини течение за рамките на родината не би могло по никакъв начин да се сравнява с големите на световната сцена. 